Евгения Ахременко е известна руска актриса. Тя е израснала в семейство на дипломати. Родена е в Ливан, но по-късно родителите се преместват в САЩ, където тя завършва американската Академия за драматични изкуства в класа на Антъни Хопкинс.
В Русия се връща в по-зряла възраст и започва да снима в телевизията и киното. Днес тя е едно от най-разпознаваемите актьорски лица в страната си, като само между 2007 и 2016 година се снима в 26 руски филми и сериали, включително в популярната у нас поредица “Кухня”. Участвала е във “Виктор”, където си партнира с Жерар Депардийо и Елизабет Хърли, както и в “Главнокомандващ” със Стивън Сегал.
Ахременко бе в България, за да представи третия сезон на оригиналната продукция на “HBO Европа” от Полша “Глутница”. Там тя влиза в образа на Татяна Баркова - съпруга на главата на украинската мафия, която трябва да поеме бизнеса от мъжа си.
“Глутница” пренася зрителите на границата в планината Биешчади, където никога не е спокойно. В сериала се появяват нови играчи, които ще застанат на мястото на разбитата криминална банда. Сред тях е образът на Ахременко. Епизодите от продукцията са достъпни на платформата HBO GO.
- Г-жо Ахременко, в сериала “Глутница” вие се превъплъщавате в Татяна Баркова. С какво ви грабна ролята?
- Преди прослушването прочетох само 3-4 от сцените с нея и си казах: “Уоу, това е пикантно”. Има толкова много филми, в които руската или украинската мафия е представенa като клише. У Татяна Баркова обаче имаше нещо много елегантно. Начинът, по който се държи, подсказва, че определено не е добро човешко същество, но поне е изтънчена. На прослушването я представих по доста сдържан начин. Не отидох, казвайки с най-мутренския си глас: “Хей, йо, аз съм Татяна Баркова и искам да ви гръмна”. Харесах спокойствието у героинята си, въпреки че у нея има голяма доза несигурност. Все пак трябва да оцелява в мафиотския свят, в който доминират мъжете. Когато се върнах от прослушването в Полша, исках ролята толкова много, че направих “споразумение” с Вселената. Казах : “Ако получа ролята, обещавам да дам голяма част от хонорара си на някого в нужда”. Така и направих. Дарих я на човек, който трябваше да постъпи в болница.
- Как се подготвихте за ролята на Татяна Баркова?
- Когато получих сценария за първите 4 серии, гледах как Марлон Брандо играе в “Кръстникът”. Хареса ми, че мускулите на лицето му почти не помръдваха, сякаш той ти казва: “Гледам право през теб”. Като актриса исках да постигна нещо подобно - да накарам хората да настръхват, гледайки Баркова.
- Как протече първият ви снимачен ден?
- Той беше в Украйна през март. Пристигнах ден преди рождения ден на сина ми. Бях малко тъжна, защото графикът на снимките беше плътен и нямаше как да отлетя до Русия, за да празнувам с него. В секундата, в която камерата започна да снима, всичко си дойде на мястото. Режисьорът ми каза: “Усмихни се, ти си тук и това е страхотно”. Украинците ни посрещнаха толкова топло. Дадоха ни много вкусен борш. Сервираха го в голяма стъклена чаша. Чух се със сина си по скайп. Тогава се почувствах сякаш съм си вкъщи.
- Коя е най-сложната черта, която трябваше да пресъздадете в образа на героинята си?
- Тя не може да вярва на хората. Мисля, че живее с мисълта, че всеки около нея може да извади пистолета си и да опре дулото му в главата . Това е най-трудното за героинята ми - да живее с постоянни подозрения към всеки около нея. Представяте ли си постоянно да трябва да се оглеждате, за да сте сигурни, че никой от мафиотските босове или от твоите собствени хора няма да се обърне срещу теб. Трябва наистина да е труден занаят. (Смее се.)
- Имаше ли забавни моменти от снимачния процес на третия сезон на “Глутница”, които останаха скрити от камерите?
- Имаше толкова много. Актьорите, които бяха моята мафиотска банда, бяха толкова мили. Забавното беше основно за тези, които ни наблюдаваха по време на снимките. Режисьорът казваше старт и всички ставаха много сериозни с мрачни изражения на лицата си. Чуехме ли стоп, започваха танците и пеенето. Постоянно се шегувахме един с друг.
- Коя беше най-трудната за заснемане сцена?
- Определено секс сцената ми с Вишняк, в чийто образ влиза Пьотър Зуравски. Първоначално не знаех за нея, понеже получих сценария за 5-и епизод по-късно. Повечето от екипа вече го бяха прочели. Питаха ме: “Готова ли си за епизода”, а аз нетърпеливо: “Защо, какво ще стане”. “Ще видиш”, някак тайнствено ми отговаряха. Мислех, че се шегуват, че го правят нарочно, защото аз бих го направила. Постоянно се майтапех с тях. Затова им казвах: “Да, бе, да, нещо ще се случи в 5-и епизод”. Вечерях с гримьорката си Агнешка, с която станахме добри приятелки. “Още не съм получила сценария за 5-ата серия”, казах . “Ооо, още не си го прочела”, закачливо ми отвърна. “О, не започвай и ти”. Тогава извади сценария и започна да ми чете на глас. Аз и Вишняк!
Искахме сцената да бъде красива, а не да изглежда евтино. Слава Богу, не беше дълга, но заснехме доста дубли. Мисля, че Пьотър и аз бяхме много нервни. Той е един от най-забавните хора, които съм срещала. Има страхотно чувство за хумор, затова всеки ден си разменяхме куп шеги. В деня на заснемане на сцената си казахме само: “Здравей, как си?”. (Смее се.) Бях много нервна да я изгледам след това. Писах му дали я е видял. Каза ми “не”. “Не е зле”, отвърнах му. Това е благодарение на режисьора и оператора.
- Защо решихте да изберете именно актьорската професия?
- Баща ми е дипломат, но винаги съм мислила, че трябваше да стане актьор или е бил такъв в предишен живот. Той умее да пее, да танцува, да разказва толкова увлекателно историите си. Още от дете, независимо къде живеехме, излизах на сцена - било то на концерти, организирани от руското посолство или посланик, имаше и пиеси. Пред мен никога не е стоял въпросът какво друго мога да върша в живота си. Определено този път не е толкова лесен, колкото си мислех, че ще е. Но предизвикателството в тази професия е много интригуващо. Изграждайки кариера в нея, минаваш през лоши и добри моменти и неусетно животът ти се превръща в един филм. Обичам това.
- Как реагираха родителите ви, когато им съобщихте, че искате да сте актриса?
- Не бяха изненадани. Толкова пъти са ме гледали на сцената като малка. Никога не са ми казвали: “Няма да стане, първо трябва да завършиш счетоводство, а след това прави каквото искаш”. Подходиха по доста заобиколен начин. Баща ми ме взимаше на работни срещи с него, за да ми покаже другата страна на монетата - бизнеса. Превеждах му, бях дясната му ръка особено през лятната ваканция, когато не бях на училище. Мисля, че оттам се породи любовта ми към чуждите страни и езици. Накрая нямаха избор, сякаш си мислеха: “Е, никой не е перфектен. Добре, стани актриса”. (Смее се.)
- Коя беше първата роля, която получихте?
- Беше в израелска телевизионна програма. Не знам дали имате нещо подобно в България. Когато е извършено убийство в реалния живот и полицията не може да намери извършителя, пресъздават цялата ситуация, като наемат актьори и създават декори. Моята роля беше на руска проститутка, която умира. За целта трябваше да боядисам косата си в червено. Понеже бях малка - на 17-18 г., не искаха да хабят пари за перука. Казаха ми: “Ще трябва да си боядисаш косата”, а аз: “О, добре”. Снимахме 3 дни, обожавах всяка минута от тях.
- Вие сте била сред учениците в мастъркласа на Антъни Хопкинс в Америка. Какъв е той извън малкия екран?
- Той е невероятно спокоен и има много силна енергия. Маниерите му са безупречни и никога не повишава глас. Въпреки това искаш да чуеш всичко, което има да каже. Дори да не харесва дадена сцена, той не започва да се кара: “Не, това не се прави така”. Подхожда: “Добре, може би трябва да опитаме по друг начин”. Обича актьорите и проявява голямо уважение към тях. Беше на репетициите ни само няколко пъти, защото е изключително зает, но остави незабравими спомени.
- Кой е най-ценният съвет, който ви е дал?
- В актьорското майсторство по-малкото е повече. Не се опитвай да търсиш вдъхновение и мотивация извън себе си, опитай се да ги намериш вътре. Опознай героя си много добре и надникни в него.
- Коя е ролята, за която е трябвало да прекарате седмици в подготовка?
- Не смятам, че съм срещнала голямото си предизвикателство в професията. Никоя роля не е лесна, изучавам ги внимателно и се опитвам да разбера какво става в главата на героините ми. Може би засега най-сложната ми роля бе, когато играех в театър в Лос Анджелис. Бях Ана Каренина. Сега вероятно бих я изиграла по различен начин, но тогава не знаех много неща, бях едва на 22 години. За щастие, имах страхотен режисьор. Помня, че се опитвах да опозная вътрешния свят на Каренина и си казах: “Уоу”. Но за нея няма щастлив край, така че се очакваше да не е лесно.
- Кое предпочитате - пиесите или филмите?
- Бях част от театралната сцена, когато бях много млада. Сега отглеждам сама 2 деца. Да работя в театър, е голямо предизикателство за мен, защото постоянно се налага да пътувам и се опитвам да поема колкото се може повече проекти. Обичам да работя в Европа, чувствам се вкъщи. Липсва ми театъра, бих искала да участвам повече в пиеси, но съм самотна майка, която трябва да върви напред.
