- Когато тя починала, Йошинори дошъл да вземе пръст от нейната родина за гроба на любимата си
- Помагал до края на живота си на България, награден е с орден “Кирил и Методий"
През 1942 г. пловдивчанката Анастасия (Сийка) Макрелова се омъжила за японеца Йошинори Маеда. Тяхната любов и до днес помнят възрастните пловдивчани, а според някои Сийка е първата българка, омъжила се за японец.
Журналист по професия, Маеда сан бил кореспондент на вестник “Асахи” в Рим, а в разгара на Втората световна война в една люта зимна вечер на 1942 г. “Ориент експрес” спира за дълъг принудителен престой на жп гарата в Пловдив. Причината била прозаична - релсите били затрупани от навети преспи сняг по линията. И така - дали заради сляпата случайност, или по капризите на съдбата, в мразовитата зимна вечер той тръгва от гарата към центъра на града и влиза в пловдивския хотел “Молле”.
Поканили го на голяма маса в ресторанта, на която се забавлявали развеселени господа, сред тях и известният тогава в Пловдив г-н Христо Макрелов. Когато тръгнали да затварят заведението, тъкмо той настоял японецът да пренощува в дома му.
А там - там г-н Маеда видял 19-годишната сестра на неговия домакин Сийка, вече завършила френския колеж, и между двамата пламнала любов. Според спомените на някои познавачи от Родопите - оттам бил родът Макрелови, водил началото си от село Чокманово, всички в рода Макрелови били с малко дръпнати очи и точно очите на младото момиче привлекли Йошинори Маеда, който след броени дни предложил на младата пловдивчанка да се оженят.
И Сийка го последвала въпреки протестите на своите близки - първо в Рим, после и в Япония
Тази любовна история разказва пловдивският журналист и писател Евгений Тодоров в своите книги за Пловдив като една от незабравимите градски легенди. И като всички градски легенди, и тази вероятно е доста украсена с фантазии. Като например версията, че след поканата към японеца да пренощува в дома му, Христо Макрелов и Йошинори тръгнали да пътуват с файтон от центъра на Пловдив чак до родопското село Чокманово. А истината по-скоро е тази, че домът на Макрелови бил на стотина метра от онзи славен за пловдивчани ресторант “Молле”.
Или пък че родителите на Сийка я скрили чак в Бачковския манастир, за да не се омъжи за японеца, но той я открил и тогава двамата се оженили.
Години по-късно станало известно, че Йошинори Маеда след работата му като журналист и коментатор за един от най-големите японски вестници с многомилионен тираж - “Асахи”, станал президент на NHK - японската държавна телевизия и радио.
Мнозина от по-възрастните в Токио още помнят тази българо-японска двойка, а Сийка била една от най-елегантните и стилни дами в японската столица през 50-те и 60-те г., отличавала се със своята красота, а и знаела няколко западни езика. За нея пише в спомените си Начо Папазов, тогавашен посланик на България в Япония.
Сийка умира от рак през 1963 г. - едва на 40 години. А след сполетялата го трагедия Йошинори Маеда пристига в Пловдив, за да вземе пръст за гроба на любимата си жена от родния й град.
И втори път Маеда сан се връща при родителите на Сийка - за да поиска разрешение да сключи втори брак след смъртта на любимата му българска съпруга.
Не свършват обаче дотук връзките на Маеда сан с България. Няколко български посланици в Токио са възхитени от отношението на Йошинори Маеда към всичко българско. Когато през 1964 г. в Токио се провежда олимпиада, той е неотлъчно до българските спортисти. Пак г-н Маеда има изключителни заслуги за връзките между двете страни, както и за това да се възстановят дипломатическите отношения и културните връзки между Япония и България. И на EXPO 70 през 1970 година като директор на пропагандата на голямото мероприятие в японската столица също помага безкористно на българската делегация.
“Определяше се като “прогресивен консерватор”, католик по религия, Маеда бе либерален и силно привързан към мира” - така го описва в книгата си за Япония Начо Папазов. И припомня, че заради заслугите си към България Йошинори Маеда е първият японец, награден с българския орден “Кирил и Методий”.
Пак според съвременници в по-късните години точно Йошинори Маеда помогнал изключително много за първите гостувания на хор “Бодра смяна” в Япония, както и на детския радиохор.
А когато България чества с фанфари 1300 години от създаването си през 1981 г., и в Токио е учреден Японски национален юбилеен комитет, в него е включен Йошинори Маеда заедно със знаменитите японски творци архитект Кензо Танге и режисьора Акира Куросава.
През 1997 г. при държавното си посещение в Япония президентът Петър Стоянов се среща с децата на Сийка и Йошинори Маеда - Акира и Елена, пише още Евгений Тодоров.
Пак по странните капризи на съдбата в България се разбира, че синът на Сийка Макрелова и Йошинори Маеда - Акира Маеда, продължава професията на баща си. Той е работи 33 години във вестник “Маичи” - един от големите японски вестници. Бил е кореспондент в Техеран по време на Иранско-иракската война и на първата война в Залива в началото на 90-те години.
Това пък разказва журналистът от “24 часа” Георги Милков, който се е срещал лично с Акира Маеда преди две години в Токио.
За дъщерята Елена пише Начо Папазов в книгата си - според него тя била университетски преподавател и полиглот.
За превърналата се в легенда любовна история на Сийка Макрелова и Йошинори Маеда Андрей и Стефан Алтъпармакови направиха документалния филм “Любовна история от миналия век”, сценарист е бившият български посланик в Токио Тодор Дичев, известен японист.
Композиторът Александър Йосифов пък пише операта “Съдба за двама”, за чиято премиера през ноември 2006 г. японската държавна телевизия - същата, на която Маеда сан преди много години е бил президент, изпраща телевизионен екип, който прави обширен репортаж за събитието
