Цветнокожи и слаби момичета превземат конкурсите за красота
С короноването на Мис Свят 2019 - Тони-Ан Синг от Ямайка, бе извършен прецедент. За първи път 5 цветнокожи жени, сред които и тя, спечелиха едни от най-престижните конкурси за красота в света. Освен Синг кралици на красотата тази година станаха Мис Вселена Зузибини Тунзи, Мис Америка Ниа Франклин, Мис САЩ Челси Кръст и Мис Тийн САЩ Калей Гарис. Този прецедент доказва, че стандартите за красота са се променили за последните 10 години.
Всъщност тогава чернокожите жени са смятани за по-малко атрактивни не само от представителките на европеидната раса, но и от тези на монголоидната. Според някои психолози причината се корени в историческата им съдба. В САЩ чернокожите са смятани за роби до 1862 г., но дори след това отношението към тях не се променя дълго време. Колониалистите от Европа също възприемат чернокожите в Африка като по-нисши от самите тях. Заради това в световен план
представителките
на негроидната
раса са
по-обективизирани
от тези на другите раси и е по-трудно да бъдат възприемани като привлекателни или сексапилни.
Очевидно това вече не е така, но пътят към подобна промяна никак не е лек. Конкурсите за красота стартират през 20-те години на миналия век. Тогава е забранено да се явяват чернокожи участнички. Нужни са 50-ина години, за да бъдат приети те като равни на останалите. Първата чернокожа Мис Вселена е избрана през 1997 г., Мис Америка през 1983-а, а Мис САЩ през 1990-а.
“Израснах в свят, в който жените, които изглеждат като мен - с моя цвят кожа и моята коса, никога не са смятани за красиви. Мисля, че днес е време това да спре. Искам децата да ме поглеждат и да виждат лицата си, отразени в моето”, каза във финалната си реч по време на конкурса Мис Вселена 2019 Зузибини Тунзи. Не само тя, но и останалите 4 чернокожи миски смело се изказват в защита на женските права и расовото равенство.
Може би заради това
показват естествено
къдравите си коси,
които преди години
далеч не се смятат
за привлекателни
Вече се оценява чарът, който придават те на жената. “Знам как изглеждам с права коса и екстеншъни и как с къдрава. Чувствам се по-уверена с естествената си коса”, разказва Мис Тийн 2019.
Смело може да се каже, че големите международни конкурси за красота са спечелени от участнички с екзотичен външен вид - мина времето, в което се ценяха само високите, стройни жени с руси коси и порцеланова кожа. Напротив, все повече се награждават не само чернокожите претендентки, но и смуглите хубавици от Южна Америка, както и представителките от азиатската раса. Тази година венецуелката Валентина Фигера стана Мис Грандсупернационал, а тайландката Антония Порсилд - Мис Супернационал.
Може да звучи повърхностно, но като една от основните причини за преоткриването на красотата на жените с тъмна кожа са козметичните продукти - гримове, червила, фондьотени и т.н. Големите брандове не предлагат такова разнообразие от тях на цветнокожите жени, каквото на тези с бяла кожа. Заради това, че не разполагат с правилния нюанс гланц за устни например, не могат да разкрият красотата си докрай. Разбира се, и този проблем вече е почти решен. Жени с по-тъмна кожа като Кайли Дженър и Риана имат марки за козметика, които се фокусират именно върху продукти за цветнокожи.
Конкурсите за красота се печелят от претендентки, които принадлежат към подценявани общности. Някои дори прогнозират, че
в следващите
10 години може
да има закръглена
Мис Вселена
или такава, която не се притеснява да дефилира с хиджаб.
В България все още оценяваме по-традиционната красота. Хубавиците, които представиха страната ни на международните конкурси “Мис Свят” и “Мис Вселена”, са Лора Асенова и Марго Купър. Те имат доста общо помежду си - млади са, със страхотна фигура, плътни устни и блестяща усмивка. Цветът на кожата им е светъл, като си личи, че и двете не са прекалявали със солариума или спрейовете за тен. Асенова е с руса коса, а Купър с кестенява, клоняща към светлите нюанси.
За Мис България 2019 бе избрана Радинела Чушева. Тя следва тенденцията в страната ни, що се отнася до нюанса на кожата, като е и в добра физическа форма. След всяка коронация в този конкурс започва обсъждане на недостатъците на победителката, което поражда грозни снимки и колажи в социалните мрежи. Една от основните критики към Чушева бе относно прекалено големите ѝ устни, с които очевидно не е родена. Отново се започна дискусията
трябва ли миските
да имат пластични
операции
Всъщност повечето конкурси за красота позволяват да се включат участнички, които са се подложили на някакви интервенции. Въпреки че не е против правилата, не е прието за проява на добър вкус да се дават подобни титли на жени, които очевидно са променяли външния си вид.
Всъщност всяко десетилетие има своите стандарти за красота. Едва ли френските аристократи от XVIII век са си представяли, че 5 чернокожи жени някога ще станат Мис, при това в една и съща година, имайки предвид, че тогава нарочно използвали бяла пудра, за да изглежда кожата им порцеланова.
През 20-те години на миналия век, когато се зараждат конкурсите за красота, жените по света получават и правото си да гласуват. Стремежът им към независимост ги кара да захвърлят корсета, който очертава извивките на телата им, за да имат по-момчешка фигура.
Затова пълните жени
не са смятани
за атрактивни
Тогава започва манията по теглото - колкото по-слаб си, толкова по-добре. Една от причините е, че до този период само богатите са можели редовно да следят колко тежат и да имат огледало в банята си, което да е толкова голямо, че да ги показва в цял ръст. Това се променя с появата на кантара, който масово се разпространява във всяко домакинство. Красавицата на 20-те е слаба, с малки гърди, кръгло лице и не толкова плътни устни.
С Втората световна война и нестабилното време, което носят 30-те и 40-те, модата се променя. Повечето жени са изправени пред по-сериозни проблеми от това да поддържат фигурата си кльощава. Масово, поради липсата на ресурси, по-бедните обличат старите костюми на мъжете си, скъсявайки крачолите и свивайки саката в талията. Така заради подплънките на раменете за привлекателна започва да се смята жената, която има фигура, наподобяваща пясъчен часовник. Идва модата на русите и къдрави коси. Освен това
слабостта започва
да се възприема като
знак за бедност
Така през 50-те и 60-те за красиви започват да се смятат жените, които освен изразени рамене, имат големи гърди и широки бедра, точно като киноиконите Мерилин Монро и София Лорен. Някои днес биха ги определили като плюс сайз модели, но тогава са били секссимволи не само заради пищните си форми, а и заради лицето си. За привлекателни се приемали големите очи и плътните устни.
Моделът Туиги променя това. Слабото тяло с леко момчешко излъчване малко по малко се завръща като стандарт за красота. През 80-те се появяват и супермоделите Синди Крофърд, Клаудия Шифър, Наоми Кембъл, Карла Бруни, Кейт Мос и др. Всички искат да са като тях - високи и слаби, но в същото време атлетични. Жените се смятат за привлекателни, ако имат по-тесни бедра, но голям бюст. Това се засилва и с ревютата на “Виктория'с Сикрет”.
Все още за привлекателни се смятат такъв тип жени, но не се заклеймяват другите типове красота. Например
на мода са
големите дупета
Заслуга за това има кланът Кардашиян, чието риалити се гледа в почти целия свят. Жените в него гордо носят дрехи, които подчертават големите им дупета и тънката им талия.
Промяната на стандартите за красота се дължи на човешките възприятия. Мозъкът ни е изключително податлив на внушения. Той поглъща нова информация постоянно и формира някакво мнение спрямо това, което виждаме и преживяваме. Затова, когато видите реклама за витамини или здравословни храни, в която участва слаба, висока и руса жена, мозъкът ще помисли, че тя е идеалът за красота. Според британски и швейцарски учени само 15 минути са необходими, за да може човек да изгради своята представа за красота, т.е. ако за това време наблюдавате по телевизията, във фейсбук или инстаграм само слаби, чернокожи, атлетични жени, тогава точно този тип ще възприемате за атрактивен.
