Учил е това изкуство от брата на покойния патриарх Неофит, излиза пак на пулта преди Великден
Меса в ре мажор от Антонин Дворжак е католическа меса - произведение, което се пее в църквите, литургия. Това пояснява дядо Киприан, който ще застане за пореден път на диригентския пулт за изпълнението на творбата на тазгодишния великденски концерт в Старозагорската опера от 19 часа на 16 април. В концерта участват солистите Емилия Терзиева, сопран, Тереза Бракалова, мецосопран, Николай Моцов, тенор, и басът Ивайло Джуров.
Да дирижира тук в навечерието на почти всеки Великден, за владиката вече е традиция. За първи път застана пред оркестъра на операта в Стара Загора в навечерието на Възкресение Христово през 2017 г. за изпълнението на заупокойната меса Реквием от Моцарт. Тогава
от оркестъра му подарили
диригентска палка, която
той още пази
Дядо Киприан е единственият български владика, изкушен от изкуството да дирижира.
Любовта към музиката у него се формира още като ученик в родния му Казанлък, където завършва музикална паралелка със специалност “Пиано”. Смята, че “музиката е най-великото нещо, което е създадено от Бога. Неведнъж съм казвал, че ангелски хор е словословил идването на Христос на земята, ангелският хор е небесният хор, който винаги може да даде смисъла на човека както в неговата радост, така и в неговата мъка. Но и да даде смисъл и вдъхновение за напред”.
Затова едно от произведенията, които са му най на сърце да дирижира и обича най-много, е увертюра "1812" на Чайковски. “В нея има страдание, сълзи и мъка, но и радост, и прекрасен финал, който е химнът “Спаси, Господи!” - той се пее в храмовете по време на водосвещение.”
След средното училище в Богословския факултет
Киприан учи дирижиране
при доц. Димитър Димитров,
брата на покойния
български патриарх Неофит
“Дирижирането дойде малко по-късно, след като завърших. Сериозно се заех с него във Враца, където ръководех хора на Врачанската епархия. И сега в Стара Загора ръководя представителния хор на епархията “Свети Апостол Карп”, за репетициите имаме помощник-диригент”, разказва митрополитът.
Той намира, че има общо между един владика и един диригент - по думите му всички са под палката на диригента или под благославящата десница на архиерея. Но когато се управлява една администрация, каквато е епархийската, взаимоотношенията са чисто административни като взаимност, за да се движат нещата напред. А когато си пред оркестъра и хора, се изисква музицирането да бъде такова, каквото го чувства диригентът, но и да спази стила на музиката, и да я предаде на оркестрантите, на солистите и хористите. “Това е по-сложният процес, защото там са много хора, различни по характер, всеки е със своя темперамент, всеки е преминал през различни житейски пътища. Но
на пулта ти трябва да
обединиш всички хора,
които са на сцената
или в оркестрината
В това е и хубавото в преживяването, и удовлетворението, когато всички мислят като един”, казва още дядо Киприан.
Как се постига това? Може и с 5 дни репетиции, както е сега с концерта на Дворжак, но може и с повече. Зад гърба си като диригент дядо Киприан има различни заглавия със Старозагорската опера - на два пъти дирижира “Стабат матер” на Джоакино Росини, по химн, написан върху текста на средновековна латинска поема, възпяваща страданията на Христовата майка при кръста на Спасителя, веднъж ораторията “Страсти по Матея” от митрополит Иларион, за която през 2021 г. хорът на Старозагорската опера бе отличен с “Кристална лира” на Съюза на българските музикални и танцови дейци, както и самата тържествена увертюра на Чайковски "1812", представена на брега на язовир “Копринка” през 2022 г.
По-рано, през юли 2018 г., митрополит Киприан застана на диригентския пулт за “Моление за Стара Загора” - спектакъл, посветен на 141 г. от епичните боеве за града по време на Руско-турската освободителна война и 140 г. от Освобождението на България, състоял се нa открито пред Meмopиaлния комплекс “Бpaнитeлитe нa Cтapa Зaгopa” пред 30 хиляди души. За този концерт владиката си спомня, че чувството тогава било уникално. “Много ангажиращо и много затрогващо. Защото оттогава такъв мегаспектакъл операта не е имала, той ще остане в историята на Стара Загора като нещо уникално, което сътвориха операта и балетът”, убеден е дядо Киприан.
Незабравима за него е и поканата от директора на Софийската опера проф. Пламен Карталов да дирижира някои от спектаклите на музикалната поема “Рилският пустинник” в две действия и десет картини. Най-напред - през 2023 г., на сцената на операта, а година по-късно - и на открито пред катедралния храм “Св. Александър Невски” в столицата. Тогава по решение на Светия синод поемата по стихове на Тихомир Павлов от 1937 г. и музика на ставрофорен иконом Кирил Попов е изпълнена за 100 години от освещаването на храм-паметника “Св. Александър Невски”. Тя е написана за прослава и почит на името и делото на преподобния отец Йоан Рилски Чудотворец.
Изборът кое заглавие да се постави е на ръководството на съответната опера, пояснява митрополитът. За това не може отсега да каже кое ще е следващото заглавие в листата му на диригент.
За него няма лесно за
поставяне произведение,
Трябват огромни усилия и интелект. Когато диригентът застане пред музикантите, трябва да е разгледал и научил партитурата, да е вникнал в нея, да е наясно дори с разположението на сцената на оркестъра, на хора, за да знае какво да изисква от тях. Хубавото е, че хората срещу него са професионалисти и разбират всичко, “което им казвам и искам от тях. Защото всичко това се обяснява трудно, то се усеща”, допълва диригентът с расо.
По-точно е да се каже - диригентът с подрасник, защото такова е облеклото на диригента духовник, който няма как да облече фрак и да сложи папионка, както цивилните си колеги. А цветът на дрехата - може да е тъмночервен или черен, може и сив, зависи от всеки един случай поотделно.
“В хоровата музика се дирижира без палка, само с ръце - меси, кантати, реквиеми. Те са главният инструмент, с който диригентът изисква от хористите онова, което е необходимо. В операта и симфоничната музика диригентът е с палка, която удължава ръката, жеста, дава по-ясно и конкретните моменти, на които диригентът набляга”, припомня дядо Киприан, който владее добре и двата начина на дирижиране.
За него е важно и друго - диригентът да дава личен пример с дисциплината си, например като не закъснява за репетиции.
Дали има произведения, които би искал да бъдат изпълнени под неговата диригентска палка? Резонен въпрос, на който той отговаря: “Много неща искам да дирижирам, но все пак да не забравяме, че моите служебни ангажименти са като митрополит на епархията, а не като диригент на операта. И ако трябва да избирам между това да пея или да дирижирам, ще избера богослуженията”.
