2025-а е знакова година за наследството на световноизвестния художник Христо Явашев-Кристо и неговата половинка Жан-Клод, през която освен всичко се отбелязват 90 години от тяхното рождение. Празнуваме някои от най-емблематичните им произведения на изкуството - опаковането на най-стария мост в Париж "Пон Ньоф" (40 години) и Райхстага в Берлин (30 години), както и инсталацията "Вратите" в Ню Йорк (20 години).
Най-удивителното в работата на Кристо и Жан-Клод е, че те всъщност успяват да осъществяват дръзките си идеи - колкото и големи и невъзможни да изглеждат за другите хора и артисти. Но има и проекти - също толкова смели, които са останали нереализирани от артдвойката. А днес само може да съжаляваме, че не сме имали възможност да ги видим готови, защото някой не е разрешил. За щастие, повечето ги отвеждат до техните случили се исторически творби.
"Над реката" в Колорадо
9,5 километра сребристи, светещи платнени панели ще бъдат окачени високо над водата в осем отделни зони по дължината на участък от 67,6 километра по река Арканзас между Каньон Сити и Салида в южната част на Колорадо. Такава е визията на Явашев и Жан-Клод за проекта им "Над реката" (Over The River), замислен през 1992 г. От първоначалната идея до 1994 г. в търсене на място за проекта те заедно с екипа си изминават 22 530 километра в Скалистите планини в Америка. По време на тези пътувания проучват 89 реки в 7 щата и откриват 6 подходящи и възможни местоположения. В крайна сметка е избрана река Арканзас в Колорадо.
Кристо получава всички федерални, щатски и местни разрешения, необходими за стартирането на проекта чак през 2011 г., когато Министерството на вътрешните работи на САЩ обявява решението си. Това федерално действие е последната стъпка от Декларация за въздействие върху околната среда (EIS), която обикновено е запазена за основни инфраструктури като мостове, магистрали, язовири и летища. В този случай е първата процедура в историята, завършена за произведение на изкуството след изчерпателен анализ от 1686 страници.
През 2012 г. местна група, която се противопоставя на това временно произведение на изкуството, завежда дела срещу Щатските паркове на Колорадо, срещу Федералното правителство на САЩ и Бюрото за управление на земята. През януари 2017 г., след 20 години работа по проекта и 5 години правни спорове, Явашев решава, че няма смисъл и насочва цялата си енергия, време и ресурси в реализацията на "Мастабата" - проект за Обединените арабски емирства, който не успява да осъществи преди смъртта си.
"Опакован паметник на Христофор Колумб" в Барселона
Явашев опакова първия си паметник през 1963 г. - една от скулптурите в градината на Вила Боргезе в Рим. През следващата година прави същото и с една от позлатените статуи на Place du Trocadero в Париж. Оттогава с Жан-Клод се амбицират да разширят концепцията за опаковането на паметници до много по-голям мащаб. През 1967 г. по случай Фестивала на Маре артистите предлагат да увият конната статуя на крал Луи XIII в Париж. Това не се случва.
Те не успяват да получат разрешение и за опаковането на две от забележителностите на Женева - "Стената на реформаторите" (Mur des Reformateurs) и паметника на генерал Дюфур през 1974 г.
Кристо е живял в този град няколко месеца, преди да пристигне в Париж през 1958 г. След като се премества във френската столица, той често се връща в Женева, където рисува портрети с маслени бои върху платно, за да изкарва прехраната си, тъй като ранните му творби трудно се продават.
Всички идеи за опаковани паметници на артдвойката се провалят, защото отговорните органи не им позволяват. Изненадващо обаче след два отказа те получават зелена светлина за "Опакован паметник на Христофор Колумб" (Wrapped Monument to Cristobal Colon) в Барселона.
Задвижен още през 1975 г., проектът чак през 1984 г. се сдобива с позволението на кмета на града Паскуал Марагал да се осъществи. Но идеята вече е излетяла от сърцата на Кристо и Жан-Клод, които отказват да го направят.
Окупираният МоМА в Ню Йорк
В началото на 1968 г. Явашев и Жан-Клод предлагат различни проекти за Музея на модерното изкуство в Ню Йорк - МоМА, които да бъдат осъществени едновременно.
В допълнение към опаковането на сградата на музея и градината със скулптури на Аби Олдрич Рокфелер художниците планират да надуят въздушен пакет в градината със скулптури и да изградят стена от петролни варели извън музея, затваряйки 53-а улица както за трафик, така и за пешеходци.
В главната зала на музея те искат да издигнат мастаба от подредени петролни варели и да увият няколко дървета, едни от които са предназначени да лежат на пода, докато други - изправени, като стволовете им да са фиксирани към бетонни основи.
Музеят на модерното изкуство щеше да бъде първата обвита от тях обществена сграда. Въпреки че професор Уилям С. Рубин, главният уредник, прави всичко възможно за получаване на разрешение, застрахователната компания предупреждава, че тяхната полица ще престане да бъде в сила от момента, в който започне опаковането.
Освен всичко администрацията на музея се страхува от нападения от разгневени тълпи. Мартин Лутър Кинг е убит малко преди това, на 4 април, а в края на месеца протестиращи студенти окупират Колумбийския университет. Притесненията за подобни бунтове са твърде големи за отговорните лица. В същото време тяхното колебание издава огромния социален динамит, който приписват на проекта по това време.
Може би този факт сам по себе си казва повече за изкуството на Кристо и Жан-Клод, отколкото самата опаковка, пише Матиас Коденберг.
В крайна сметка, вместо да позволи на Кристо и Жан-Клод да реализират своите проекти, МоМА организира лична изложба, съдържаща селекция от подготвителни рисунки, колажи и умалени модели на Явашев. Шоуто, което се провежда през юни 1968 г., е озаглавено "Кристо опакова музея: Умалени модели, фотомонтажи и рисунки за не-събитие".
Проектът "Дайба" в Токио
1996 г. Токийският залив. От два острова западно от Моста на дъгата 90 000 квадратни метра плат с брилянтен цвят на шафран трябва да се леят над две плаващи алеи, всяка дълга няколкостотин метра, които да се свържат в парка Odaiba. Оттам тъканта ще се разгърне по пътеките на парка и издигнатата еспланада, като се разпростре нагоре по голямото стълбище от 147 стъпала на централата на Fuji TV, ще продължи върху градината на покрива на 7-ия етаж и след това ще се спусне до всички обществени зони около сградата.
Тъканта, плаващите алеи и всички други материали са планирани да бъдат произведени предварително извън обекта, така че монтажът да може да бъде извършен за няколко дни от стотици професионални работници и студенти.
После в продължение на 14 дни униформени наблюдатели ще посрещат публиката и ще подпомагат пешеходния трафик по плаващите алеи до премахването на монументалната творба, от която всички материали ще бъдат рециклирани.
За тези две седмици чувствената материя с променящи се нюанси ще даде възможност на посетителите да се разходят по нея, но също и да седят или лежат, усещайки копринената текстура на богатите гънки на тъканта.
Тази впечатляваща екологична творба - "Дайба" (daiba - "батерии", от името на остров Odaiba), е проектирана за обекта в Ринкай Фукутосин, район в западната част на Токио.
Но няма да бъде видяна никога.
През септември 1996 г. Кристо и Жан-Клод стигат до голямо разногласие с представителите на Fuji TV и отменят проекта.
Най-старият мост в Рим – "Понте Сант Анджело"
Най-старият мост в Рим - "Понте Сант Анджело" (Ponte Sant'Angelo), който свързва Ватикана и Рим, е първият, който двамата художници предлагат да опаковат през 1967 г. Неговият 135-метров участък над река Тибър вдъхновява Кристо, който иска да увие тази почти 2000-годишна история в развяващи се тъкани и чудовищни кабели. Построен от император Адриан през 134 г. сл. н. е., най-елегантният мост в Рим е бил дом на ренесансови скулптури и обект на папски укази. Няма възможност обаче Явашев да види плана си изпълнен, но мостовете вече са в ума му.
Междувременно той прави няколко колажа, използвайки "Сидни Харбър Бридж", когато с Жан-Клод са в Австралия през 1969 г., за да създадат "Увито крайбрежие" (Wrapped Coast), но никога официално не искат разрешение да обвият моста.
Три години по-късно художниците обмислят да опаковат моста "Александър III" в Париж, но скоро се отказват от идеята, тъй като съоръжението с една арка без кула предлага профил, който те смятат за твърде кльощав, а освен това не се използва наистина от пешеходци.
Всички тези неосъществени идеи обаче ги отвеждат до това да впечатлят света с превръщането на "Пон Ньоф", най-стария мост в Париж, в монументален артшедьовър. Точно преди 40 години.
330 бряста на "Шан-з-Елизе" можеше да са шедьовър
Кристо и Жан-Клод за първи път предлагат да опаковат дървета сред природата през 1966 г. - идея, която щеше да им отнеме 32 години, за да я реализират напълно.
Те се преместват в Ню Йорк през 1964 г., убедени, че американският град, а не Париж се е превърнал в най-оживения център за съвременно изкуство. За първия си проект на открито Wrapped Tree предлагат Forest Park, великолепен обществен парк в Сейнт Луис, Мисури, в съседство с Музея на изкуствата в Сейнт Луис и прочутата ботаническа градина на Мисури. Искат да увият короните на 40 от величествените дъбове и хикори в парка за 4 месеца през зимата, по време на сезона на покой без листа, но Университетът на Сейнт Луис, който притежава земята, отхвърля идеята. Колкото и емоционални да са били рисунките, колажите и моделите на Кристо сами по себе си, те не могат да предадат какво би било усещането да стоиш потопен в цяла горичка от забулени, вечно движещи се форми. Просто изглежда лудост за някои.
През 1969 г. Явашев представя на Париж предложение за опаковане на 330 бряста на "Шан-з-Елизе" от Rond Point до Триумфалната арка. Подготвителните чертежи на Кристо разкриват, че въжетата не само биха закрепили покритията около отделните дървета, но също така ще свържат цели редици от увити дървета заедно, създавайки подредена поредица от големи, сложни обекти в пространството. Благодарение на наклонения терен двата реда увити дървета (като самите брястове) биха послужили за създаване на широка перспективна рамка за арката. След като проектът е отхвърлен, градът покрива брястовете с празнични коледни светлини.
Дърветата, със своя извисяващ се ръст, дълбоки корени и невероятна продължителност на живота, са съпътствали човечеството от хилядолетия като незапомнени символи на издръжливост. Древноримският поет Вергилий сравнява своя герой Еней в момент на криза с могъщ дъб, повален от силна буря; неговата висока корона може да бъде бита от бурята, но основният му корен достига също толкова дълбоко в земята (или както казва Вергилий, "насочва към ада"). От сериозни млади артисти самите Кристо и Жан-Клод се превръщат с годините в модели на издръжливост, понякога чакащи десетилетия, за да видят идеите си реализирани във физическа форма, пише Ингрид Д. Роуланд за работата на артдвойката.
Тъй като художниците стават по-известни, нараства и стриктното внимание, което обръщат на зачитането на природата на всеки етап от своите екологични проекти.
Когато най-накрая Кристо и Жан-Клод получават възможността да опаковат стоящи дървета през 1998 г. в Риен, близо до Базел, Швейцария, им е предоставена истинска гора.
Мания за опаковане на обществена сграда в Ню Йорк
През февруари 1964 г. Кристо и Жан-Клод пристигат в Ню Йорк на борда на S.S. France. Малко след като виждат високите сгради в центъра на Манхатън от носа на кораба, те пожелават да опаковат два нюйоркски небостъргача. Но хрумката да "облече" обществена сграда се заражда у Кристо още в Париж. Фотоколаж, съставен през есента на 1961 г., показва градски площад, в края на който има сграда, покрита с плат и вързана с въжета, издигаща се на фона на петнисто монохромно небе.
За разлика от този парижки дизайн, две сгради в Ню Йорк са първите, за които Кристо и Жан-Клод обсъждат възможността за опаковане.
В средата на шейсетте години няма съмнение, че всеки от двата небостъргача се гордее с видно място сред извисяващите се конструкции, осеяли Долен Манхатън. Високата кула на City Bank Farmers Trust Company на 20 Exchange Place е проектирана от братята Елиът и Джон Крос в стил арт деко и е открита през 1931 г. Втората сграда е модерен офис комплекс. Предложението да се обвият две толкова силно противоположни сгради неизбежно предполага критично разглеждане на историческото наследство на града и повдига въпроси относно бъдещото му развитие. Въпреки интензивните преговори със собствениците на художниците най-накрая е отказано.
През 1967 г. Кристо и Жан-Клод насочват вниманието си към друг от небостъргачите на града, Таймс Скуеър номер 1 - туристическа атракция на Ню Йорк. По-добра опция от първите, защото сградата е изолирана и стояща сама.
Датираща от началото на XX век, първоначално е помещавала централата на The New York Times. След като е продадена на Allied Chemical Corporation през 1963 г., кулата е лишена от историческата си елегантна фасада и е изкормена до стоманената си рамка, за да придобие модерна, но безлична стена с фасада.
Този път планирането и преговорите имат много по-конкретна посока. Председателят на борда на директорите на Allied Chemical Corporation е добър приятел на Джон Пауърс, един от първите колекционери на Кристо. През есента на 1968 г. художниците се срещат с инженери, за да обсъдят реалното пускане на техния проект. В крайна сметка отново им е отказано разрешение по застрахователни причини.
Нарастващото разочарование на Кристо и Жан-Клод отново ги принуждава да преосмислят стратегията си.
"Разбрах, че единственият шанс, който някога ще имам да реализирам опаковането на сграда, ще бъде в света на музея", коментира за онзи период Явашев.
Първата възможност идва през 1967 г., когато той получава самостоятелна изложба в Galleria Nazionale d'Arte Moderna в Рим. Успоредно с шоуто Кристо и Жан-Клод предлагат да се опакова цялата сграда. Директорът на музея Палма Букарели приема с ентусиазъм плановете им, но среща яростна вътрешна съпротива, която проваля всичко.
"През това време да опаковам сграда се превърна в мания", признава художникът с български корени.
"Опаковани пешеходни пътеки", свързващи Япония и Европа
Докато посещават Бирма, Тайланд, Камбоджа и Япония през 1969 г., двамата артисти разбират за церемониалното използване на градини. Те се впечатляват от начина, по който жителите на тези страни са настроени към заобикалящата ги среда, особено към земята, по която вървят. Това вдъхновява двойката да създаде "Опаковани пешеходни пътеки" (Wrapped Walk Ways) - проект от две части, свързващ Европа и Япония. Неуспешни остават опитите им да получат разрешение от японските власти за парка "Уено" в Токио и от холандските власти за парка "Сонсбек" в Арнем.
Кристо и Жан-Клод изоставят идеята си за Токио и Холандия, като през 1971 г. двамата се насочват към парка в съседство с Музея за изящни изкуства в Бостън, Масачузетс, но и за там получават отказ.
Правят още един опит през 1976 г. Този път искат да изградят мащабните си пътеки в Дъблин в St. Stephen's Green - забележителен парк в центъра на града. Властите отново ги спират.
Най-накрая проектът се сбъдва през 1978 г. в Канзас Сити (Мисури) в Jacob Loose Park като единично произведение. Идеята за проект от две части обаче се реализира през 1991 г. с "Чадърите" (The Umbrellas) в Япония - САЩ.
Любовта към варелите и голямата мечта за "Мастабата"
От 1958 г. Кристо създава произведения, използвайки варели. Докато колоните от такива преобладават в работата му преди 1967 г., от края на 60-те години на миналия век две основни форми доминират във всички проекти с барели - стената и мастабата.
В Париж през 1962 г., година след построяването на Берлинската стена, Кристо и Жан-Клод завършват тяхната стена от петролни варели - Желязната завеса, която затваря улица "Висконти" с 89 варела.
Това ги вдъхновява през юни 1967 г., след Шестдневната война за Суецкия канал, да предложат да затворят вътрешния воден път със стена от 10 милиона петролни барела. Инсталацията би била артистичен триумф над това, което преди е било използвано само като монета за политически сделки. Проектът не е реализиран.
И постепенно мастабата измества стената.
Това е правоъгълна конструкция с плосък връх с наклонени навън страни, датираща от Месопотамия, където е била пейка пред домовете на хората, на която пътниците можели да си почиват. Явашев реализира първото си произведение с такава форма в пристанището на Кьолн през 1961 г. (от страната на дока). През 1968 г. с Жан-Клод издигат мастаба от 1240 петролни барела в Института за съвременно изкуство във Филаделфия.
Оттогава художникът се амбицира да изгради много по-голяма мастаба в публичното пространство. В края на 60-те години на миналия век с Жан-Клод и екипа им започват да работят за инсталирането на по-голяма мастаба близо до магистрала между Хюстън и Галвестън, Тексас.
След като този проект се проваля в началото на 70-те години, те предлагат през 1973 г. да се построи по-малка версия в средата на паркинг, който е планиран да бъде построен близо до музея Kroller-Muller в Отерло, Нидерландия, който притежава голяма колекция от творби на Кристо. И тази идея пропада.
Но така още през 1977 г. Явашев се хвърля в борбата за получаването на разрешение за своята мечта - да надмине по мащаб две хеопсови пирамиди с любимите си петролни варели, подредени в най-голямата мастаба. Днес неговият племенник Владимир Явашев се е посветил на това да изпълни последното голямо желание на чичо си и да сбъдне "Мастабата" в пустинята на Абу Даби.
