- Създава дом за безплатно лечение на туберкулоза и сифилис, който се издържа от 2 склада в продължение на 20 години
- Здравното заведение е съборено, а пожар унищожи красивите сгради в Тютюневия град
Да си успешен предприемач и да дариш на обичан от теб град над 43 млн. лв. преди един век. С тях да обезпечиш битката с болести като туберкулоза и сифилис за бедните, и след по-малко от 50 г. от създаденото от теб да не остане нищо. Това е съдбата на благотворителната дейност на Димитър Кудоглу, а градът – негов огромен длъжник, е Пловдив.
Истинското му име е Димитър Петров Кудев,
роден е на 21 август 1862 г. в село Габрово край Ксанти и въпреки този факт и фамилията, с която е известен, е с безспорен български произход.
“Габрово и Еникьой са чисто български села, подчинени на Българската екзархия. По онова време в Габрово няма никакво друго население освен православни българи. Още дядо му е бил успешен търговец и е снабдявал Цариград с тютюн. Така фамилията Кудев става Кудоглу, тази турска наставка към имената в Османската империя се дава на изявени търговци, земеделци и дарители, тя е признак на уважение”, обяснява историкът Стефан Шивачев, който е изследвал живота и делото на Димитър Кудоглу.
Беломорието е част от Османската империя до 1912 г. и фамилията се запазва и от следващите поколения. Но в средата на 30-те години на миналия век, макар вече да живее в Германия, Кудоглу подава молба за българско гражданство.
Той учи първо в гръцкото училище на остров Хиос, което е от най-престижните в Османската империя, след това завършва и Френския колеж в Цариград.
В края на студентските му години умира баща му
и той се заема със семейния бизнес – от седемте деца в семейството са живи само той и по-малката му сестра и друг вариант няма. Справя се успешно, разширява търговията и се премества да живее в Ксанти, където купува тютюневи складове. Подпомага финансово Илинденско-Преображенско въстание, в което гръцките му конкуренти в търговията с тютюн виждат възможност да му навредят и го докладват на турските власти. Така през 1903 г. Димитър Кудоглу отива да живее в Дрезден, което описва в спомените си като бягство. След Балканските войни построява два тютюневи склада в Пловдив – на ул. “Капитан Андреев”, пресечка на “Иван Вазов”. Сградите са с изключителни орнаменти като украса и по-късно са обявени за паметници на културата. Кудоглу вече изнася тютюн за цяла Европа, натрупва значително богатство и се заема с благотворителност. Купува къща в родното си село Габрово и я превръща в здравно заведение, назначавайки лекар и осигурявайки безплатни лекарства. След това дарява бащината си къща за училище. Установил връзка с Пловдив, макар никога да не е живял за постоянно в този град, подпомага нуждаещите се и там. Финансира безплатни трапезарии за бедни ученици, в които всеки ден по време на Първата световна война се хранят 200-250 деца.
“Не е отказвал помощ на никой потърсил го пловдивчанин, но тези суми никъде не са записвани. Затова не може да се каже с точност колко средства е дарил Кудоглу на хората в града”, допълва Стефан Шивачев.
Венец на неговото дело обаче е
създаването на Дома на благотворителността и народното здраве,
открит през 1926 г. За целта купува за 5 млн. лв. сградата на хотел, намираща се в южната част на сегашния площад “Централен”, и прави мащабно преустройство за други 2 млн. лв., за да бъде пригодена за лечебница. По онова време детските болести, туберкулозата и сифилисът са истински бич и Кудоглу осигурява безплатно лечение за бедните. За да обезпечи тази дейност, създава фондация, която да стопанисва двата тютюневи склада в Пловдив и с приходите да покрива разходите за здравното заведение. С тази стопанска дейност се заемат двамата му племенници (Димитър Кудоглу няма деца) и
всяка година те дават по 800 000 лв. за издръжка на дома
Тази формула на безплатни медицински грижи, гарантирани с бизнеса на тютюневите складове, е разписана в специален закон.
“Мой дълг е пред Народното събрание да изкажа благодарността на правителството и на целия български народ към този добър човек. Той в цялата си житейска дейност се е ръководил преди всичко от принципа, че създава с труда си блага и пести от спечеленото не толкоз за лични изгоди и разпиляване, колкото за обществената полза”, казва пред депутатите тогавашният министър-председател Андрей Ляпчев. А на откриването Кудоглу подчертава, че здравният дом е на целия български народ. “Силно вярвам, че и за България ще настанат по-радостни, по-светли и по-щастливи дни и че слънцето на свободата, правдата и истината ще изгрее върху всички краища на нашата хубава родна земя!” са думите му на церемонията.
Сградата на диспансера е увредена сериозно при Чирпанското земетресение през 1928 г. и Кудоглу отпуска още над 1 млн. лв. за нейното укрепване. По-късно предприемачът създава в своя чифлик, намирал се в района на сегашната автогара “Родопи”, и станция за лекуване на бяс.
Димитър Кудоглу умира на 7 март 1940 г., след като е забранил на роднините си да говорят за благотворителността му с думите: “Каквото съм направил, то е за доброто на хората, а не за да разказвате за мен!”.
Бизнесформулата с издръжката на здравното заведение с приходите от складовете работи успешно 20 години, но после идва национализацията и сградите за съхранение на тютюн са одържавени. По-късно самият Дом на благотворителността и народното здраве е зачислен към създадения Медицински факултет в Пловдив.
Красивата сграда е съборена през 1974 г.,
за да бъде разширена Централната поща и да бъде изграден сегашният облицован с бял варовик соцмастодонт.
Не по-радостна е и съдбата на складовете, приватизирани след 1989 г. и оставени да се рушат. До 20 август 2016 г., когато пламва тютюневият склад в съседство и огънят се пренася и на сградите на Кудоглу. От тях остават само зловещи руини. За пожара на 4 г. затвор беше осъден клошарят Любомир Данчев, който забравил незагасена цигара. В хода на делото стана ясно, че изпратените на мястото огнеборци са пазили друг тютюнев склад, превърнат във фитнес зала, защото е единственият, в който се развива дейност. А красивите сгради на Кудоглу не са били приоритет. За 9-те години оттогава не е направено нищо и те стоят като паметник на разрухата и до днес.
Не съществува и противобясната станция на Кудоглу,
в архивите дори няма данни кога и как е била одържавена и съборена.
В опит да бъде зачетено все пак наследството на дарителя на създадената по-късно Белодробна болница е дадено името Димитър Кудоглу. Преди 15 години и тя беше закрита като общинско здравно заведение и превърната в отделение към УМБАЛ “Свети Георги”. В двора на сградата на болницата, превърната сега в дом на бягащите от войната украинци, има паметник на Кудоглу. “Съдбата му е повече от интересна. Кудоглу е почетен гражданин на Пловдив и
след смъртта му е взето решение да бъде поставен негов бюст
срещу Дома на благотворителността и народното здраве – в Цар-Симеоновата градина. Открит е през 1942 г.
През 1948 г. обаче решават да сложат там паметник на Петър Ченгелов. Свалят бюста на Кудоглу и за няколко години го преместват в салона на здравния дом. След събарянето на сградата е
прибран във фондовете на Градската художествена галерия”,
описва Стефан Шивачев. По тогавашните закони оригиналът не може да бъде изнесен от галерията и когато Белодробната болница получава името Кудоглу, е направено копие и именно то е там сега. Друго копие има в двора на Отделението по белодробни болести, в което тя е преобразувана. После Законът за културното наследство дава възможност оригиналът да бъде изваден от фондовете и с финансиране, осигурено от наследниците на Кудоглу, той е възстановен и върнат в Цар-Симеоновата градина. В словото си при откриването на 24 май 2023 г. Стефан Шивачев нарича това поправяне на “една историческа несправедливост”.
“Двамата с брат ми Петър се опитваме да градим и да съхраним заветите на Кудоглу и се надяваме неговото дело да бъде за пример”, лаконичен е пред “24 часа” Пенчо Братанов, родственик на големия дарител.
