Преди 25 г. Стефан Данаилов го вкарва в масовката, вече има над 45 роли в Народния
Точно преди 25 години актьорът Иван Юруков, млад студент тогава, влиза за първи път в Народния театър “Иван Вазов”. Остава впечатлен от сцените, от тишината, която се пази по коридорите, и от отношението към големите актьори.
В този храм, както Юруков нарича театъра, го вкарва Стефан Данаилов. Младият актьор е студент в неговия клас в НАТФИЗ и затова има възможността да види каква е магията на това изкуство още докато е в първи курс. И застава на една сцена с големи имена. Представлението, в което участва като масовка, е “Декамерон, или кръв и страст по Бокачо” на режисьора Александър Морфов. В него освен Стефан Данаилов играят Николай Мутафчиев, Рени Врангова, Димитър Рачков, Мария Каварджикова, Чочо Попйорданов.
Вече 25 години магията на Народния театър не го напуска и Иван Юруков има над 45 роли.
“Минаха много бързо тези години, но ползотворно. Срещнах много предизвикателства, колеги, които са изключителни таланти и професионалисти, благодарение на които аз съм се изградил като актьор. Това време може да го разглеждам като
професионална лаборатория,
в която успях да
стигна до лично
израстване в театъра”,
казва Юруков пред “24 часа”.
Този юбилей актьорът отпразнува с много спектакли на театралната сцена. Съвсем скоро ще е премиерата на последното представление, в което участва - “Хеда Габлер” на руския режисьор Тимофей Кулябин. Спектакълът обещава да е много мащабен и различен от това, което зрителите са свикнали да гледат. Той вече се познава с режисьора, защото играе в първия му спектакъл, който постави у нас - “Нора”.
Зрителите могат да го гледат на сцената на Народния театър още и в спектаклите “Когато гръм удари, как ехото заглъхва”, “Капитал(на) грешка”, “Наблюдателите (Хипотеза за отвъдното)”, “Едни момичета”, “Нова земя”, “Лисичета” и “Неодачници”.
“Винаги съм се отнасял към театъра като към храм, институция, място за среща на сродни души. Липсва ми този респект към храма. Всички ние, бидейки вътре, забравяме да си оставяме обувките отвън и вкарваме цялото си всекидневие - политически сътресения, социални негодувания и егоцентрични послания. Всичко се отразява в театъра”, казва Юруков.
Три години след като за първи път влиза в Народния театър, Мариус Куркински го кани да играе в “Зимна приказка” в образа на Мамилий. Това всъщност е първото му превъплъщение на голямата сцена там.
Но ролята, с която го канят в трупата на театъра, е на Алберто в “Лека нощ, Патриция” с режисьор Росица Обрешкова. На една сцена тогава излиза с Кръстю Лафазанов, Теодор Елмазов, Надежда Иванова и др.
С Георги Кадурин се запознава преди повече от 10 години, когато двамата започват да играят в спектакъла “Червено”. Пиесата има дълъг театрален живот у нас и се играе редовно в Театър 199.
“Аз “овъзрастях” в този спектакъл, защото героят трябваше да бъде на 22-23 години, аз вече бях по-голям в началото. Сега, след 10 години, съвсем съм далеч от първоначалната идея”, шегува се актьорът.
Юруков е убеден, че отговорната задача за “отглеждането” на публиката е на актьорите. “Ние сме виновни с действието или бездействието си за оформянето на вкуса ѝ. Ако ние нямаме респект към храма, не може да очакваме, че и публиката ще го има”, казва Юруков.
По думите му изискването за театър на публиката е много високо и актьорите трябва да го задоволяват, а не да “притъпяват масовия вкус със забавления и закачки”. Точно затова са важни сериозните качествени представления.
Театралната сцена обаче не побира таланта на Иван Юруков. Той се чувства 100-процентов автор на музикалната. Заедно
с групата си “Терпентина”
вече има десетки участия,
албум и много фенове
“Съвсем различна емоция е на музикалната сцена. В театъра пак става дума за партньорство, но в по-свободна форма. В музиката всичко е по-стриктно, по-отговорно. Всички трябва да бъдете в синхрон, заедно, да имате една емоция и всичко това трябва да се случва на момента”, разказва Иван Юруков. Групата вече работи по втори албум. Свирят още Стоян Божкилов на китара, Николай Димитров-Коки на барабани и Петко Славов на бас. Създават я преди три години, когато пускат дебютния си сингъл “Дъб вековен”.
Първият им албум се казва “Носталгия” заради общата тема - лирическите герои в текстовете на песните се терзаят от едно и също нещо, а именно от носталгия към онези моменти, които човек чувства като неизживяно минало.
Освен на театралната и на музикалната сцена Иван Юруков разпределя времето си и в киното. Последната премиера с негово участие беше преди 3 дни по време на фестивала “София филм фест”. Лентата, в която играе, е “Диви ягоди”. Сюжетът разказва за нюйоркска архитектка, която пристига в Родопите, за да наследи запустялата къща на своя баба, която никога не е познавала и която наскоро е починала на 102-годишна възраст. Докато се опитва да научи истината за отдавна покойния си български баща, тя се сблъсква с чудатия си местен братовчед Орлин, който пробва да я отърве от уж безполезния имот, премълчавайки за уникалната минерална вода, която тече под него. Филмът е сниман из родопските села и точно това най-много харесва Иван Юруков - да бъде сред природата.
Всъщност актьорът не се задържа много в София. Той често пътува с Варненския театър, защото играе д-р Соколов в спектакъла “Под игото”. Режисьорката Бина Харалампиева го кани, а Юруков бързо се съгласява, защото ролята му е много интересна. Сега предстои голямо турне, в което артистите ще представят спектакъла. На 7 април са в Ботевград, в Монтана - на 8-и, в Берковица - 9 април, във Враца - 10 април, и в Козлодуй - на 11-и.
След всичките роли и концерти на Юруков не му остава време само да рисува. Това също е един от талантите му. Дори преди 5 години негова картина бе изложена именно в Епископската базилика. По време на карантината заедно с неговия приятел Стоян Божкилов, с когото свирят и в “Терпентина”, освежиха църквата “Света Неделя” в село Любовка.
“Вдъхновението дебне. В случай че се яви, ще гледам да го уловя и да не го отлагам”, казва Юруков за бъдещите си картини.
