- Методът "Камбаната" ще елиминира най-високите и най-ниските оценки
- Намаляване на журито от 7 на 5 по датски модел с трима членове извън киносредите
- Без отказ, ако си изтеглен от жребия за комисия. Щом вземаш, трябва и да дадеш
- Директорът на НФЦ Петър Тодоров: Справедливо е да разделим финансирането за кино на зрителско и фестивално
- Милко Лазаров, кинорежисьор: Гилдията започва да развива непоносимост към уродливите практики
Хаосът в Националния филмов център (НФЦ) през последните години изглежда като неразрешим пъзел, който захранва непрестанни скандали и недоволство в киногилдията. Схемата за субсидиране на български филми не работи и определено има нужда от реформа. Затова екипът ни се свърза с творци, които са запознати в дълбочина с проблема и предлагат решения. Тяхната формула за успешна промяна изисква въвеждането на метода “Камбаната”, която елиминира най-високите и най-ниските оценки, отделно журито трябва да се намали от 7 на 5 човека по датски модел с трима членове извън киносредите и никой да не отказва, когато жребият го посочи за оценител. И не на последно място, да се повиши административният капацитет.
Ситуацията сега води до загуби за киното, защото парите се осигуряват по закон, но не могат да бъдат усвоени.
“Над 50 млн. са върнати обратно в бюджета,
откакто действа новият Закон за филмовата индустрия - обяснява пред “24 часа-168 истории” продуцентката Галина Тонева. - Това не се дължи на съдебните блокажи единствено. НФЦ и до ден днешен не е преустроен така, че да обслужва ефективно този закон и всички нови схеми за финансиране. Административният капацитет е крайно недостатъчен. Няма приет нов устройствен правилник и всичко се движи по ръба на закона. И промените в ППЗФИ от 5 януари 2024 г. не доведоха до подобряване на системата. Доказателство е, че втората сесия за игрално кино отново е блокирана в съда.”
Какво е необходимо да се промени?!
“Основното, което трябва да се направи, за да проработи системата, е
да се подобри нормативната уредба
- коментира режисьорът Виктор Божинов. - Тоест на базата на натрупаните проби и грешки да се прецизира всичко. Също така е необходимо да се промени административният капацитет на НФЦ, защото при толкова много работа те са само 13 човека.”
Режисьорът, продуцент и сценарист Стефан Командарев също казва, че служителите в администрацията работят при нечовешки условия.
“В едни кабинети в сградата на президентството няколко човека са затрупани от книжа. Не знам как издържат. Те правят максимума при условията, които имат. Представете си -
техни колеги от Гърция, Сърбия и Румъния работят в екипи от 50 човека нагоре
Тези хора имат моята подкрепа и съчувствие.”
Най-големият проблем в момента е начинът, по който се избират членовете на художествената комисия, оценяваща кандидатстващите проекти.
“Процедурата с жребия е много сбъркана и дава възможност в комисията да попадат случайни хора, които с малко стимулиране могат лесно да манипулират резултатите - обяснява Божинов. - Каквото се случва не само в последната сесия, а много често. И аз с “Чамкория” преди години пострадах по този начин.”
А всичко се решава от художествените комисии, категорична е и Галина Тонева: “Те определят кои проекти ще се финансират. Парите се разпределят от тази комисия, а не от Финансовата - тя гледа само вече спечелилите проекти - разяснява председателката на Асоциацията на филмовите продуценти. - На всяка сесия за игрално кино се дават по 7-8 млн. Ето защо качествата на членовете на тези комисии трябва да бъдат безспорни.
Начинът, по който протича заседанието на комисията, е комичен
Всеки си казва името и с думите “Подкрепям” или “Не подкрепям” всичко приключва. Дебат не съществува. Всеки си е дал оценката вече. 3 дни преди заседанието членовете на комисията предават картите си попълнени. По 50 лв. на проект получава всеки член на комисията. Мандатът е 6 месеца, т.е. на всяка сесия трябва да се избере нова комисия. Класацията от художествените оценки е ясна само на агенцията, и то преди заседанието. Добавя се служебната оценка и проектите се пренареждат. Друг въпрос е защо служебната оценка не се предоставя на членовете на комисията?”
Божинов изтъква, че би било добре целият конкурс да протече в два кръга: “Първо да се направят т.нар. оценъчни карти, след което всички проекти, които преминават прага - по закон от 70% от максималната оценка, да отидат на втори кръг. В него да има дискусия между членовете на комисията и авторите на проектите. Иначе всичко опира до едни документи.”
И никой не желае да се занимава с тежката отговорност по изчитането на 150 проекта за няколко седмици, за които да напише мотивирана оценка от 2400 знака за всеки. Представете си в момента творците мечтаят подаването на документи да бъде изцяло електронно, защото сега не е, което допълнително усложнява процеса. Затова много хора отказват да участват.
“Сега е безумно, защото за всяка позиция се тегли име и по 10 резерви - коментира Командарев. - Но първият отказва, вторият отказва и започват едни молби. Смятам, че когато получаваш, трябва и да дадеш. Трябва да бъде задължително участието в комисиите. Щом имаш правото да кандидатстваш и да вземеш финансиране, трябва и когато са ти изтеглили името и не си в снимачен период, и нямаш здравословен проблем, да нямаш право да откажеш. Ако го направиш, да загубиш право да кандидатстваш за например 12 месеца.”
Тонева допълва, че отказът да се участва е предопределен: “Много от хората в регистъра кандидатстват.
Нямат време да четат 140-150 проекта
Не искат да поемат отговорност и да си създават неприятности. В работните групи обсъждахме варианти за т.нар call of duty. Например в Израел е така. Печелиш на тази сесия, но на другата задължително четеш... Жребият, с който се определят комисиите, е част от закона, за съжаление. Начинът, по който се практикува обаче, е въпрос на администриране от агенцията. Подробностите са в правилника и там е “заровено кучето”. А регистърът за експерти е една подигравка. В него има вписани хора, които не отговарят на закона. Въобще голям хаос...”
Веднъж събрано, журито често се оказва в конфликт на интереси.
“За да си достоен член на художествената комисия, трябва да имаш опит в кино- и сериалопроизводството - посочва режисьорът на хитовия филм “Гунди: Легенда за любовта” Димитър Димитров. - Хората с опит са малко. Изобщо цялата гилдия е малка. Поради тази причина почти винаги има конфликт на интереси. Трябва да се разчита на съвестта на членовете. Те трябва да игнорират личните си пристрастия и да бъдат обективни. Това често пъти води до недоволство от колеги.”
Българската народопсихология разчита на шуробаджанащината - аз на тебе, ти на мене, сигурен е Виктор Божинов.
“В датската система членовете на комисията са 5 и е забранено със закон да има повече от двама представители от киносредите - казва режисьорът. - Защото в съсловието всеки мрази някого, всеки е обвързан с някого. Независимостта ще дойде, ако съставът бъде намален от 7 на 5. И от тях трима са извън нашите среди. Разбира се, някой ще каже, че те няма да имат експертиза, но досега комисиите, като бяха от разбиращи, много цъфнахме и вързахме. Не говоря да разчитаме на търговци на автомобили. Смятам, че
това може да са композитори, писатели, художници - те имат културната експертиза
В крайна сметка филми не се правят от кинаджии за кинаджии.”
Съставът се попълва чрез жребий от 2-ма режисьори, 1 сценарист, 1 оператор, 1 продуцент, 1 критик и 1 актьор, обяснява Тонева. “Този член от закона е със спорен ефект - казва тя. - Според правилника комисиите могат да бъдат сформирани и от 7 критици например или 7 оператори, в случай че изтеглените с жребий експерти се откажат. По този начин балансът на професиите в комисиите може да се изкриви. Доколко това ще отговаря на закона тогава? И обективна ли ще бъде оценката?”
Творците искат да бъде въведен методът “Камбана”.
“Това е математическа формула за отклонение, която елеминира най-високите и най-ниските оценки - разяснява Божинов.- Преди съществуваше тази практика, която работеше, но колегите се запънаха, защото смятат, че личното мнение на човек е неприкосновено. Но когато то е тенденциозно, се превръща в огромен проблем. В сегашната система, в която 7 човека оценяват, само един злонамерено може да определи всичко. Ако кандидатстват 30 проекта и на един се дадат максимално високите оценки, а на всички други - максимално ниските, тогава проектът с максималните печели автоматично.”
Формулата за камбаната не изкривява изкуствено резултатите, категоричен е и Командарев: “При последната сесия си личи от самолет как се дават най-ниските оценки на едни проекти, а на други най-високите. А точно това може да се реши лесно.”
Според Галина Тонева заседанията на комисията всъщност са напълно безсмислени, но правилникът така разпорежда... “Факт е, че
един член на комисията може да закопае проекта с ниски оценки
- обяснява продуцентката. - Този проблем широко се обсъждаше след резултатите от последната сесия. Има механизъм, който може да го елиминира отчасти - т.нар. “Камбана”, която неутрализира оценките с разлика повече от 50%. Но и това предложение не се възприе и не намери място в промените от 2024 г.”
Важно е според Божинов също така конкурсът да се раздели в две категории. Едната за филми за фестивали с особен филмов език и за ограничена публика, а другата за зрителски (по-комуникативни).
“По този начин е разделена системата в датския филмов институт и там нещата работят изключително добре - обяснява режисьорът. - Проблемът у нас е, че се опитва административно да се даде преимущество на определена част от колегите, които правят - те го наричат високохудожествено кино, но аз вярвам, че всички филми са изкуство. Разбира се,
НФЦ не трябва да финансира откровено пошли комедийки
или проекти, генерирани от амбициите и егото на определни хора да се изявяват. Но сега в служебната оценка съотношението между фестивално кино и т.нар. зрителско е 90 към 10. Тоест дори да направиш един филм, гледан от много хора, това не ти дава никакъв бонус. Но ако си отишъл на фестивала “Златна липа” в Стара Загора, получаваш повече точки. Това не е много състоятелно. Трябва да се балансира. Много лесно колегите приемат тезите, че тези искания едва ли не са против фестивалното кино. Не, нека да е съотношението 40 към 60, но не 90 към 10.”
Тонева също изтъква, че ако кандидатстват режисьори, чиито филми са известни предимно с фестивалните си участия, резултатът е предизвестен: “Не мисля, че целта на закона е да дава предимство само на фестивални режисьори. Все пак се оценяват бъдещи проекти за филми, а не предишни такива.”
Че е нарушен балансът между фестивално и комерсиално кино, смята и Димитър Димитров.
“Точките за брой зрители са малко и се дават за филм, който има над 7000 зрители, което за мен е смехотворно. В този случай везната сериозно се накланя, което ощетява производството на кино, насочено повече към масовия зрител. Затова смятам, че трябва да се дават достойни точки за успех за над 100 хил. зрители. Трябва да се търси сметка от държавата, защо някои филми не са разпространени и рекламирани. Българският зрител трябва да знае, че те съществуват. Допълнителни точки при самоучастие на продуцентите. По-строг контрол за конфликт на интереси.”
За Димитров също е необяснимо защо опитът на един режисьор в сериалите не се зачита като актив при оценяването: “Аз имам над 250 епизода, излъчени в праймтайм. Това са сериали, заснети със същата техника, която се използва в киното. Това са същите актьори. Всичко е същото, с изключение на драматургичната структура. Като пример бих дал строител, който е построил цял квартал блокове, но това не се брои като опит в конкурс за построяване на еднофамилна къща. Много колеги са в моето положение.”
Според Галина Тонева най-спешно трябва да се промени начинът на формиране на служебната оценка.
“Не може зрителският успех да не се оценява адекватно,
както и опитът на продуцента и режисьора. Предлагаме, след като художествената комисия си предаде попълнени картите с оценките и агенцията добави служебната оценка да се направи класация на проектите. Тези, получили над 70% от точките са годни за финансиране по закон. Те всички трябва да влязат за обсъждане в комисията. И тогава след публичен дебат и гласуване с “Да” и “Не” да се определят кои проекти се класират. Ако има пари за 3 проекта, всеки има право да гласува с 3 “Да”, после втори кръг и така нататък, докато стигнат до общо решение.”
Виктор Божинов е на мнение, че при оценяването трябва да се гледа само проектът - без друго.
“В крайна сметка се оценяват бъдещи филми, а не биографията на авторите. В киното е доказано, че един човек може да направи един велик филм и след това само лоши. Няма гаранции за успех. Аз не държа да бъда оценяван по нищо от това, което съм направил до момента. Системата трябва да е ясна и да работи за всички. Надеждата умира последна.”
Директорът на НФЦ Петър Тодоров: Необходим е по-справедлив баланс между зрителското и фестивалното кино
При оценяване на културен продукт, какъвто е един филм, винаги има субективен елемент, казва той
- Г-н Тодоров, какви са проблемите в системата за оценка за държавно подпомагане на кино, които разделят гилдията?
- Нормативната ни база е в сила от 2022 г. и беше необходимо малко време да поработи, за да се види къде са нейните проблеми. Съществуват пропуски, които създават пречки пред функционирането на агенцията. Според Закона за филмовата индустрия (ЗФИ) членовете на журито, които определят проектите за държавно финансиране, се избират чрез жребий на всеки 6 месеца. То се състои от представители на различни сфери от производството на един филм - режисьори, сценаристи, оператори, актьори, продуценти, кинокритици. Тази система предполага баланс на мненията и богатство на гледните точки. В рамките на 3 месеца избраните членове трябва да се запознаят със 150 проекта, които да оценят по определени критерии. Проблем е, че много често изтеглените хора отказват да участват в комисиите, тъй като са ангажирани с проекти, било то заради кандидатстване или за реализация, и за нас е много трудно да сформираме екип. Необходимо е по-активно участие на хората от общността или да бъде въведено задължително участие, ако кандидатът е получил държавна помощ.
Друго от възможните решения е при оценяването да отпаднат най-ниската и най-високата оценка за даден проект, така че да се стига до по-точна средноаритметична оценка и да се намали процентът на субективност на оценяващите. Също така е необходим по-справедлив баланс между т.нар. зрителско и високохудожествено кино, и двете са ни необходими, за да имаме успехи в киносалоните и да имаме филми, които представляват страната ни по световните фестивали. Двете не се изключват взаимно и трябва да съществуват заедно, за да се гледа българско кино и в България, и по света.
- Трябва ли да се променят критериите, по които се изготвя оценката? Кои са най-проблематичните?
- Критериите са ясно посочени в ЗФИ и те са следните: 1. културните, художествените и творческите качества на проекта; 2. зрителският му потенциал и възможността за културно въздействие; 3. съответствието между сценария, предложените художественотворчески решения и икономическата обоснованост на предлагания бюджет; 4. обосноваността на финансовия план и стратегията за производство; 5. проекти със служебно извършена оценка. До точка 4 включително биват точкувани отделно от всеки член на Националната художествена комисия. Най-голяма тежест за оценката на един проект има неговата драматургия (сценарий, диалози, драматургична структура и т.н.) - 38 точки. Втора по важност е визуалната концепция на режисьора, която може да донесе до 30 точки. Търговският потенциал на един проект може да донесе най-много 10 точки, както и цялостният художествен и творчески потенциал на проекта.
- Кои са важните допълнителни точки, които могат да обърнат резултата?
- Когато говорим за допълнителни точки, които могат да обърнат резултата, то това е т.нар. служебна оценка, която е описана в т. 5 - всеки кандидатстващ проект получава точки на база на предишни постижения от агенцията. Тя се добавя към получената оценка от художествената комисия и се оформя крайната. Състои се от няколко компонента, които най-общо могат да се разделят на фестивални успехи и на достигане до зрители. Втората е една и съща за над 7500 човека, но се появява феномен като “Гунди: Легенда за любовта”, който има вече 750 хил. зрители в българските киносалони, и се вижда, че е необходима диференциация на различните нива на достигнати зрители.
- Най-големият проблем остава ли журито, което в крайна сметка решава всичко? И че членовете на комисията дават пристрастни оценки, както се твърди?
- Художествената комисия или журито формира 88% от крайната оценка на даден проект, 12% са от служебната оценка. При едно оценяване на културен продукт, какъвто е един филм, винаги има субективен елемент. Нашата задача е непрекъснато да намаляваме до минимум този елемент с различни промени в нормативната база. За съжаление, членовете на комисиите са външни експерти, те не са служители на агенцията. В един конкурс е нормално да има спечелили и неспечелили проекти, защото нямаме възможност да финансираме всички 150 кандидати.
- Смятате ли, че наистина гилдията има основания за тези оплаквания?
- Филмовата индустрия е една от най-бързо развиващите се в света и поради тази причина нормативната ни база трябва да бъде изключително гъвкава и готова да реагира на промени. Нашата е много тромава, сумарно е около 340 стр. В Естония целият процес, който ние администрираме, се състои от наредба от 14 стр. След всяка сесия има недоволни участници, които не са класирани и има оплаквания към нас. Част от тях се базират на дребни процедурни пропуски, които не биха променили резултата, но за съжаление, има една друга част, които са основателни и ние трябва да работим непрекъснато, за да взимаме предвид различните гледни точки и да подобряваме нормативната база и средата.
Милко Лазаров, кинорежисьор: Гилдията започва да развива непоносимост към уродливите практики
Българската киноиндустрия е поставена пред предизвикателства, с които трябва да се справи. В противен случай, ще се превърне в индустрия на забавлението. Философията, на която се подчиняват държавните помощи в целия Европейски съюз, що се отнася до творческите индустрии, е насочена към подкрепа на произведения с ясна културна стойност. Министерството на културата следва да възприеме и подкрепи категорично този принцип. Това е и голямото предизвикателство пред висшата администрация - балансът в прилагането на национална политика - за подкрепа на произведения с художествена стойност или подкрепа на развлекателния бизнес. Това е фундаментален въпрос, който ще предопредели развитието на националната ни култура за десетилетия напред. Има остра нужда от създаване и провеждане на дългосрочна национална културна стратегия в областта на киното. За това се говори от години, но напредъкът е скромен. Такава е голямата картина.
От друга страна, на съвсем ежедневно ниво процесът на финансиране на българско кино нерядко е саботиран от действия на наши колеги. Почти всяка сесия е блокирана от често неаргументирани жалби срещу решенията на художествените комисии или продиктувани по-скоро от желание за деструкция на процеса, отколкото почиващи на юридически аргументи. По този начин финансирането на спечелилите проекти се блокира с месеци, понякога с години. И това е във вреда на абсолютно всички, ангажирани със създаването на филми. Недобросъвестното използване на конституционното право на жалба, юристите наричат „злоупотреба с право".
Имало е и случаи на решения на Националната художествена комисия, в които ясно личи провеждане на “активно мероприятие”, продиктувано от обвързаности и зависимости между членовете и кандидати за финансиране. Поведение, което е толкова срамно и недостойно, колкото и злоупотребата с правото на жалба. Това се случи и на последната проведена сесия за игрално кино.
Струва ми се обаче, че гилдията се осъзнава и започва да развива непоносимост към тези уродливи практики, и се надявам, че това ще породи оздравителни процеси вътре в самата общност. Ако бъдем относително единни, вярвам, че ще успеем да убедим администрацията да извърши необходимите справедливи промени в правилата.
И тук пак ще се върна на това, което според мен е основополагащо - провеждането на ясна дългосрочна национална културна политика, която успешно надгражда традициите ни в киното. Подобно на наши съседни национални кинематографии. Вярвам в талантливите млади български автори. Те имат огромен потенциал и техният талант трябва да бъде подкрепян и развиван в спокойна и достойна за автентичните кинаджии среда.
