Поколението, създало незабравимата студентска програма, вече гони 60-те - помъдряло, артистично и все така отличаващо се
До ден днешен две големи събития от 1990 година се изучават в детайли, носят мъдри поуки, тачат се и се честват. Едното е седмото Велико народно събрание, засега безпрецедентно в новата демократична история на България, а другото е създаването на легендарното “Ку-ку”.
Няма по-достоверни и красноречиви артефакти от зората на прехода, но докато споменът за първите честни избори е помрачен от съмнения за брутална фалшификация, раждането на студентската програма провокира само светли чувства, то е символ на пробуждане, късане на окови, невиждан творчески подем и младежки ентусиазъм.
БНТ излъчва първото “Ку-ку” на 27 януари, два месеца и половина след падането на Берлинската стена. Европа се тресе от граждански вълнения, тук все още са на власт комунистически министър-председател и президент, обявил пред многохиляден митинг, че е “най-добре танковете да дойдат”.
Предаването трепти с вибрациите на промените, на фона на потресаващите кадри от “Тянанмън” с младежа, който сам препречва пътя на танк, водещата тема е: “Бихте ли спрели танк?”.
С този заряд, с безрезервния, заразителен ентусиазъм и креатив на свободния човек “Ку-ку” изгрява в българския ефир и насред онази мрачна епоха направо е експлозия. Расте и се усъвършенства, постепенно става все по-завладяващо, нестандартно и предизвикателно, тласкайки културния и обществения живот напред.
Този е начинът, който нашите студенти избират, за да спрат танковете.
Най-забележително е, че неговите създатели, сред които са Любен Дилов-син, Камен Воденичаров, Петър Курумбашев, Васил Василев-Зуека, Слави Трифонов, Август Попов, Влади Въргала, както и множеството актьори, музиканти, сценаристи, журналисти, режисьори, оператори, репортери, които се присъединяват през годините, никога не изгубват онази, първоначалната искра.
Някои са постигнали върхове в киното, театъра и телевизията, други развиват бизнес, трети влизат в политиката. Независимо от върховете и спадовете в кариерите им, огромната известност и общественото влияние, което им дава ефирът, техният главен “сървър” си остава неопорочен.
Кукувецът, където и да е сега, не е откъм тъмната страна. Още преди 35 години започна да сбъдва мечтите си, помни откъде е тръгнал, наясно е накъде върви. Може да е малко луд, своенравен, понякога скандален, но злодей не може да стане, нито комунист, нито анархист или фашист. Свободолюбието, усещането за справедливост и най-вече хуморът, с който гледа на живота, са му в ДНК-то, непреходни.
Любен Дилов, гениалният сценарист на “Ку-ку”, вдъхновяващ писател, редактор, изследовател, пътешественик и водолаз, днес съвместява творческата си работа с политиката – почетен лидер е на “Движение Гергьовден”, депутат от управляващото мнозинство. В самото око на циклона, пак танкове спира. “Както има катедрали и цървули в индивидуалната ни съдба - каза наскоро от парламентарната трибуна, - в общото ни живеене има политици и държавници. До момента чухме изказване на политици, надявам се до края на днешното гласуване да чуем изказване и на държавници.”
По ирония на съдбата двамата със Слави Трифонов, който въплъти огромната си популярност в собствен телевизионен проект и в партията “Има такъв народ”, са скарани, но на практика управляват заедно. Любо казва, че откакто е напуснал общата им продуцентска компания, Слави му се сърди “повече, отколкото трите ми бивши жени”. И все пак гребат в една посока.
Камен Воденичаров, най-ярката и обаятелна звезда на “Ку-ку”, винаги е отхвърлял офертите на партиите.
Наскоро отказа и на Слави да стане министър на културата, свободният му дух никак не се вписва в коридорите на властта. След 35 шеметни години, през които поставяше пиеси, снимаше филми, създаде и разви най-модерната музикална телевизия ММ, прави шоу и в 7/8, днес Камен отново е в БНТ, “телевизията майка”.
Във връзка с годишнина от смъртта на своя скъп приятел и съученик Милен Цветков, който също бе кукувец, преди да се нареди сред най-авторитетните български журналисти, Воденичаров написа: “Знам, че ни се смееш някъде отгоре… За алчността, превзела ни отвътре, за злобата, изречена чрез думи, за несправедливостта, превърнала се в мярка. Знам, че имаш точните въпроси… За действията, които ще извършим, за смелостта, на която сме готови, за истината и за свободата…”.
Със Зуека много си приличат, имат сходна емоционалност, деликатни и чувствителни артисти са, от тях струи неизчерпаема живителна енергия. По време на ковида научихме, че освен прекрасен артист в театъра и киното и незабравим водещ, Васил Василев е също художник наивист. И то много добър и интересен. Премести се със семейството си в Испания, заселиха се в малък живописен град на морския бряг, там намери пристан и ново вдъхновение. Сега рисува, продава картини из целия свят и си разхожда дакела по слънчевата променада, а тук Рачков и Геро го молят от екрана да се върне в “Капките”. Защото без Зуека нищо не е същото.
Тончо Токмакчиев също като Камен реализира безброй проекти, в американска продукция се снима и се завърна в БНТ, в момента води вечерното шоу. Мартина Вачкова, след като години наред игра в постановки и филми, беше водеща на шоуто “Апартаментът”, до ден днешен отдалеч да я зърне човек, се усмихва.
Невъзможно е всички имена и личности да цитираме, буквално целият творчески потенциал на едно поколение бе концентриран в “Ку-ку”, по тази причина предаването е феномен. Зад екранните звезди се нарежда безкраен списък с имена, хора с невероятни умения и креатив като Християн Ночев, режисьора на “Граница”, Нидал Алгафари, оператора Калин Иванов, който днес живее и работи в САЩ и е носител на награди “Еми”, сценаристите Ивайло Вълчев, сегашен евродепутат, Соня Момчилова, доскоро председател на СЕМ, изящното перо Ина Григорова, също емигрант в Америка, Ани Узунова, Тошко Йорданов, Николай Русакиев, репортера Евтим Милошев, днес успешен телевизионен продуцент и бивш министър на туризма, Бойко Василев от “Панорама”, Борислав Зюмбюлев, главния редактор на в. “24 часа”, който си отиде внезапно през миналата година, и много, много други успели хора.
“Ку-ку” поколението вече гони 60-те, помъдряло, артистично и все така отличаващо се. В първото издание на студентската програма през януари 1990-а в уличната анкета случайно попада незабравимият Тодор Колев. Питат го дали студентите са сила. “Мен ме интересува каква сила са после - отговаря артистът. – Аз, когато следвах, не бях сила, напротив, бита карта бях отвсякъде. За какво се готвим в живота, това е целият проблем. Работата опира до едно - дали можеш или не можеш.”
В началото на XXI век новото младо поколение казва: “Е, да, ама тогава е имало само една телевизия и затова те са били толкова успешни”. С развитието на комерсиалните медии, част от които са и кукувците, се видя, че техните проекти пак са най-добрите. А феноменът е един и се казва “Ку-ку”.
