Никола Груев чул случайно странната фамилия точно когато търсил артистично име
Дали в съвременния свят си струва да бъдеш артист, или е просто загуба на време?
Животът на Котарашки, изучил се за архитект, създал фоайето на Малък градски театър “Зад канала”, но после изоставил професията, за да пише музика и да свири с две свои групи, дава отговор.
Никола Груев, както е рожденото име на музиканта, е толкова загадъчен, че режисьорът Цветан Драгнев решава да проследи цяла година от живота му и да снима документалния филм “Балканска черна кутия”*.
Най-забавното е, че първоначалната идея на филма е да представи историята на кларнетиста на The Rain Dogs Александър Добрев - Сашо Ибряма, който напуска бандата през 2017-а г. Той се отказва от музиката, връща се в родния си град и започва работа в склад. Да, но Ибряма отказва и така Котарашки се оказва главно действащо лице в лентата.
Малко след старта на снимките идва пандемията от ковид, която забавя работата.
Никола Груев с артистичен псевдоним Котарашки е роден на 4 септември 1979 г. Бил е като всяко “нормално дете от центъра на София”. Често се сеща за безкрайните игри на улицата, където е израснал, близо до пл. “Възраждане”. “Имаше две кооперации и пет- шест къщи, но бяхме 20 деца, що-годе на една възраст. Нямахме телефони, нито компютри, нито електронни игри, трябваше всичко да си измисляме сами. Нямаше и коли - да минат една - две на ден. Все едно сме раснали на село”, спомня си Котарашки.
Псевдонима си измисля покрай разказ на своя приятелка, работеща в рекламния бизнес. “Преди повече от 15 г. някаква манекенка анонсирала своя приятел, добре сложено момче с мотор, като Котарашки. Дали е било фамилия, галено обръщение или нещо друго - историята мълчи”, разказва той. Това се случва точно когато се замислял как да се представи пред публиката. И си казал: Котарашки? Това име не те оставя безразличен. И не сбъркал - веднага се прави асоциация с котка, което според него е плюс, освен това този псевдоним се харесва много и на Запад.
В семейството му почти всички са художници. Започва да следва архитектура покрай баща си, който усетил, че синът му няма да поеме по пътя на останалите от родата, въпреки че имал артистични заложби. Залагайки на това, че синът му се справял добре с математиката, баща му го убедил, че архитектурата е неговото призвание. “Тогава никой от нас явно не се беше сетил, че сравняват музиката с математика”, казва музикантът.
Веднага след завършването си започва работа като архитект. Част е от реализирането на няколко емблематични модерни сгради в София и Бургас, а в самостоятелната си кариера, която по думите му е изключително кратка, се занимава основно с проектиране на интериори. Кризата през 2008-а слага край на архитектурните му занимания.
Започва да се занимава с музика ва 25 г. Първоначално това му е хоби в свободното време между архитектурните проекти, но точно по време на кризата, когато архитектурната работа рязко намалява, получава покана да запише албум за берлинския лейбъл Asphalt Tango Records.
В началото експериментира основно с трип хоп и електронна музика. Но решава, че ако иска да пробие извън България, ще трябва да добави нещо по-специфично. “Какво ако не балканската музика, която ние тук съпреживяваме толкова естествено и лично”, казва той. Така се стига до първия му опит в тази посока с парчето Opa Hey. Записва звуци и трупа база данни, които по-късно влизат в употреба. Определят музиката му като “балкански психеделик”, но според него стилът му е абсолютна еклектика, тъй като смесва различни жанрове, без да спазва правила.
През 2009 г. сформира групата Kottarashky & The Rain Dogs. След излизането на албума му Opa Hey и интереса, който предизвика у музикалните журналисти на Запад, започват да се появяват и оферти за концертни изяви от клубове и фестивали. “Трябваше спешно да реша как искам да представям проекта си на живо – като диджей или с банда. Избрах второто, като първите няколко години група се казваше Kottarashky Live Band.” Със своя приятел и колега - архитект Христо (китариста на групата), започват да издирват музиканти за проекта и така се събират бандата им. През годините групата претърпява промени в състава, но запазва звученето си.
Всичките турнета извън граница с The Rain Dogs са му любими. “Обиколили сме много градове, за които изобщо не бяхме и чували преди.” Така например са ходили в норвежки град отвъд полярния кръг, на малък фестивал в Сибир, близо до езерото Байкал и др. Групата е свирила и на големи фестивали като Roskilde, EXIT, WOMEX. “Невероятно усещане е да си част от списъка на най-актуалните групи на своето време, макар и с най-малките букви в долния край на постера”, признава Котарашки.
Преди 2 г. на българската ъндърграунд сцена се появява и групата Kottarashky & The Preachers. Част от нея са Симеон Воев от “Нова Генерация”, Владо Василев от “Анимационерите”, Епето от “Тъмно” и Ивайло Стефанов. Интересен е дебютният им албум Reconstruction of Speech. Той съдържа 10 песни, в които са включени откъси от речи на големи оратори от миналото. “Използвайки речите, семплирах записите, следвайки нотката на гласа, за да създам песен, като по този начин тотално се загуби смисълът на думите. Получи се нещо като поезия на абсурда”, обяснява музикантът. А основният жанр във всяко отделно парче е донякъде съобразен с оратора, който “пее” в духа на мястото и времето, от което идва.
Напоследък развива и един нов формат, малко по-клубен, където на сцената са само Котарашки и акордеонистът и тромпетист на The Rain Dogs Сандо Сандов. Двамата скоро ще пуснат пилотно парче. “Може да се каже, че съм в доста активен концертиращ период.”
* Премиерата му ще е на 1 март в “Топлоцентрала”, след което Котарашки и групата му The Rain Dogs ще направят концерт, но още утре - 22 февруари, ще го гледат и във Велико Търново. Там също ще последва концерт на Kottarashky & Sando. Прожекция ще има и на 8 март в Русе, след което концертът ще е с групата The Preachers.
