Тома Иванов е живата легенда на БНТ
Постъпва в националната телевизия през май 1990 г. Заповедта му за назначение е подписана от тогавашния генерален директор Павел Писарев. (Съседството им в Панчарево е само незначителен детайл. Сближават се след това.)
За 12 години труд на "Сан Стефано" сменя 12 обитатели на прословутия силно проветлив10-и етаж на БНТ. През това време той с лекота и финес изкачва кариерната стълба - главен счетоводител, финансов директор, член на УС на БНТ, изпълнителен директор. И на 17 ноември 1998 г. сам сяда на на горещия стол в БНТ, макар и с временен мандат. Сам признава, че тези 98 дни са били най-трудните в живота му.
Неочаквано дори за себе си Тома Иванов смени цифрите с думи и описа своето житие-битие по един най-сладкодумен начин. Предлагаме ви три истории от самопризнанията му
Нери Терзиева и Асен Агов формираха незабравимия новинарски “Екип 2”. За първи път те се обърнаха към зрителите с “Уважаеми дами и господа”. Представяха океан от непозната за нас информация по съвсем нов начин, различен от стила на “Останкино” и по-близък до СиЕнЕн. Това “прозападно поведение” - нескритата емоция и съпричастност, с която Нери говореше за промените в обществото, силно подразни “снишилите” се партийни другари и те решиха да действат в техен стил конспиративно и подмолно.
Нери живееше в Пловдив, налагаше се в дните, в които води новините, да пътува с такси до София и обратно веднага след емисията, защото дъщеричката й имаше здравословен проблем и не биваше да я лишава от грижата си. С разрешение на генералния директор фактурите за превоза се осребряваха от счетоводството.
Един ден виждам, че касиерката прави справка за изплатените транспортни разходи. Тази задача не беше поставена от мен. Попитах кой и защо е наредил изготвянето на документа, при това без мое знание.
Опита се да шикалкави,
но като я притиснах,
си призна “без бой”
Наредил й началник - активист от клуба по интереси. След 1989 г. в тази форма мимикрираха учрежденските партийни комитети.
Целта била преди изборите да публикуват справката с въпрос на “разтревожен зрител”: “Това ли е новият морал на демократите - да харчат народна пара за лични прищевки? Така ли ще управляват държавата и народа?” И т.н., все в този дух. До този опит за дискредитиране не познавах лично Нери Терзиева, но нямаше как да си замълча при тази гавра с една отдадена майка и отлична журналистка.
Още повече - лично бях сърбал попарата на другарите. Поканих я на среща и й обясних какъв “курт (вълчи) капан” й подготвят. Обсъдихме ситуацията и аз предложих тя да внесе в касата цялата получена до момента сума като единствен вариант за избягване на скандала.
След няколко дни ми разказаха за разочарованието на “конспираторите” за провалената акция: “Ама как така? Кога е внесла парите? Цялата сума ли е отчела? Тюх да се не види - как сега да докладваме по-нагоре за провала?!”.
Хачо Бояджиев има
и един голям грях
като генерален директор на БНТ - освобождаването от длъжност на Нери Терзиева като директор на “Ефир 2”. След като с Асен Агов промениха съдържанието и формата на поднасяне на новините по БНТ, със същата енергия и ентусиазъм Нери се зае с модернизирането на Втора програма. За кратко време я превърна от тв кошчето на “Канал 1” в динамична европейска медия със собствено съдържание и визия - “Ефир 2”.
Стартира тричасово информационно предаване “Очевидци”, спортен “Маратон” със Сашо Диков, “Отвъд заглавието” на Петко Георгиев, “Ах, тези муцуни” на Катето Генова, разследващото предаване “Частен случай” и други. Програмата за първи път проговори на същия език, на който си говорят зрителите помежду си, излъчваше пряко от мястото на събитието, задаваше неудобните въпроси на политиците и търсеше отговорите, които вълнуваха обикновените хора.
Точно заради това управляващите не я долюбваха. Мисля си, че Хачо се е поддал на политическия натиск и направи непростимото - уволни любимката на колегите и зрителите Нери Терзиева. След нея напуснаха и други добри журналисти от екипа й като Сашо Диков и Петко Георгиев.
Ето как се случи всичко. Хачо е събрал директорите в заседателната зала на 12-ия етаж на “Сан Стефано” 29. По едно време
стана някаква разправия
между Нери и Виктор Пасков
- директор на “Канал 1”
(музикант, певец, писател, сценарист, 1943-2009 г.) Това не се случваше за първи път. Виктор беше известен с опърничавия си характер (в случая май беше обърнал и една-две водки), и Нери - възпитана, чувствителна, лесно ранима, но когато беше необходимо, защитаваше позицията си с неподозирана твърдост.
Аз също съм имал случай да се убедя в това. Нери като истински визионер гледаше напред във времето - искаше да направи от “Ефир 2” свидетелска телевизия (streaming media - течаща медия). Да инсталираме на някои възлови места в столицата и страната камери и да предаваме директно без коментар какво се случва. Тогава всеки ден се случваше нещо интересно - беше ни достигнало китайското проклятие “да живееш в интересно време”.
Днес при развитите цифрови платформи една уебкамера нито е скъпа, нито сложна за поддържане - без проблем може да излъчва 24 часа online. За да направим обаче дори частично това, което Нери си представяше, не разполагахме с нужните технически и финансови средства и най-важното - тези цифрови технологии още не бяха изобретени.
Тя упорито преследваше целта си и на няколко пъти стигахме до разгорещени дебати и дори караници по темата. За какво се скараха в конкретния случай, не разбрах, но Виктор явно я беше засегнал сериозно, защото Нери скочи и със сълзи на очите каза: “Хачо, това повече не се издържа! Подай ми, моля те, лист хартия да си напиша заявление за напускане!”
Хачо погледна спокойно на случващото се и с йезуитски тон каза: “Няма нужда да пишеш, Нери. Преди време ти ми даде една оставка и аз по случайност съм я запазил!”. Отвори едно чекмедже на бюрото си и извади лист хартия...
Така приключи ерата Нери Терзиева в БНТ. За нашето поколение тя ще остане първата бяла лястовица на модерната, демократична, обърната към драгия зрител журналистика.
Сълзи и едни 800 хил. долара
за първите демократични избори
През юни 1990 г. се проведоха първите демократични избори след падането от власт на Тодор Живков. Еуфория беше обхванала голяма част от народонаселението. Опиянени от сервираната ни наготово свобода (БКП под натиска на Горбачов си спретна сама “дворцов преврат”), медиите и избирателите очакваха категорична победа на новопоявилите се партии - СДС, ДПС и др. Проведе се най-големият митинг в историята на страната - от Орлов мост до хотел “Плиска” се веят хиляди знамена с лъвчето на СДС, близо един милион (по непотвърдени данни) пеят “Комунизмът си отива”. И аз бях, и аз пях!
Западът открито е на страната на опозицията, французинът Жак Сегела - с огромен опит в провеждането на избори, ръководи кампанията на СДС. Измисля лозунги, прави плакати и клипове, дори съветва Георги Спасов - първия говорител на СДС, как да си оформя брадата, за да не плаши дечурлигата.
Всички очакват категорична победа на “неформалите”. След 22 часа на 10 юни пред НДК се събират няколко хиляди привърженици на демократичните сили и скандират “Победа" и “Времето е наше”.
По-възрастните може би си спомнят как същата вечер Йосиф Сърчаджиев със сълзи на очите влетя в студиото на БНТ в НДК, неможещ да повярва, че БСП печели изборите.
Около месец преди тази дата икономическият директор на Комитета за телевизия Авксентий Соколов - отличен финансист от старата школа и верен партиен другар, влезе в моя кабинет и каза: “Тома, БВТБ - Българската външнотърговска банка (разбирай Андрей Луканов) ще ни преведе 800 хиляди долара. А ти, без да вдигаш излишен шум, ще ги наредиш по сметката на австрийската фирма ИНФАС. (INFAS - INSTITUTE for Applied Social Sciensces).
На въпроса ми защо и това редно ли е, др. Соколов обясни: “Знаеш, че предстоят многопартийни избори. Държавата няма опит в провеждането на такива капиталистически “лигавщини” и за да няма шашми, шефът Андрей Луканов е намерил специализирана фирма от Виена, която да извърши за по-сигурно, за първи път в нашата история, паралелно преброяване на резултатите - май му казват exit poll. Ама за да не дразним демократите, ни гласуваха доверие плащането да стане чрез нас и тайничко!".
Грях - не грях, но по едно време се замислих дали тази случка няма връзка с разочарованието и сълзите след първите демократични избори.
Едва ли някога истината ще се разбере, но е сигурно, че опитите за манипулация на изборните резултати не са от днес! Както е казал “бащата на народите” Сталин: “Не е важно кой как гласува, важно е кой брои бюлетините...”.
Пловдивски брокер носи
куфарче с 200 хил. долара
Няколко месеца преди световното по футбол в САЩ в неделя звъни Хачо по мобифона и нарежда до 40 минути да съм при него. В кабинета на 10-ия етаж пият уиски и пушат пури Хачо и Христо Александров.
Необходимо пояснение. Малко преди световното т. нар. пловдивски брокери - собственици на по-късно фалиралата Агробизнесбанк - Христо Данов, и споменатият Христо Александров, наричан Ицо Салфетката (нищо обидно, преди да стане бизнесмен човекът си е вадил хляба като сервитьор. Е, бил и агент на ДС, но това между другото.) Та тези бокери успяха да свалят Валентин Михов от шеф на БФС и да вземат властта във футбола.
“Седни - кани ме Хачо. - Запознай се с г-н Александров. Да ти сипя ли едно питие?” “Благодаря, шефе, шофирам. Кажи с какво мога да бъда полезен?”
“Г-н Александров и неговите бизнес партньори - започва Хачо - както знаеш, имат сериозен интерес в българския футбол. Предстои участие на националите в САЩ, БНТ ще излъчи всички мачове. Донесъл е Ицо едни 200 хил. долара да ги прибереш в касата до понеделник, когато ще оформя договора. Да не изпуснат опцията за основен спонсор и рекламодател.” Както казваше проф. Вучков - “слушам и не вярвам на очите си!”. Дори не искам да докосна куфарчето, пълно със зелени банкноти: “Господин генерален директор - минавам по протокол. - Първо, не съм касиер, нямам ключ от касата и е извън моите служебни задължения да боравя с фирмени пари.
Второ, не съм работил в чейндж бюро и не различавам истински от фалшиви долари.
И трето, без договор е незаконно дори да пипна тези пари. Моля г-н Александров да бъде така добър да дойде в понеделник, да подпишем необходимите документи, а сумата е най-добре да се преведе по банков път.”
Хачо като мъдър ръководител разбра, че този път предлага нещо твърде екстравагантно дори за неговото “широко” тълкуване на закона и прие, макар и неохотно, моето предложение.
Така с много труд, нестандартни методи за събиране на приходи и активиране на (почти) всички работещи в БНТ Хачо за има-няма две години преобрази телевизията и като програма, и като техника и студия.
