- Неизменно с него е съпругата му Анелия, сега гледат към Еверест и Пирамидата на Карстен в Австралия
- При всеки успех благодарят на бога и развяват знамето на родния град
Макет със 7 върха, три от които континентални първенци, краси кабинета на Павел Гуджеров - кмета, който управлява трети мандат една от най-жизнените общини у нас - Раковски. Всички са изкачени от него и съпругата му Анелия.
"Подариха ми го колегите след завръщането преди дни от последната ни експедиция в Андите", обяснява 41-годишният градоначалник, който още на първия тур м.г. беше избран за пореден път.
Върховете са подредени по дати и години на покоряване
Първият е Тубкал (4167 м) в Атласките планини, изкачен от Павел и Анелия на 22 март 2022 г. Пет месеца по-късно семейството превзема и Арарат (5165 м) в Турция, сочен за последния пристан на Ноевия ковчег.
Първенецът на Африка - Уруху (5895 м) в Килиманджаро, е изкачен на 21 януари 2023 г., а 7 месеца след това Гуджерови развяват знамето на Раковски от Елбрус (5642 м). На следващата година двойката е атакувала Калапатар (5645 м) в Хималаите, който е базов лагер на Еверест, и Айлънд пик (5189 м).
В края на януари т.г. прибавиха още един континентален първенец към колекцията си - Аконкагуа (6962 м) в Южна Америка.
От няколко години кметът и съпругата му - учител по професия, не спират да следват хобито си, което се е превърнало в страст.
"Винаги по-високо" е мотото на семейството, чиято мечта и цел е да изкачат всички континентални първенци. Не харесват думата покоряват.
"Прекалено високомерно и претенциозно е.
Човек е прашинка пред тези величествени творения
Предпочитаме да казваме, че сме се срещнали с тях", уточняват Гуджерови. Искрата към планинарството пламва още преди да станат родители на Андрей, който сега е 11-годишен, и Янеслава, която догодина ще е в първи клас. Те също правят първи стъпки в планинарството
Още младоженци, Павел и Анелия хващат книжката "100-те национални туристически обекта" и започват да ги обикалят.
"Тогава съм бил 30-годишен. Обходихме ги и в един момент опряхме до върховете на нашите планини. Първата ни среща беше с Черни връх. Тогава не беше лесен за нас, сега ни е най-удобен за тренировки. Катерим го за 2 часа", разказва кметът, който ръководи общината с най-голямата католическа общност у нас.
Следват Седемте рилски езера. Усещат, че планината все повече ги тегли нагоре. И започват да търсят следващия и по-следващия връх. Годината е 2015-а, когато стигат до връх Ботев и развяват знамето на общината от най-високата точка на Балкана.
"Виж как съм изглеждал тогава", показва снимка Гуджеров, на която е доста позакръглен, а сега е в абсолютно атлетична форма.
И той, и Анелия уточняват, че никоя планина не трябва да се подценява - макар повечето у нас по думите им да са технически лесни за изкачване. Но допълват, че през зимата трябва да се внимава повече, имайки предвид Злия зъб, Вихрен, Кончето, Мальовица. Тези върхове вече им служат за тренировки.
"На това ниво височината не ти влияе, докато
след 4000 метра е друго, а след 6000 - съвсем различно. Въздухът става много рядък,
оттам намалява силата, остава само волята. Тогава битката е за всяка глътка въздух и борба за всяка крачка", споделя кметът алпинист.
При последната им експедиция в Андите един от групата им получил белодробен оток. Наложило се намеса на медицински екип, хеликоптер, евакуация.
"Никой не е застрахован", уточнява Гуджеров. Един от най-трудните върхове за него е Тубкал в Атласките планини на Мароко. Катерят го на 22 март 2022 г.
"Тръгнахме от ниско ниво, до вечерта бяхме на 3100 м и ме завъртя височинна болест. Симптомите са гадене, световъртеж, повръщане. Това ми беше голям индикатор. На втория ден вече бяхме на 4100 метра. Оттогава, когато тръгна към даден връх, съм все по-подготвен", признава той.
За последния - Аконкагуа, твърди, че много са се постарали, защото е почти седемхилядник и няма как да се подхожда лекомислено.
"Много важно при подготовката беше 2 часа да бягам, 2 часа да съм на ескалатор, без да спирам, за да тренирам издръжливостта си", вметва той.
Винаги с Анелия тръгват с положителна нагласа
Е, няма как да липсва притеснението.
"Приятели се шегуват и питат защо не ходим поотделно, за да има кой да гледа децата, ако с единия стане нещо, не дай боже", казва Гуджеров. Но признава, че без съпругата му такива експедиции биха били много по-голямо изпитание за него.
"Не знам дали бих имал този кураж и да продължа без нея. Когато сме двамата, се подкрепяме и допълваме, нещата са много по-добре. Както се казва 1+1 е 2, но някой път е 3", признава градоначалникът.
Понеже са дълбоко вярващи, молитвата преди тръгване никога не им е излишна. Казват си: "Бог напред и ние след него", и поемат към следващия връх. Но преди това има сериозна подготовка.
За последния им връх започнала преди 6 месеца. Отначало с по-лек тренировъчен режим, който постепенно се засилвал. Последният месец включвал по два пъти на ден. Сутрин бягане около час преди работа и след края на работния ден - ескалатор или бокс.
"Точно боксовите кардиотренировки са много подходящи за вкарване на сърцето в по-висок ритъм и добиване на издръжливост. Другият важен компонент е аклиматизацията. Но тя може да се тренира само на височина", уточнява Гуджеров.
От особена важност е водачът. В Андите били водени от компания, чийто собственик е най-великият алпинист на света Нермал Пурджа. Той е легенда в планината, непалец.
Три пъти е изкачил 14-те осемхилядника на света.
Преди всяка експедиция Гуджерови четат специализирана литература
Много са доволни от указанията на Силвия Аздреева и Мариета Георгиева, българските жени на Еверест.
"Изключително вдъхновяващи дами. От книгата на Силвия знам, че като се качиш на голяма височина, не трябва да заспиваш, това влияе адски зле на организма. И може да не се събудиш.
Когато изкачвахме Айлънд пик на 2 май м.г. в Хималаите, нямахме време да снимаме, понеже и двете ни ръце бяха заети с въжета на качване и слизане", допълва кметът.
Преди да изкачат Аконкагуа, срещнали група, която се връщала оттам. И хората в нея били щастливи, прегръщали се. "Изкачихте ли го", попитали ги. "Не", отговорили те. "А защо толкова се радвате", продължили Гуджерови. "Защото слязохме!", отвърнали чужденците.
На всички върхове, изкачени от Павел и Анелия, са развели флаговете на България и на Раковски. Стараят се и децата да възпитават в дух на планинарство. Засега ги водят само у нас.
Андрей вече има зимна Мусала и зимен Черни връх. А Янеслава засега е само с една Козя стена.
"Планината учи на самодисциплина. Имам
щастието да споделям хобито със съпругата си
и в голяма степен се допълваме. Но когато тръгнеш сам, никой не е длъжен да отговаря за теб и трябва с всичко да си подготвен. Някога един елемент да липсва, нещата се объркват."
Гуджерови степенуват върховете. Тръгнали са от 4000 метра в Атласките планини и вече са почти на 7000 м в Андите.
Когато стигнат до най-високата точка от своя маршрут, най-напред благодарят на Бога. И за кратко се отдават на божествената гледка. А тя наистина е зашеметяваща.
"Когато си на най-високото, можеш да видиш и усетиш по съвсем друг начин колко е величествено творението божие. Няма как да не благодариш на водачите и на всеки, който ти е помогнал да се изкачиш - едно усилие, с което живееш повече от половин година. И през цялото време си мислиш за него", споделя Гуджеров. Казва, че при изкачването на Аконкагуа са вървели непрестанно 12 часа само нагоре.
"Тръгнахме да го атакуваме. По тази планина равно няма. В един момент ти се открива пътят към върха, който е като елипса. И когато видяхме колко е стръмно, буквално ми потекоха сълзи от очите. Казах си: "Боже, колко усилия дотук и продължават. Въздухът става все по-рядък. Но намираш сили и воля и продължаваш", описва той.
С Анелия признават, че когато стъпят на най-високата точка, емоцията е неописуема. Често си носят рисунка от децата.
"През тези 12 часа много мисли ти минават през главата, но се стараеш да ги канализираш и да ти дадат сили. Един подценяван момент е слизането.
Нагоре те води адреналинът. Но когато всичко мине и се отпуснеш, слизането е по-трудно - не си спал
от предния ден. 12 часа си драпал нагоре и сега трябва да се връщаш. А времето се развали и в базовия лагер бяхме пак в 11 вечерта. Това са 24 часа, през които сме имали само около час почивка. Човешката издръжливост е безгранична", описва Гуджеров.
Коя е следващата им цел, питаме. "Безспорно мечтаем за Еверест", отговарят те. Но преди него може да опитат Пирамидата на Карстен - първенеца на Австралия и Океания. Той не е чак толкова висок, но е много техничен. Нужни са въжета, катерене и уред, който е закрепен за въжето, за да се държиш. Чист алпинизъм.
Мнозина съграждани им пожелават да изкачат Еверест. "Плашещ е, но вече немалко сме видели в планината и имаме зад себе си преодолени 7000 м. До Покрива на света остават още 1884 метра. Не са малко, но с подходящите напътствия и тренировки, а и с вярата в Бог сме убедени, че ще се справим", казват те. Надяват се Хималаите да са така добри и да ги допуснат до най-високия връх на планетата.
Родителите на Павел и на Анелия няма как да не се притесняват при всяка тяхна експедиция. "Благодарим им, че докато ни няма, се справят с нашите младежи", допълват двамата.
Получават и безброй поздравления от съграждани, приятели и познати. Убедени са, че тази благословия им помага. Е, вероятно имат и недоброжелатели.
Но те предпочитат да обръщат внимание само на позитивните коментари. Как съчетава алпинизма, без това да се отразява на управлението на общината, питаме кмета.
"Машината е смазана. Нашата администрация
разполага с един от най-уникалните екипи от професионалисти
Липсвал съм повече от 20 дни, макар да държим връзка. Имам голямо доверие на всеки от заместниците ми. Още преди да тръгна, сме начертали задачите и вървим към изпълнението им. Благословен съм с този екип", признава Гуджеров.
И за доказателство показва Раковски, където вече не останала неасфалтирана улица. А когато става кмет преди почти 10 години, в града е имало само два сезона - кален и прашен. Това вече е забравено.
