Йордан Радичков (24.10.1929 г. - 22.1.2004 г.)
В края на миналата година излезе книгата ми за Йордан Радичков “Тая жена Животът”. Тук ви предлагам откъс от нея, в който се разказва за сибирската авантюра на писателя през 1963 г.
Пътеписната книга “Неосветените дворове” излиза от печат на 30 септември 1966 г. 11 месеца след сборника с разкази “Свирепо настроение” в тираж 10 100 екземпляра, с цена от 1,04 лв.
Редактор е Върбан Стаматов. Писателят посещава Сибир през август-септември 1963 г., когато е само на 33 години.
Как се ражда тази книга?
През пролетта на 1963 г. в София пристига пратеник на Съюза на съветските журналисти. Той търси български репортер, който да посети за около два месеца необятните и непознати сибирски земи и след това да напише очерк за Сибир.
Единственият, който изявява такова желание, е Йордан Радичков. За негов придружител е определен литераторът Георгий Гачев. Той е син на загиналия в сталинските лагери Димитър Гачев от Брацигово. От Съюза на съветските журналисти им дават командировъчни, пари, препоръки и писма и двамата поемат със самолет към Якутск. Те са и връстници, родени през 1929 г.
Запознанството им става в хотел “Централен”. Още на първата им среща между тях се заражда симпатия. “Видях пред себе си слабичък, сухичък, приветлив и доброжелателен към хората и света чернокос българин. Главното нещо бяха живите и прозорливи му очи, които попиват всичко”, разказва по-късно Гачев.
Двамата кръстосват надлъж и шир Сибир и Якутия, прекосяват Северния ледовит океан и стигат зад Полярния кръг. Много искат да посетят Колима и да видят столицата на някогашния архипелаг ГУЛаг. От Якутск дотам обаче са над 3000 км и двамата се отказват.
“Бях много млад, когато писах “Неосветените дворове”- разказва Радичков след години. - Това е първата ми пътеписна книга. И там има един шаман от Северен Байкал, където в някои от 6-те - 7-те рибарски селища живееха шамани от Якутия. На един от тия шамани бях на гости и стана дума за шаманския бог. Ние го питаме има ли бог. В моето семейство, казва той, непрекъснато ме питат има ли шамански бог. Аз им казвам: Може да го има, може да го няма. Но ти живей така, все едно че го има...”
“Колко страх
и тревоги съм
брала тогава
Вкъщи нямахме дори телефон и Костадин Кюлюмов, с когото бяхме съседи, ме викаше у тях, когато Йордан смогнеше да се обади отнякъде”, разказа ми приживе Сузи, съпругата на писателя. (Кюлюмов е писател, един от сценаристите на сериала “На всеки километър” – б.а.)
Йордан Радичков, разбира се, е чел “Един ден на “Иван Денисович” на Александър Солженицин, преведена у нас през 1961 г. по време на краткото Хрушчово затопляне в началото на 60-те години на миналия век.
После върху лагерната тема отново падат забрани. А точно от Колима бащата Димитър Гачев изпраща до семейството си в Москва своите писма. По времето на Горбачов ги издават със заглавието “Писма от оня свят”.
На път за златните и слюдените райони на Якутия един ден ги среща совхозникът Сергей Кузмич от Якакит. Той настоява да заведе двамата у дома си, за да ги покаже на своята жена, макар че не са негри. Той участвал във войната, стигнал чак до Полша и Чехия и е виждал негър, но жена му никога не е напускала Якакит и не е виждала. Кузмич черпи българите със зеле, отгледано в тяхната замръзнала земя.
В град Алдан златотърсач е престижна професия, а златото - с лопата да го ринеш. То тече от всички посоки към касите на алданския златен тръст. Самият Радичков се хвали, че е държал в ръцете си самороден къс злато, тежък 2,5 кг. Освен това гребнал шепа вода от златния приток на Лена и я изпил. Посетил драгата, с която се добивало златото.
Три събития вълнуват алданци, когато писателят и Георгий Гатев пристигат там.
Ще продължи ли китаецът Ли да отглежда свине в центъра на града?
Защо някакъв алданец, прибрал се вкъщи съвсем трезвен, изнася на улицата транзистора си, поставя го на светло, отброява 50 крачки и го застрелва.
И как един
златотърсач влязъл
в женската баня
Купил си литър водка от магазина и я изпил пред вратата. Но изглежда, не му стигнала, защото се върнал и си купил още едно шише водка. Понеже не му се пиело пак пред вратата, човекът си тръгнал по пътя и като минавал покрай банята, му хрумнало да си допие, да се напари и след това да се прибере...
Двамата пътешественици оставят следи и в град Тикси, столицата на Арктика. Името му се превежда като Залив на срещите и е на изток от река Лена. Веднъж годишно в този залив се срещат ловците и еленовъдите от тундрата. Те карат в кучешките си нарти скъпи кожи и еленово месо. А от океана идват корабите, за да вземат месото и кожите и да оставят барут, чай и тютюн на жителите на тундрата.
Един ден краката им измръзват, но няма спирт, с който да стоплят кръвта. Последният бил изпит през пролетта на 2 май. Местните очаквали през декември да дойдат два кораба със спирт, вече били тръгнали от Чукотка. Двамата българи великодушно вадят спирта от неприкосновените си запаси.
Придружени от двама евенки (народност в Сибир – б.а.), нашите пътешественици тръгват от Тикси към тундрата с руска верижна машина - нещо като всъдеход, върви дори и по вода. Негов шофьор е младият руснак Петро. Спират до една безименна река и започват да стрелят по ято яребици, които са на десетина метра от машината.
Петро гръмва първата яребица, която пада по гръб, а другите се местят две-три крачки, но не отлитат. Започва масов разстрел - птиците не хвръкват, а учудено гледат хората, които ги стрелят.
Оказва се, че това са
летошни пилета,
които никога не са
виждали човек
и никога не са чули пушечни изстрели
С всъдехода Петро влиза в едно езеро, за да събере убитите птици, и там машината се поврежда - върти се само в кръг.
В тундрата няма телефони, сервизни служби и “Бърза помощ”, нито изоставени колиби, в които да се приютят. Дори гора няма, за да си насекат дърва за огън. Пресмятат, че до Тикси са около 150 км. Положението изглежда безнадеждно.
Радичков им разказва приказката за неволята, която братята викали, след като им се счупила колата. Двамата евенки не остават особено впечатлени от нея.
В последна сметка вятърът в езерото побутва машината към брега и с прътове успяват да я изтеглят. Няколко глътки спирт възвръщат духа на групата.
