Актрисата и Боян Арсов представят гръцката митология като театрално
риалити в "Мисия Филоктет. Последният оцелял"
Боян Арсов и Койна Русева са тандем за чудо и приказ в премиерния спектакъл “Мисия Филоктет. Последният оцелял” на театрална формация “Зонг”. Двама артисти, които винаги са ме възхищавали. Да се съберат на една сцена, е било възможно единствено извън държавните театри – Койна е в трупата на Младежкия театър, а Боян - на Сатирата.
В навечерието на Коледа представлението събра в кинотеатър “Освобождение” толкова много публика и артелит, колкото отдавна не бях виждал по “Раковски”. За превръщането в сцена на този далечен от театралния център салон дори не подозирах.
Сюжетът черпи образи и конфликти от древногръцката митология и ни връща в XII век пр. н. е. Според легендите на път за Троянската война Филоктет (Боян Арсов) – приятел на Херкулес и
опитен стрелец
с лък, е ухапан
от змия
и тъй като раната му загноява и разяжда крака, той, негодният да влезе в бой, е изоставен на остров Лемнос по заповед на Одисей. Там Филоктет прекарва в тежки мъки цели 10 години, докато не става отново нужен на гърците. Точно тук започва действието в спектакъла, когато Одисей (Койна Русева) и Неоптолем (Александър Андреев) се връщат на Лемнос, за да търсят Филоктет. Кого ще заварят след толкова време? Как ще отвърне изоставеният и жадуващ отмъщение Филоктет? Ще преодолее ли враждебността си към довчерашните си приятели и “съотборници”?
За драматургична основа на представлението са използвани творби на Хайнер Мюлер, Софокъл и Омир, миксирани с авторски текстове на Дина Маркова, която е и режисьор на спектакъла. Тя прави своите авторски добавки във вид на видеоинтервюта с героите като препратка към настоящето и подчертава посланията на спектакъла със средствата на мултимедията.
Гръцките митове и легенди са безкраен източник на тълкувания и интерпретации в киното и театъра и очевидно авторите са гледали много от тях, заимствайки и адаптирайки кинематографични похвати, трикове, тв ефекти. Това, което вълнува режисьорката в този спектакъл, е пресечната точка на митологичната Троянска война с днешния ден. В центъра е непознатият за масовия зрител Филоктет - човекът, заличен от историята и обречен на забрава. Чрез него фокусът пада върху съдбата на изчезващия човек, на изгубения, неосъществен герой, чиято воля побеждава законите на природата и болката на тялото.
Филоктет, Одисей и Неоптолем са въвлечени в стратегическа схватка за оцеляване, решена като риалити. Древногръцките герои са развенчани, демитологизирани, станали са
съперници като
тези от
“Игри на волята”
или “Островът на 100-те гривни”. Те се борят помежду си за оцеляване, поставяйки на изпитание ловкостта, волята, силата на тялото и ума си. Ще успеят ли да сформират коалиции? Кой с кого ще се обедини? Кой ще направи финалното селфи на победата, за да го сподели в социалните мрежи?
“Това е сблъсък на два свята – човекът политик срещу човека – рана. Единият от двамата е излишен”, казват създателите от “Зонг”.
След Воланд в “Майстора и Маргарита” Койна Русева отново влиза в мъжки образ . Тук нейният Одисей е по-скоро код, събирателно за лидер, водач, доминираща фигура, разпределяща енергиите в отношенията. Мощта на Койна на сцената е толкова силна, че полът престава да има значение и актрисата
няма нужда
да се дегизира
в мъжки дрехи
За Боян Арсов каквото и да кажем, ще е малко. Той е явление в българския театър. Актьор, режисьор, сценограф, костюмограф, хореограф, той е от рядката порода творци, които не са просто актьори, а пърформъри, визионери с комплексен поглед върху спектакъла. Тук той, освен че играе, е автор на костюмите и визуалната среда. А в сценографията му има впечатляващи “уау” моменти. Дори зрители, които не познават митологията, биха харесали зрелището на постановката.
Александър Андреев, млад възпитаник на НАТФИЗ от последния клас на проф. Снежина Танковска, достойно партнира на знаменитите си колеги. Тримата актьори превръщат приказката в психологическо действие, спазвайки условностите на историята в скулптурните пози и приповдигнатата реч.
Домакин на спектакъла е кинотеатър “Освобождение”, макар че заслужава много по-добра сцена и няма да сбърка който и да е театрален директор, ако приюти представлението под покрива си.
