Тя говори перфектен български. Силно свързана е с България. Обича мартениците и за нея Баба Марта е един от най-хубавите български обичаи.
А в дните, когато в българските домове вече се вадят белите и червените прежди за мартеничките, княгиня Мария Луиза празнува рождения си ден. На 13 януари сестрата на цар Симеон II ще навърши 92 г. За личния ѝ живот се знае малко, тя не обича публичността.
Мария Луиза първа от царското семейство се върна в България след падането на комунистическия режим. През 1991 г. княгинята стъпи на родна земя след 45 години изгнаничество.
Живее в САЩ, но почти всяка година се завръща в родината си. Обикновено го прави през май, когато е дипломирането на абсолвентите от Американския университет в Благоевград, в чийто борд е от 1999 г. Тя е и “почетен доктор по хуманитарни науки”. В нейна чест и
на нейно име е учредена годишна академична награда
с огърлие за завършили АУБ, които впоследствие успешно са се реализирали в живота и бизнеса.
Преди 2 г. княгинята дори избра София, за да посрещне своя 90-и рожден ден, а заедно с нея отвъд океана долетяха четирите ѝ деца. Тържеството бе в семеен кръг. 4 деца, 11 внуци и 2-ма правнуци - толкова са до момента наследниците на Мария Луиза. През целия си живот Мария Луиза е била силно ангажирана с българската кауза и е помагала на сънародниците ни зад граница. А след като започва да се връща в родината си, тихо и без медиен шум организира благотворителни кампании в помощ на домове за сираци.
Първородната дъщеря на цар Борис III и царица Иоанна проплаква на 13 януари 1933 г. в София. Кръстена е на покойната си баба и първа българска княгиня на Третото царство Мария Луиза, принцеса на Парма и Пиаченца.
Малката княгиня е въведена в православната вяра от тогавашния Софийски митрополит Стефан, който след това става Екзарх на Българската православна църква.
Кръстник ѝ става тогавашният председател на Народното събрание Александър Малинов
Началното си образование получава в двореца, като е записана за редовна ученичка в училище “Неофит Рилски”.
Преждевременната кончина на цар Борис III на 28 август 1943 г. е съкрушителен удар за цялото семейство и особено за дъщеря му, която обожава баща си.
В края на 1946 г., след референдума, с който се премахва монархията и България става народна република, царското семейство е принудено да напусне страната. Царица Иоанна и двете ѝ деца се установяват в Александрия, Египет. 5 години по-късно се местят в испанската столица Мадрид. Мария Луиза учи в Училището за милосърдни сестри.
През 1957 г. се омъжва за Карл Владимир, принц на Лайнинген, който е потомък на кралица Виктория и царя Освободител Александър II. Година по-късно двамата се преместват в Канада, където се раждат синовете им - Карл Борис и Херман. По линия на баща си двамата са
преки наследници на Британската корона
и фигурират официално в съответния генеалогически ред за това.
През 1968 г. бракът между Мария Луиза и Карл е анулиран. На следващата година княгинята се омъжва за Бронислав Хробок, който е син на полковник от полската армия. Имат две деца - Александра Надежда и Павел. През 2015 г. цар Симеон Втори с нарочен указ прехвърли на сестра си своите династически права върху княжеската и херцогска титла на Кохари, Чабраг и Житня.
Княгинята е удостоена с Великия кръст на царския орден “Св. Александър” и с Великия кръст на Сакс-Ернестинския династичен орден.
