През 1970 г. е поканен да снима в Италия. Тодор Живков му казва: "Къде ще ходиш, бе? Ти ми трябваш тук да баламосваш хората, а аз да си гледам работата!
Георги Калоянчев нямаше впечатляваща фигура, запомнящо се лице и богат тембър. Не блестеше с особена култура и интелектуални качества. Не учи, не чете книги, не обича да пише.
Но е изключителен актьор. Може да изиграе всичко. Когато се развихри, сцената му става тясна Това признават дори тези, които не го обичат.
И той наистина изигра почти всичко на сцената, в киното и в телевизията - от бебе до баба! Игра даже и Бог.
Кали или Калата, както с любов го наричаха всички, е роден преди 100 години - на 13 януари 1925 г. в Бургас. Живее само на десетина метра от театър и детството му е разпъвано между неговата магия и млекарницата на баща му, от която трябва да носи шишета на клиентите.
“Миришех на мляко,
но ми замириса на театър”,
казваше Калоянчев. Когато е свободен, влиза в театъра като в храм и вдишва праха му и миризмите на грим, пудри и други мазила. И умира от щастие, когато някой от актьорите го прати да му купи кутия цигари.
В ДВТУ (днешния НАТФИЗ) учи при проф. Стефан Сърчаджиев. По време на същата тази първа ваканция преподавателят Вили Цанков събира всички софиянци от класа на Калоянчев и започват да репетират “Картини от една изложба” на Мусоргски. “Ще направим нещо много интересно, та вашите колеги от провинцията, като дойдат, да се пукнат от мъка”, мотивира Вили Цанков студентите.
По време на генералната репетиция провинциалистите вече са се върнали в София. Калоянчев започва да се моли на Цанков: “Вили, абе дай нещо и аз да играя, бе!”. “Какво да играеш? Всичко вече е заето”, отговаря режисьорът. Калата не мирясва: “Добре бе, Вили, дай да взема звънеца като пред цирк и да викам: “Ахаа, Ахааа!”. Вили Цанков се съгласява.
“Калата излезе и изведнъж стана Георги Калоянчев - разказваше Коста Цонев. - Блесна, изригна като вулкан! Беше истинска шемет! Викна “Ахааа!” и цялата зала се разлюля от смях, всички започнаха да ръкопляскат. И оттогава, от този наш спектакъл, Калата стана Георги Калоянчев - великолепният, талантлив, невероятен български артист...”
Завършил-незавършил,
назначават Калоянчев
в Народния театър
Потръгва му с целувка на самия Борис Бабочкин - съветския актьор, който изигра ролята на Чапаев. На тръгване от театралното училище, където известно време преподава, Бабочкин-Чапаев излиза на сцената и пред всички казва: “Кала, давай поцелуемся, брат!”. И го прегръща.
Признание, че е артист с голямо бъдеще, Калоянчев получава и от друг руснак - големия режисьор и директор на театъра Николай Осипович Масалитинов. Веднъж се разболява актьор, който играе старец в пиесата, и представлението отива към провал. “Ну, викайте Калоянчев, той ще поеме роля”, нарежда Масалитинов. “Как така, другарю директор, Калоянчев е младо момче, не може да играе старец на 70 години”, възразява някой от екипа. “Нищо, мили, нищо, той може и бабичка играе...”, отсича Масалитинов.
През 1957 г. Калоянчев става един от основателите на Сатиричния театър - заедно със Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Георги Парцалев, Никола Анастасов, Григор Вачков и др. Това предопределя театралния му път и естеството на комедийните роли, които ще изиграе не само в Сатирата.
В киното обаче всичко е доста по-различно. В него в началото преобладават драматичните изяви на актьора.
Той дебютира с ролята на цигането Сали във филм №3 на социалистическото кинопроизводство “Утро над родината” и... едва не поболява родителите си. За участието си получава хонорар от 80 хиляди лева. Веднага праща 20 хиляди на родителите си в Бургас. След два-три дни получава телеграма да посрещне майка си на гарата. И тя го почва още от перона: “Не са добри тия работи, Гошо! По лош път си тръгнал, мама! Откажи се от туй нещо, докато не е станало късно! Най-лошото на света е да крадеш, Гошо!”.
Доста зор вижда Гошо, докато обясни на майка си, че това не са крадени пари, а хонорар от първия му филм, че честно е спечелил парите. И майката, която навремето е много против той да стане актьор, започва да говори в Бургас: “И 11 деца да имах, всичките щях да ги направя артисти!”. Всъщност такива са и тримата й синове.
Първата главна роля на
Калоянчев е във филма
“Димитровградци”
през 1956 г. заради който пък ... едва не се развежда, въпреки че е прясно женен и първият му син Ивайло е едва на 6 месеца.
По време на снимките жена му Валя идва на снимките в Димитровград. Стои и гледа как в един епизод съпругът й се целува с Мария Русалиева. Той е Щерю Барабата и тя като комсомолката Невена трябва да го превъзпита. И започват двамата да се целуват - веднъж, два пъти, три пъти...
Единайсет дубъла правят режисьорите Никола Корабов и Дучо Мундров на епизода! Когато свършват, Калата отива при жена си и гледа - тя реве, та се къса! “Защо ма, Валя?” “Ами единайсет пъти се целувате, може ли такова нещо?” “Ами то е само на кино, Валя...” Режисьорите използват за филма първия дубъл.
В “Урок на историята”, първия от трите филма за Георги Димитров,
Калоянчев играе ролята
на налудничавия холандец
Ван дер Любе,
обвинен, че е подпалил Райхстага. “За ролята минах на кастинг, макар че тогава не се казваше така. Имаше пробни снимки и препитване. Не знам защо избраха мене, може и да съм приличал на героя”, каза ми преди години актьорът.
В “Любимец 13” Калоянчев е в ролята на футболен рефер. Свири строго, но справедливо свирепото дерби между “Витоша” от София и “Воля” - Пловдив. В един изключително напрегнат момент си гълта свирката. Задушава се опасно, но с помощта на играчите свирката е извадена и той продължава мача със същата строгост.
Със своя съгражданин и приятел Апостол Карамитев Калоянчев си партнира и в “Специалист по всичко”. Той е работникът Спиро, който след работа тренира вдигане на тежести. Когато преди години “24 часа” издаде на дивиди 50 златни български филма, попитах Калоянчев защо Петър Василев го избира за комедията “Специалист по всичко”, след като, въпреки че е снимал в 16 филма, още няма славата на комедиен филмов актьор.
“Поначало аз съм драматичен артист - отговори Калата. - Но защо в театралното училище ме изкараха, че съм комедиен? На сцената все в комедии тръгна, все в комедии - и ето ти Калата е смешен актьор.
Аз излизам на сцената, нищо
не съм направил, а хората
започват да се смеят
И Петър Василев сигурно ме е видял в някои по-смешни неща и ме покани в този филм...”
Следват не особено големи изяви в “Тютюн” (1962) и “Златният зъб” (1962) идва “Инспекторът и нощта” (1963), в който Рангел Вълчанов снима Калоянчев в главната роля. В театъра актьорът вече е с утвърдено комедийно присъствие, но режисьорът рискува и филмът му печели. Калоянчев играе с лек хумор и ненатрапчива ирония и по този начин задкадровия монолог на Инспектора, наситен от сценариста със засилена доза интелектуалност и метафоричност, звучи естествено.
В многото разговори, които съм имал с Калоянчев, той винаги казваше, че е земен актьор. В този филм и героят му е такъв - земен и човечен. Умеещ да убеди зрителя в логиката на разсъжденията си и на поведението си. На кинофестивала във Варна през 1964 г. Калоянчев получава наградата за най-добра мъжка роля, а филмът печели отличията за сценарий и режисура.
Актьорът е шеф на пожарна команда в комедията “Невероятна история” (1964). Сцените с пожарникарите са най-смешните във филма.
Facebook:
24 часа
Със своя съгражданин и голям приятел Апостол Карамитев в “Специалист по всичко”
В огнеборците има нещо от героите в “Кийстоунските полицаи”, “Полицейска академия” и “Полицаят от Сен Тропе” едновременно.
Докато пожарникарите с командир героя на Калоянчев атакуват будките за вестници и пощенските кутии, за да изземат вестниците с опасния изобличаващ фейлетон, пламва и изгаря самата пожарна. Но огнеборците са горди, защото успяват да спасят дежурния пожарникар.
Нищо общо с комедийния натюрел на Калоянчев няма и следващият му филм “Вълчицата”. В него той е директор на трудововъзпитателно училище за момичета. Един ден в него пристига девойка с прякор Вълчицата (Илка Зафирова) и с арогантността и непукисткото си поведение разрушава реда и дисциплината, създадени от директора Кондов. С много такт, търпение и лични жертви той успява да спаси положението, защото вижда в момичетата жертви, а не престъпнички.
Въпреки и вече утвърдено име със звезден статус в киното, актьорът не се свени да играе и малки роли, каквито са например фокусникът в “Най-дългата нощ” (1967) или клоун в цирка в “Бялата стая” (1968).
После отново снима с Рангел Вълчанов - във филма му “Езоп” изигра ролаята на легендарния древногръцки баснописец, имал щастието да бъде освободен от робството си.
Във филма “Галилео Галилей” (1969) е Джордано Бруно. След този филм на режисьорката Лилиана Кавани, сниман в България, Калоянчев получава писмо от продуцента и съпруг на София Лорен Карло Понти с покана да се снима в Италия.
Калата я занася лично на Тодор Живков. Той му казва: “Къде ще ходиш, бе? Ти ми трябваш тук да баламосваш хората, а аз да си гледам работата...”.
Чул съм това лично
от актьора
Както и следната история. “При едно посещение при Живков той ме попита какво снимам. Един филм, казва се “Кит”, отвръщам. А какъв е този кит? Ами хващат една хамсийка, започвам да му разказвам историята, и докато хамсийката дойде до брега, става кит.
Какви са тия фантасмагории, бе, намръщи се Живков и аз разбрах, че ще е недоволен от филма. И наистина, след като го пуснаха в едно-две кина, го спряха. И доста години въобще не се прожектираше. През това време още го рязаха и поправяха...”
За съжаление, след 1970 г. киното ни се превръща в сериозен длъжник на Калоянчев. Никой не написва роля, която да отговаря на възможностите на актьора.
А той е само на 50 - златна възраст за таланта му. Но следват филм след филм с негово участие, които не оставят особена диря в българското кино: “Откраднатият влак” (1971), “Игрек 17” (1973), “Бягство в Ропотамо” (1973), “Момичето с хармоничката” (1976), “Роялът” (1979), “Нощните бдения на поп Вечерко” (1980) и др.
В Енциклопедията на българското кино до 1999 г. ролите му са към 80 на брой. След 2000 г. никой не ги е броил официално.
Георги Калоянчев
е доказан боец и в
телевизионните сериали
Той е българският актьор с може би най-много участия в екранни поредици до 1990 г. Играе още в първия сериал на БНТ - 12-серийния “Семейство Калинкови”, заснет през 1966 г. Той е селянинът Филип, който в 7-ия епизод “Мони от 11 б” дава най-важния житейски урок на объркания младеж Мони.
В 5-серийния “Ало, д-р Минев” (1970 г.) Калоянчев вече е в главната роля.
Неговият д-р Минев, освен че е перфектен лекар в болницата, трябва да решава и куп житейски проблеми извън нея. Партнира си с Емилия Радева, която играе негова съпруга.
Една от най-колоритните си роли Георги Калоянчев прави в 10-серийния телевизионен филм на Вили Цанков “Демонът на империята” (1971). Поредицата е за Васил Левски, който за българите е Апостола, но за турциите е Джингиби (Неуловимият демон).
Калоянчев е Ибрахим бей. В едно телевизионно интервю се похвали, че за ролята му се наложило да се научи да язди, но Георги Черкелов (Митхад паша) не успял въобще да се качи на кон, както се изисквало по сценарий.
По първоначални планове Калоянчев е трябвало да се снима в ролята на Митко Бомбата в прословутия сериал “На всеки километър”.
Заради други ангажименти на актьора, режисьорите вземат Григор Вачков. Казват, че Калата трудно преживял успеха на сериала.
Той все пак се появи в продължението.
В четвъртия епизод “След полунощ” изигра ролята на глухонемия помощник в църквата Сали. Опита са да помогне в прецакването на самия майор Деянов (Стефан Данаилов), но естествено, не успя.
Разбира се, Калата е в актьорския състав на най-дългата по времето на социализма поредица на съвременна тема - 20-серийния “Дом за нашите деца”, който после продължи в още пет серии като “Бащи и синове”. Калоянчев играе ролята на Ванчелов и успява да се ожени за самата Невена Коканова.
Просто е немислимо сериал като “Под игото” (1990) да мине без присъствието на Георги Калоянчев.
Режисьорът Янко Янков го избра за ролята на Хаджи Смион, а той й придаде изключителен колорит.
Актьорът признаваше, че след Големанов в театъра най-обича ролята си на Бай Ганьо. Казваше: “Много ми пасва тая роля, може би защото думите и репликите, които Алеко е написал, са в устата ми. Хубаво ми беше да го играя, да импровизирам. Когото снимахме филма за Бай Ганьо, режисьорът Иван Ничев ме остави да правя каквото си искам. Обаче после се оплакваше: “Абе, Кала, не знам как да го монтирам, бе! В единия дубъл има едно, в другия го няма. В третия дубъл е нещо съвсем различно, а пък в четвъртия още по-хубаво...”
Последната актьорска изява на Калоянчев е пак в тв сериал. Партнираха си двамата със Стоянка Мутафова в “Столичани повече”. Оказа се неговата лебедова песен, а Госпожа Природно бедствие продължи да шества по театрите на цялата страна.
“Да правиш комедия, е много по-трудно, отколкото да играеш в трагедия или в драма. Защото винаги е по-сложно да разсмееш зрителите. Смехът трудно се постига, докато да разплачеш някого е много лесно...”, казваше още големият Георги Калоянчев.
От този свят той си отиде на 18 декември 2012 г. 27 дни преди да навърши 88.
