От 3-годишен иска да се занимава с актьорство заради филмите с Джим Кери
Родителите му го кръщават Спартак, тъй като още преди да се познават, и двамата много харесвали героя.
Днес, 25 години по-късно, актьорът нарича така авторския си спектакъл, който в никакъв случай не е автобиографичен. Но пък името е символ на свободния човек и на този, който не се примирява с окови или роля.
Ето така бунтарски Спартак Тодоров, познат с ролята си на убиеца в криминалния сериал “Алфа”, представя своя спектакъл, в който задава философски въпроси.
Ще има ли възможност човекът да намери истините си? В няколко възможни реалности човекът съществува и винаги е откъснат от света. Какво става, когато тези реалности се съберат и той остане някъде по средата, нито в едната, нито в другата?
Отговорите артистът търси чрез различни текстове, които сам пише през годините. Идеята му хрумва преди 3 г., когато все още е студент в НАТФИЗ. Всъщност диригентът Йосиф Герджиков, който подготвя Спартак за изпита по пеене в театралната академия, също го подтиква да кръсти спектакъла си така.
Сюжетът представя поет, който смята, че е мъртъв и че е попаднал в друго измерение, като се опитва да намери каква е истината и да разбере дали е жив, или умрял. “Има едни въпроси, които всеки актьор си задава, това са законите на театъра - кой съм, къде съм, защо го правя, как. Героят също се пита, не си спомня кой е, а и никъде в представлението не се споменава, че се казва Спартак”, обяснява актьорът. Към него на сцената се присъединява Магдалена Петрович, която изпълнява авторска музика на живо, както и Нели Георгиева с движенческа партитура. Представлението предстои да се играе на 7 февруари в I Am Studio, но преди това ще бъде показано в Щутгарт на 25 януари.
От 3-годишен Спартак иска да се занимава с актьорство, а
филмите на Джим Кери го
запалват по професията
Първо опитва с комедия, но с времето става драматичен актьор. Сега му се иска пак да влезе в нещо комедийно, особено след сериала “Алфа”, като например героя от ситкома “Теория за големия взрив”.
Като дете бил много буен, все правел пакости. Преструвал се на умрял пред родителите си, криел се от тях: “Те се прибират, мен ме няма и се появявам 2 часа по-късно отнякъде”. Все си правел някакви гримове, маски и костюми.
Родителите му никога не са били против синът им да се занимава с актьорство. Единствено в 7-и клас го спрели, защото искали да влезе в престижна гимназия. “Никога не съм бил отличен ученик и това беше първата и единствена година, през която имах 6 по математика. Беше изумително и за отличниците как се съревновавах с тях”, смее се той. Напук на всичко обаче 2 дни преди изпитите се случила злополука и той бил в болницата с комоцио.
Спартак завършва НАТФИЗ в последния клас на проф. Снежина Танковска, която почина през 2020 г. “Тя беше много стриктен и отговорен човек в работата си. Имаме репетиции от сутринта, свършваме към 23 ч вечерта и тя не излиза от аудиторията и е на една водичка и едно късо кафе – това е, не яде по цял ден и е с нас”, раказва актьорът.
Веднъж влетяла изненадващо в залата, докато студентите ѝ репетират откъс от “Портиерът” на Пинтър. “Имаме самоподготовка и репетираме, обаче нещо куцат нещата, не си знаем и текста. Решаваме да загреем с нещо познато и почваме “Зимна приказка” от Шекспир, ама малко на шега”, спомня си Спартак.
Както са загрели и се смеят, проф. Танковска влиза с гръм и трясък и ожесточено казва: “Искам да знам кой от вас продължава в този клас да работи”.
Беше много страшно тогава, аз бях и отговорник на класа и го приемах навътре още повече,
все едно губех доверието, което сме изграждали, признава актьорът. Но и до днес именно дипломното представление “Бесове” на последния клас на проф. Танковска се играе вече 4-а година в НАТФИЗ. С това представление студентите са първите, които печелят Гран при за най-добър спектакъл на 41-ото издание на фестивала на кинематографичния университет (ВГИК) в Москва. “Целият клас заминахме за там, и то по време на стриктните проверки покрай пандемията. Велико беше. Когато излезеш с този текст пред руснаците, е съвсем различно”. Самото представяне минало доста бурно - в последния момент трябвало да скалъпят маса от врата за сценичния декор, която се разпадала два пъти, имало проблеми и със субтитрите.
Актьорът е на щат в Пловдивския театър, но го напуска преди няколко месеца. “Не ми се играеше, не ми се излизаше на сцена, не знаех дали ще режисирам, дали изобщо да се занимавам с професията”, признава той. Заминава в Германия при сестра си. Тогава се пита какво все още не е направил, и така се сеща за текстовете, които е писал навремето.
Връща се и започва интензивни репетиции за “Спартак”. Същевременно Касиел Ноа Ашер му казва, че спектакълът ѝ “Представление и наказание” по Иван Станев, за което той е поканен да участва, е одобрено. Текстът е по “Престъпление и наказание” на Достоевски, а премиерата е на 16 януари в “Топлоцентрала”. Отделно Спартак репетира с Бюрхан Керим постановка по текстове на Георги Гаврилов.
Ролята му в “Алфа” не е дебют в киното за младия актьор. Участвал е в “Привличане” на режисьора Мартин Макариев, както и в късометражни ленти. За ролята си в криминалния сериал Спартак чел учебник на Бойко Ганчевски, преподавател в Софийския университет по криминална психология.
“Започнах да влизам в обувките на Крис (героя в сериала), който учи криминалистика и наистина се вкарва във филма, че трябва да открие убиеца”, разказва той. “Имаше и актьори, които не знаеха, че аз съм Алфа, и това също ми помагаше. Аз и извън снимките трябваше малко или много да съм в ролята.”
Впрочем покрай “Алфа” Яна Борисова, която е сред авторите на сценария, харесва Спартак и го кани за “Нощните рицари”. Те ще имат участие на 24 февруари в “София лайв клуб”.
