Като много млади българи и художникът Крум Балджийски решава да опита късмета си в чужбина. Макар да е завършил дърворезба и скулптура у нас, отивайки в Лондон, му се налага първоначално да работи редица други неща.
“Първо бях чистач, след това - пет години готвач, тъй като по това време българите все още нямахме право да работим свободно в Англия”, спомня си Балджийски, който е известен по света с артистичния си псевдоним Кром Багелски. В крайна сметка успява да пробие в преситената от изкуство британска столица. Нает е от компания, която изпълнява поръчки за публични стенописи, но каквито и да са те, не му носят пълно удовлетворение.
“Докато живеех близо 13 г. в Лондон, непрекъснато се притеснявах, че все едно не съществувам по никакъв начин в България. Затова започнах постепенно да се връщам и да правя различни неща, докато в един момент не реших, че трябва да остана за постоянно”, казва Крум. Той избира за свое творческо място махала Любница край Ихтиман, в която е прекарвал летните си ваканции като дете. Когато се връща в нея, тя е умиращо място. Не само дядо му го няма, но почти всички нейни жители. Къщите им се рушат, погребвайки и последните спомени за тях.
Крум започва да рисува върху руините в опит да вдъхне нов живот на Любница. През 2019 г. към него се присъединяват и други художници, които
превръщат превзетите от тръни зидове на бившето местно училище в галерия на открито
“Имаше около 15 човека от 8 различни държави. Мисля, че за около 10 дни успяхме да го изрисуваме почти цялото. Училището е било на три етажа, което означава, че е имало много деца. Не съм сигурен кога е построено, но съм говорил с баби от района, които са учили в него навремето”, казва Балджийски.
Днес бабите продължават да живеят чрез стенописите му, и то не само в Любница. Рисува ги най-често с наръч дърва на рамо. Вече ги има на няколко места в България, в Румъния и в Лондон. Нарекъл ги е изчезващ вид.
С всяка година стенописите в Любница стават все повече. Да ги рисуват, идват художници чак от САЩ и Мексико. Така напълно далечни и непознати хора вдъхват нов живот на рушащите се къщи в махалата. “По принцип първо се налага здраво да ги почистим, защото повечето изоставени постройки са превърнати в сметище. И когато го направим и ги нарисуваме, от едно упаднало място с депресивна атмосфера те се превръщат в едно оптимистично място, изпълнено с култура”, обяснява Крум.
Опазването на българската природа е друго нещо, заради коeто той зарязва подредения си живот в Лондон. Не само
събира десетки чували с боклуци в Любница,
но и се бори с безразборното изхвърляне на отпадъци в родния Ихтиман.
“Върнах се в България, защото намирам каузи на абсолютно всеки ъгъл. Това е нещо, което явно ме вдъхновява, докато в Лондон не се получаваше по същия начин. Може би, защото не съм роден в Англия, каузите там ми бяха някак далечни. В България просто се чувствам като човек, който може да помогне по някакъв начин за всеки един проблем”, споделя художникът.
Той рисува големи стенописи на национални герои върху училища. Превръща изоставен 45-метров комин в Дряново в енциклопедия по история.
“Понеже работя с катерене, този адреналин ме кара да продължавам да рисувам още по-огромни неща. В момента се опитвам да нарисувам комина на театър “Сфумато” в София. Работя по въпроса. То е доста борба обикновено, за да се намери финансиране и да се вземе разрешение какво да се рисува. Отнема години организация и след това още толкова, за да се нарисува”, разкрива Балджийски. Той обаче не се отказва лесно, тъй като вярва, че местата, върху които рисува, с времето претърпяват своя трансформация не само във визуален, но и в духовен и социален аспект. В тях започват да се събират хора. Така е и в махала Любница. Първоначално само диви животни и някой преминаващ пастир са зрители на стенописите, но след като се прочуват, започват да пътуват специално хора до махалата, за да ги видят. Достъпът до тях е напълно безплатен. Съвсем скоро ще бъде пуснат и сайт с карта за по-лесното им намиране.
“В България нещата със стенописите тепърва започват да се възраждат
и това много ми харесва за разлика от Лондон, където абсолютно всичко е нарисувано вече. Едва ли не трябва да отидеш и да нарисуваш стена, която е на Банкси например. В България е много по-лесно, защото има много свободни сгради. Може би разликата е, че тук има по-малко пари и повече стени, а в Лондон има много пари, но почти никакви стени. Така че за стенописец по принцип е много по-добре да си в държава като България”, казва Кром Багелски.
Преди Коледа той бе в Лондон, за да участва в проект на местни художници. След няколко месеца ще е в Тенерифе, а междувременно трябва да изпълни и няколко поръчки в ателието си в София. Когато отметне всички тези задачи, ще има време, а и пари, за да продължи със стенописите в дивото, които му дават най-голям творчески заряд. Старае се да прекарва поне три месеца годишно в Любница. Понякога е напълно сам там и само диви прасета и чакали му правят компания, докато рисува.
