Музикалният инструмент се среща от Индия до Шотландия, но е тръгнал от траките, казва Петър Янев, гайдарят на Валя Балканска
Гайдата е толкова неразделна част от българския бит и култура, че ни докривява, когато я приписват и на други народи. Майсторите на инструмента в Родопите, където несъмнено е най-разпространен и най-обичан, се питат защо ЮНЕСКО вписа гайдата за нематериално културно наследство на света, произхождаща от Северна Македония и Турция.
Двете държави са подготвяли съвместно кандидатурата си в продължение на над 2 години.
"Нямам представа защо се обявява гайдата на съседите за нематериално културно наследство
Преди няколко години Министерството на културата подготвяше кандидатурата за родопската каба гайда. Давал съм интервюта за подготовката, но защо не е подадена или е била отхвърлена, ние не знаем", казва Петър Янев, гайдар от ансамбъл "Родопа", акомпанирал на сцената на известни родопски певици, сред които космическата Валя Балканска.
Общоизвестно е, че като музикален инструмент гайдата е позната още в древната култура. Познатата ни форма е широко разпространена в Югоизточна Европа и най-вече на Балканите – не само в България, но и в Сърбия, Македония, Гърция, Албания и Турция.
Гайдата обаче се среща и в редица други култури. Най-известният пример е може би Шотландия, но инструментът е разпространен и в Северна Африка, Западна Азия, Анатолия и Кавказ.
"Гайдата е уникален инструмент, който живее собствен живот. Среща се при всички стари народи. Има я от Индия до Шотландия. Чувал съм какви ли не истории за нейния произход.
Смятам, че ние, българите, сме дали този сакрален инструмент на другите народи
Това не го казвам аз, а Гай Светоний Транквил. Той нарича траките изумителен народ с много музикални инструменти. Гайдата се използвала от тях за възхвала и във всички важни духовни и стопански практики.
От същия автор имаме сведение, че император Нерон е свирил на гайда. Често ме питат: "Каква е разликата между българската и шотландската гайда?".
Една-единствена – нашата е по-съвършена, защото имаме по-съвършена музика, по-съвършено народознание. И това, което имаме като размери, като тонове, като интонация съвкупно - никъде другаде по света не съществува.
Гайдата не само свири, а и говори. Неслучайно в по-стари времена при нас казват: "Ела да ти кажа песен", а не "Ела да ти изпея песен".
Единствено с гайда и тъпан нестинарите влизат в огъня - това не е случайно
Митичният Орфей не е свирил на арфа, а на гайда. Това, което имаме ние като размери, като тонове, като интонация – съвкупно никъде другаде по света не съществува. Нещо повече – имаме толкова богато народознание, каквото никой друг не притежава", твърди Петър Янев.
Според него гайдата, на която свирят в днешна Северна Македония, е българска, останала там покрай общата ни история и култура.
"Свирил съм "Ела се вие, превива" на сватба в Македония с моята гайда и се възприема по същия начин като тук", вметва той.
Нейната гайдуница е извита. Македонската гайда също съпровожда хора, сватби, песни, хорово пеене и солови изпълнения. Турската гайда (тулум - б.а.) се състои от мелодична тръба, тръба за духане и тяло от агне или яре. Свързва се предимно с традиционната музика на черноморския регион, в области като Ризе, Артвин и Трабзон.
Шотландската гайда (bagpipes) се използва традиционно в армията за поддържане на морала на войниците и отбелязване на важни битки, за патриотични събития като паради. Тя е част от националната идентичност.
В някои народи от Централна и Източна Европа тя е за обреди, свързани със земеделски цикли и празници.
У нас е вплетена в почти целия жизнен цикъл – от раждането до смъртта, в обреди, кукерски игри и др.
Случвало ми се е да свиря в един ден и на сватба, и на погребение", разказва музикантът. Петър Янев, който е и преподавател, най-много се радвал на факта, че стотици млади хора и деца искат да се научат да свирят.
Българската гайда има две разновидности – каба и джура, като разликата е в звученето.
Джура гайдата е разпространена във всички фолклорни области на страната – тракийска, странджанска, шопска, добруджанска, пиринска, северняшка. Каба гайдата се среща най-вече в Централните Родопи, по-малко в Източните и Западните.
Каба гайдата има специфично ниско, плътно и меко звучене, което я отличава
от високата, по-пробивна и с по-остър звук джура гайда. И докато "високите" гайди се употребяват предимно за хора, с гайдите в Родопския край, които са в по-нисък строй и имат по-мека звучност, се съпровожда и песен.
Тези характеристики на каба гайдата правят възможно и съчетаването на два или дори повече инструменти в унисон. Тя набира шеметна популярност в страната покрай Роженските събори, където 100 гайди свирят едновременно.
Идеята за такъв оркестър е уникална не само в Европа, но и в света. Негов създател през 1961 г. е Апостол Кисьов, който вече не е между живите.
Официалният рекорд е от 333-ма души, които свирят едновременно в НДК
Събра ги гайдарят и преподавател Костадин Илчев, а изпълнението им бе вписано в книгата на "Гинес".
Характерни и отличителни за каба гайдата са мекотата на звука и дълбочината на тона. Тя е най-ниско звучащата гайда в света.
При родопската гайда има четири основни тона – сол, ре, фа, ми, съответно и във фа диез и ми бемол. Гайдарите си поръчват изработване на инструменти, посочвайки с какъв основен тон да са, тъй като това е съобразено с изпълнителите, на които ще съпровождат.
Например съществува разлика между мъжкото и женското пеене. Мъжете пеят по-добре във фа, докато жените и хоровете пеят в ре.
И двата вида се състоят от гайдуница, ручило, духало, главини и мях. Двата вида български гайди се различават по гайдуницата – джура гайдата има права, конусовидна гайдуница, а при каба гайдата тя е по-голяма по размер, има шестоъгълна форма и е закривена. Мяхът при родопската гайда също е по-голям.
"Гайдата е сравнително елементарен инструмент.
Кожата трябва да е само ярешка или козя. От агне не става, защото косъмът е по-лек,
много бързо се загрява и кожата се разваля. Тя се остригва внимателно и се оставя около 1 см от козината. Освен резервоар за въздух тя е абсорбатор на влагата, която влиза вътре. Косъмчетата вътре разпределят влагата толкова равномерно навсякъде, че държат мяха в режим на постоянна готовност.
Изпира се старателно в смес от сол и вода 2:1 плюс малко мравчена киселина, защото тя затяга корените на косъма, а кожата става по-мека. Има белези, които проличават, когато солта излезе и хване кожата. Тогава тя е готова за изсушаване и връзване.
От животински рог се правят съединяващите елементи между гайдуница, ручило и духало. Наричат се главини.
Гайдуницата е една от най-важните части, а пискунчето е сърчицето на този инструмент, моторът, душата на гайдата.
Ручилото е басът на гайдата и той трябва да е от хубаво дърво - дрян, дива слива, дива череша. Направено е от три парчета (еклемета), като накрая има пискунче.
Пискунчето е дървено - от бъз, който трябва да е поне на 3 години, а среднината му да е малка", разказва с много любов Петър Янев.
