Големите българи, с които се сбогувахме през 2024-а
Борко Зюмбюлев, който караше думите да оживяват
Лично аз започнах да чета на 4 години и 50 години не съм спрял. А мисля, че мога да разказвам - пише главният редактор на "24 часа" Борислав Зюмбюлев в един от последните си коментари "Научете децата си да разказват, не просто да четат". Преживяхме огромна загуба на 27 май 2024 г., когато Борко си отиде малко преди да тръгне за всекидневната планьорка на вестника.
На тези планьорки той често казваше: "Малко думи - много смисъл". Не просто можеше да разказва - умееше да кара думите да оживяват във въображението на читателя. Имаше в изобилие това удивително умение, което е най-важно за журналиста - да казва важни неща по нов, интересен и неочакван начин.
Пишеше ерудирано и полемично. Например в коментара - пак един от последните, "Без страх от Бога няма как България да стане правова държава" пише:
Не е възможно да има "съдебна реформа", ако няма християнска етика. Всъщност тези общества, които вземаме за пример за работеща безотказно съдебна система, имат такива системи заради християнската етика. Кой контролира контролиращите, ако я няма вътрешната убеденост в доброто и красивото?
Имаше неутолимо любопитство към света и живота. Красотата на текстовете му бе, че отвеждаха читателя в неочаквани логически посоки - елегантен танц на думите и мисълта.
Няколко заглавия на негови текстове: "Всичките ни празници са изобретени от "дружинни" ръководители", "Снизходителните поздравления за Господинов са по-гадни от откровения хейт", "Стига с тая Македония, това е Славяноилирия", "Време е Първата световна да свърши вече", "Глупостта е по-опасна от политическата обвързаност", "Засадете дърво, вместо да ходите на море".
Беше непримирим към несправедливостите, които излизат всеки ден от новините. Формулираше смели обществени каузи:
- За по-добро образование: по-високи учителски заплати, борба със сивата икономика на частните уроци, по-къса ваканция
- За по-добро здравеопазване: да има държавно финансирана фондация, която да отпуска пари за болни затруднени хора
- За по-нормален трафик и по-малко катастрофи - тировете да се спират по магистралите в определени часове и да се въведат специални маршрути за тях
- Пътят за икономически растеж минава през вдигане на доходите.
Имаше изключително проницателни наблюдения. "Катастрофи с много жертви у нас стават не защото някой горе ни мрази, а защото при пълната разсипия в държавата това е закономерност, правило, абсолютна неизбежност.
У нас от десетилетия цари пълно пренебрежение към спазването на всякакви правила. Норма е да нарушаваш всичко и това да минава безнаказано. От дребното превишаване на скоростта през незаконните промени на фасадата, от незаконните гаражи до незаконните хотели в защитени територии, завладяването на градинките, свалянето на пиратска музика, свободната продажба на всякакви ментета, измишльотините в жълтата преса - всичко е нарушение на правилата - малко, средно или по-голямо."
"Едно интервю струва колкото 1000 поста във фейсбук. Перифраза на прочутата крилата реплика за снимката, приписвана на легендарния фоторепортер Робърт Капа. Звучи клиширано, но е вярно."
"Човек и добре да си живее, в един момент става на 35 и изведнъж забравя за ТикТок, Assasins Creed и започва да търси истинска медия и неизбежно стига до "24 часа"."
Борислав владееше думите и смисъла и смисълът на думите му продължава да е жив.
Легендата на българското кино Иван Иванов напусна този свят на 31 януари
Роден е на 16 декември 1951 г. в Асеновград. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1979 г. Играе на сцените на Народния театър за младежта и Военния театър, след това става щатен актьор в Киноцентъра. Дължи летящия си старт в българското кино на своята младоликост. Той влиза късно във ВИТИЗ, преди това иска да стане летец като баща си. Завършва института на 28 години и веднага става звезда с ролята на Радо - 17-годишен питомец на ТВУ (Трудово-възпитателно училище) във филма “Всичко е любов”.
Актьорът влиза от филм във филм - Асен в “Лавина”, Вас/Христо в “Комбина”, Траян в “Мярка за неотклонение”, Симеон в “Борис Първи”. След телевизионния сериал “Гори, гори огънче” през 1994 г. издава първата си книга с разкази и стихове - “Този живот, онзи живот”. После идват още две - “Отговори” и “Седем часа разлика”.
Умира след масивен инфаркт.
Освен актьор Николай Ишков беше и бизнесмен
Роден е на 27 февруари 1962 г. във Варна. Завършва ВИТИЗ през 1987 г. в класа на доц. Богдан Сърчаджиев със специалност “Актьорско майсторство за куклен театър”.
Между 1987 и 1989 г. е актьор във Вариететния театър на Габрово и работи с режисьора Вили Цанков. От 1990 г. е продуцент, лицензиран към Националния филмов център. През 1992 г. продуцира два филма в Колумбия. През 1993 г., като първи български независим продуцент, прави спектакъла “Дон Кихот”. През 1994 г. продуцира пълнометражния игрален филм “Клането на петела”. Ишков финансира много артсъбития и културни празници. Снима се и във филми на Рангел Вълчанов, Радослав Спасов, Стефан Командарев, Виктор Божинов и др.
През 1994 г. става президент на варненския футболен клуб “Спартак”, а от 1997 г. до 2004 г. е и негов собственик.
Ишков страдал от тумор в мозъка и е бил прикован в инвалидна количка заради усложненията от болестта. Отива си на 29 януари.
Големият Славчо Пеев почина в съня си малко преди да стане на 85
Любимец на публиката заради своя талант, сценично присъствие и разнообразни роли в театъра и киното. Роден е в София на 4 април 1939 г., завършва Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ) през 1964 г. Работи в Драматичен театър “Йордан Йовков” - Толбухин, в Сатиричен театър “Алеко Константинов”, където е директор до 1989, и в Дарик радио. Директор на Българската академия за култура в Рим и на Централния студентски дом на културата.
Актьорската кариера на Пеев включва над 70 театрални и 100 телевизионни роли, както и участия в 23 филма. Сред лентите, в които е участвал, са “Конникът”, “Няма нищо по-хубаво от лошото време”, “С деца на море”, “Мисия Лондон” и много други. Режисьорската му кариера в театъра започва през 2006 г.
Два месеца преди да навърши 85 г. си отива в съня си на 27 февруари.
След дълго боледуване си отиде и патриарх Неофит
Неофит е висш български православен духовник, глава на Българската православна църква и на Софийската епархия от 24 февруари 2013 година до 13 март 2024 година с титлата Патриарх Български и митрополит Софийски. От 1994 година до 2001 година е Доростоло-червенски митрополит. От 2001 г. до избора му за български патриарх е Русенски митрополит.
Роден е в София на 15 октомври 1945 г. със светско име Симеон Николов Димитров. След завършване на основното си образование през есента на 1959 г. е приет за ученик в Софийската духовна семинария при гара Черепиш, курса на която завършва през 1965 г. От септември 1967 г. до 1971 г. е студент в Духовната академия “Свети Климент Охридски”. От есента на 1971 г. до 1973 г. е на богословска специализация в Катедрата по църковно пеене при Московската духовна академия.
Подстриган е за монах в Троянския манастир и приема името Неофит на 3 август 1975 г.
Патриарх Неофит умира на 13 март на 78 г. от полиорганна недостатъчност след дълго боледуване във ВМА.
Вицепрезидентът Ангел Ма̀рин издъхна на 82 г.
Ангел Иванов Ма̀рин е български офицер, политик и трети вицепрезидент на Република България, между 22 януари 2002 и 22 януари 2012 г. в двата мандата на президента Георги Първанов.
Роден е на 8 януари 1942 г. в Батак. Завършва гимназията в Девин през 1960 г. и 5-годишния курс по специалност “Земна артилерия” в тогавашното Висше военно артилерийско училище в Шумен. По-късно завършва със златен медал 4-годишния курс на Военната артилерийска академия в Ленинград, СССР.
От 1965 г. служи в Ракетните войски, като преминава през всички длъжности. Бил е началник на разчет ДУ и насочване на ракетата в 6-а свободна батарея на 56-а ракетна бригада. След това е началник на огнево отделение в същата батарея, както и неин командир.
На президентските избори през 2001 г. е избран за вицепрезидент в двойка с Георги Първанов. През 2006 г. бяха преизбрани.
Марин умира на 82-годишна възраст на 18 март.
Авторът на “Мисия Лондон” Алек Попов бе с тежко онкологично заболяване
Писателят е роден в София на 16 ануари 1966 г. Завършва българска филология в Софийския университет. Работил е като редактор, уредник в Националния литературен музей и дипломат (аташе по културата в българското посолство в Лондон). Попов е директор на Дома на детската книга в София и главен редактор на списание “Родна реч”.
На 22 октомври 2012 г. е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките в направление “Творци на изкуството”.
Пише радиопиеси, излъчвани по Българското национално радио и сценарии за игрални и документални филми. През 2001 г. БНТ снима филма “Чуждите стъпки” по едноименния разказ от сборника му “Мръсни сънища”.
Алек Попов почина от тежко онкологично заболяване на 22 март.
Съпругата на Боян Биолчев - Мариана, си отиде на 23 април
Мариана Евтимова Евстатиева-Биолчева е режисьорката с най-много наши и чуждестрани филмови награди и отличия.
Родена е в Габрово на 29 август 1939 г. Завършва кино- и тв режисура в Гданск във времето, когато в началото на 60-те години на миналия век наричат Полша “най-веселата барака на социализма”.
Работи в киноцентъра “Бояна” от 1971 до 1992 г. Стъпва на територията на детското кино след първомайстора Димитър Петров по принуда, но създава емблематични филми като “Тигърчето”, “Мигове в кибритена кутийка”, “Похищение в жълто”, “Горе на черешата”, “Търси се съпруг за мама”, “Принцът и просякът”, тв сериала “Людмил и Руслана” и др. Тези филми покоряват не само българския зрител от 7 до 77 години, но обикалят света и му разказват за част от духовната биография и енергия на българите. От 1996 г. преподава в Нов български университет, а от 2002 г. е председателка на Художествения съвет на БНТ.
Съпругата на проф. Боян Биолчев си отиде на 23 април.
Легендата на телевизията Иван Гарелов не успя да допише последната си книга
Роден е на 6 февруари 1943 г. в село Смилец, област Пазарджик. Завършва Софийския държавен университет със специалност “Журналистика”. През 1972 г. започва работа в Българската телевизия като репортер, след което в продължение на 21 г. води политическо-информационното предаване “Панорама”. Оттам е и прословутата му фраза “часът и мястото на срещата са известни”.
Гарелов напуска БНТ през 2000 г., когато оглавява новините на Нова телевизия. През 2011 г. създава “Кръг 11”, който организира годишните награди за тв журналистика “Св. Влас”.
В курорта Свети Влас, където по традиция прекарва голяма част от летата си, той пише новата си книга “За какво мечтаят жените”. Именно там пада тежко. Вследствие на инцидента изпада в кома, а на 3 септември си отива завинаги.
Художникът с неповторим стил Иван Вукадинов прекара последните си дни в хоспис
Оценен е от критиката като един от най-талантливите български художници, първият български автор в колекцията на Ватиканските музеи. Роден е на 19 март 1932 г. в с. Ломница, Пернишко. През 1960 г. завършва специалност “Живопис” във ВИИИ “Николай Павлович” в класа на проф. Ненко Балкански.
Участва в изложби във Франция, Великобритания, Русия и Латвия. Единственият български художник, който влиза в Американската енциклопедия за модерно изкуство. Музеят във Ватикана иска да откупи неговата картина “В памет на героите” още през 70-те години, и то за рекордни суми, но тогавашната власт отказва с мотива, че картините на Вукадинов са национално богатство. В знак на протест художникът спира да излага и показва свои платна.
Преди 3 г. Вукадинов спира да рисува, след като се разболява от рак. Тъй като няма семейство, последните години от живота си прекарва в хоспис. Умира на 22 септември.
Кирил Маричков си отиде след падане от сцената
Музикант, певец и композитор, роден в София на 30 октомври 1944 г. Започва кариерата си в рокформацията “Бъндараците”, където свири на бас китара. През 1967 г. с барабаниста Петър Цанков основават рокгрупата “Щурците”. Кирил Маричков е фронтмен, басист, певец и основен композитор. Сред най-популярните хитове на групата са “Рок в минало време”, “Вкусът на времето”, “Конникът”, “Вълшебен цвят” и др. Поколения наред пеят неговата песен “Клетва” от филма “Вчера”.
През 1990 г. е избран за народен представител от листата на СДС в VII велико народно събрание, но по-късно го напуска.
На 11 октомври при подготовката на концерт на групата “Фондацията” във врачанското село Селановци Маричков пада от сцената и тежко наранява главата си. Умира в линейката на път за болницата в Оряхово дни преди да навърши 80 г. на 30 октомври.
Режисьорът Николай Волев пада от прозореца и загива на място
Роден е в София на 10 април 1946 г. Учи 5 семестъра архитектура във ВИАС, но през 1968 г. бяга от България и след престой в бежански лагер в Турция се мести в Англия. През 1972 г. завършва кинорежисура в Лондонското филмово училище. С помощта на сценаристката Свобода Бъчварова Волев се завръща в България и между 1972 и 1976 г. снима документални филми в БНТ, на които е сценарист и режисьор. От 1978 до 1991 г. работи в Студията за игрални филми “Бояна”, където снима филмите: “Господин за един ден”, “Двойникът”, “Да обичаш на инат”, “Маргарит и Маргарита” и др
Волев е заснел 6 игрални, един тв сериал и 9 документални филма. В четири филма е актьор.
В деня, в който съпругата му Доротея е на погребението на своя първи съпруг Кирил Маричков, на 22 октомври Волев пада от прозореца на таванското помещение на четириетажната си кооперация и загива на място.
Маргарита Михнева - един от първите разследващи журналисти почина в Женева
Родена е на 21 април 1952 г. в София. Започва работа в Българската телевизия, когато е едва на 23 г. - през 1975 г. Явява се на конкурс, за да не отиде на работа като юрист в Търговище, където била разпределена. От 1992 до 1999 г. прави рубриката си “Конфликти”, преди това е част от предаването “Актуална антена”. Уволняват я от БНТ и тя отива в Би Ти Ви заедно с рубриката си. След около година я свалят от екрана. Тогава тръгва друго нейно предаване - “Пуканки”, но по Нова тв. След време то също спира и тя започва да води предаване по “Канал 3”, поканена от шефа на кабеларката Сашо Диков. И въпреки че минават 10 години от уволнението ѝ от БНТ, изследване на социологическата агенция МБМД за 50-годишнината на обществената телевизия през 2009-а я поставя на 3-о място по популярност сред българските журналисти.
На 16 декември популярната тв журналистка почина от рак на 72 години в клиника в Женева, Швейцария, където бе и погребението ѝ.
Красимир Куртев от “Акага” си отиде внезапно на 54 г.
Роден е в София на 25 юли 1970 г. Завършва Националното музикално училище “Любомир Пипков”, а след това - висшето си образование в Националната музикална академия “Панчо Владигеров”. Още като студент там със свои приятели музиканти основават група “Акага”.
Останалите членове на бандата са Ясен Велчев, Кристиян Александров и Калин Вельов, а първото им име е “Феротон”. По-късно се присъединяват Марин Панев, Георги Велев, Иво Казасов, Красимир Кирилов, Георги Курназов. Музикантите от бенда са считани за основатели на модерния български саунд. Музиката им представлява комбинация между фънк, рок, денс, соул, реге и дори хип-хоп.
Почина внезапно на 30 декември едва на 54 г.
