- Двамата се запознали на абитуриентския ѝ бал, а от красивите ѝ сини очи му омеквали коленете
- Като дете брат ѝ я излъгал, че песента "Веселина" е писана специално за нея
“Весето е моят ангел хранител. Тя най-добре от всички разбира моите понякога лудешки пориви, защото вярва в стремежа ми към повече справедливост и хармония. При всякакви ситуации смело застава до мен и горещо ме подкрепя. Но заради вродения си интелект, чувство за мярка и баланс (нали е зодия Везни) винаги първа усеща, че с “размаха” на някои свои “пориви” мога да сътворя доста глупости. В такива случаи кротко и нежно ме приземява и успокоява. Благодарен съм на Господ, че ни събра.”
Това споделя легендарният Кирил Маричков, който си отиде на 11 октомври, за своята съпруга Веселина в книгата си “На прага на времето”, която пише заедно с Веселина Паскова. На поклонението му преди два месеца жена му беше повече от съсипана и стоеше до сина му Кирил Маричков-младши и сестра му Люба, с която живеят една над друга и се подкрепят. Тогава много хора се запитаха
коя е тази красива руса дама,
без да предполагат, че това е голямата любов на музиканта. Той почти никога не говореше за нея пред медиите, а и самата тя никога не е давала интервю. Двамата са били заедно над 40 години, а Веселина за първи път от дълго време ще бъде без него на имения си ден на 1 януари.
Тя е втората му съпруга, но за нея се знае изключително малко, тъй като самата тя е деликатен човек и не обича публичните изяви.
Винаги е стояла в неговата сянка
и никога не е обичала да се афишира. Всъщност и самият Щурец пазеше яростно личния си живот и много рядко е споделял нещо за отношенията им. Те бяха съкровени и никога на показ.
Близките му твърдят, че тя е била неговата муза, която го е подкрепяла във всяко начинание. Описват я като фина, възпитана и сдържана в емоциите си. Двамата имали изключително силна духовна и интуитивна връзка. Били като скачени съдове, като залепени един за друг. Навсякъде били заедно. Обичали да четат книги, а след това да ги обсъждат. Още когато се отворела вратата на входа на блока, тя знаела, че Маричков се прибира. Най-голямата им страст били пътешествията, а единственото нещо, с което не се справял музикантът, било готвенето.
Веселина е педант във всичко. Обича домът ѝ е да е винаги чист. Работи в сферата на връзките с обществеността, а преди е била преводач в “Британика”. Двамата си приличали не само по високия интелект и любовта към книгите, но и по това, че никога не казвали нищо лошо за друг човек. За разлика от Маричков, който се палел, бил чепат човек и можел да влезе в разгорещен спор по различни теми, тя предпочита да си замълчи, дори ако някой я засегне. Ще подмине обидата и дори няма да ѝ проличи, че нещо я е наскърбило.
Подкрепата и кроткият ѝ характер му давали пълното спокойствие да твори и да бъде уверен в себе си. Тя била неговият съмишленик. Но когато работел по нова песен или по книгата си, не позволявал на никого да влиза в студиото му и да го притеснява. Толкова ревниво пазел писанията си, че дал на Веселина да прочете “На прага на времето” едва когато излязла на пазара.
През последните месеци от живота му Веселина виждала, че Маричков не се чувства добре здравословно и не искала той да пътува из страната за турнето с “Фондацията” по повод 80-годишнината му. Но не можела да го спре, защото знаела, че музиката и сцената са животът му. Това го зареждало.
Смъртта му обаче била внезапна за нея и напълно я сринала,
а е«динствената ѝ подкрепа в момента е сестра му Люба, тъй като преди време починали брат ѝ и баща ѝ. Двете живеят в една кооперация една над друга, а Кирил имал много силна връзка със сестра си и неизбежно било съпругата му да стане част от тях. Двете го придружавали навсякъде. Преди дни Люба отишла за празниците при сина на брат си в Италия. Предложила на Веселина да я придружи, но тя отказала. Предпочитала да изживее мъката си сама.
“Веселина е неговата голяма любов, брат ми живя повече от 40 години с нея - споделя Люба Маричкова преди месец в свое интервю пред “Минаха години”. - Запознаха се на нейната абитуриентска вечер, когато “Щурците” са свирили там. Тогава Кирчо беше на 38 години, вече разведен. Веселина имаше брат, беше много голям цигулар, но почина в Америка. Той ѝ купил плочата с песента “Веселина” и ѝ казал: “Това е за теб, Веси. Тази песен е написана за теб!”. И тя, докато порасне, все си е мислела, че наистина е специално за нея. А песента е отпреди това и е по текст на Радой Ралин. Кирчо наистина много я обичаше и трепереше над нея. Тя му беше като мехлем за неговата нервна душа. Имаха голяма любов докрай.
Сега е като лист отбрулен. Тя е живяла само с него и само за него
Няма много приятелки, той беше всичко за нея. Интелигентно момиче, много чувствително, от хубаво семейство, класа. И аз бях непрекъснато и неотлъчно с Иван (съпругът ѝ - режисьорът Иван Андонов - бел. ав.), знаех всичко, което се случва, но съм друг тип, самостоятелна и независима съм. Иван това много го харесваше и го позволяваше, той не искаше никой да му служи...”
В книгата си “На прага на времето” Кирил Маричков разказва, че се запознава с голямата си любов Веселина през 1981 г. “С годините разбрах, че може би това е бил и един от най-щастливите мигове в живота ми”, казва той.
През онази година от 24 до 27 май “Щурците” свирели на абитуриентските балове в Габрово. Още първата вечер, на имения ден на Маричков, който му бил любим празник, след като изнесли първата част от концерта си, диджеят обявил, че ще се проведе конкурс за най-хубавата абитуриентка и за най-добре танцуваща двойка. Към журито се присъединили Маричков, Валди Тотев и Георги Минчев, за да помогнат в избора за девойка на бала.
Едно от момичетата било красиво и синеоко
с елегантна рокля, което грабнало Кирил Маричков още от пръв поглед. Това била Веселина, но никой тогава не подозирал, че тя ще е бъдещата му съпруга. Няколко човека от журито гласували за нея, но първото място било взето от друга хубава девойка, с тъмна коса и кафяви очи.
Това накарало Щуреца да отиде и да обясни на синеокото момиче, че е гласувал за него. “То се засрами и се изчерви, но ме погледна с такива прелестни очи, че и аз като баща ми, когато за пръв път срещнал мама, не можах да откъсна поглед от тях. Казваше се Веселина и имах странното чувство, че съм виждал тези очи и в друг някакъв живот.
Гледаше ме така, сякаш отдавна знае всичко за мен
и е щастлива от думите, които ѝ казвам”, пише Маричков в книгата си. Въпреки че малко се смутила от музиканта, младата дама силно се зарадвала, защото била голяма почитателка на групата. Освен това смятала, че тяхната песен “Веселина” е писана специално за нея.
“Щурците” продължават да свирят в балната нощ, след това прекарват още 3 вечери в Габрово, където забавляват други абитуриенти и се връщат обратно в София.
След 3 месеца групата отново били в Габрово за концерт в Летния театър. Пред сградата ги чакали група почитатели, а сред тях била и Веселина. Тя гледала Маричков усмихнато, а на него му омекнали коленете, но пътищата им отново се разминали.
2 години по-късно, през есента на 1983 г., Кирил Маричков напълно неочаквано среща красивото синеоко момиче от Габрово пред Народния театър в София. Толкова бил изумен, че първоначално не повярвал на очите си. Но този път не я оставил да си тръгне, а я поканил на кафе в сладкарницата на хотел “България”, защото
усетил, че срещата им не е случайност
Тя му показала паспорта си, за да го увери, че е втора година студентка. По време на разговора си разбрали и че двамата са родени в един месец - тя на 1 октомври 1963 г., а той на 30-и. Те веднага стават двойка, въпреки че тя е с 19 години по-млада от него, а той е разведен с дете.
Веселина се връща в Габрово по разпределение и това налага за известно време да споделят любовта си от разстояние. Но и километрите не могат да угасят искрите помежду им и в крайна сметка на 19 септември 1986 година Веселина става неговата законна съпруга.
Това всъщност е вторият брак на Кирил Маричков. Той е убеден, че е влязъл в него по-мъдър. Приживе бе признал, че по време на първия си с Доротея Волева, която в деня на поклонението му разбра, че вторият ѝ мъж Николай Волев също е починал, е направил много грешки. Затова с Веселина се стремял това да не се случва отново.
В годината на сватбата им се навършили и точно 18 г., откакто Кирил Маричков написал музиката за шлагера “Веселина”. Когато двамата се събрали, тя разбрала, че по-големият ѝ брат Николай я е излъгал, че песента е написана специално за нея.
По-късно обаче Щуреца наистина ѝ посвещава не една, а три песни. “Вярвам в теб” от първия му албум, “Обичам те завинаги” от втория, и “За теб” от последния.
Самият той е признавал, че вярва, че съдбата има пръст и в това, че е изпял “Веселина” много години преди да срещне съпругата си Веселина.
“Да чукна на дърво, но през всички тези години съм оцелявал и благодарение на Весето
Всеки път, като я видя, всеки ден, когато се връща от работа или я срещна случайно на улицата, се чувствам щастлив. И мисля, че и тя изпитва същото”, споделя той.
До последния си дъх Кирил Маричков и Веселина бяха все така заедно. Без да са си омръзнали, защото обичали да прекарват времето си заедно и никой друг не им бил нужен... Защото светът е за двама.
А на нея ѝ е все така трудно да живее без него, както в деня, когато го загуби.
