На 6 януари царицата ще празнува своя 90-и рожден ден в Мадрид сред семейството и приятели
“Обичам България със сърцето си.” Това казва доня Маргарита, когато говори за своята втора родина. И повече от 60 години, откакто е омъжена за царя, за нея България е наравно с Испания.
Царицата говори добър български, почита родните ни традиции и празници и често може да бъде видяна в тоалети, в които са вплетени български мотиви и шевици. А 25 години след завръщането на Симеон II в България съпругата му продължава да живее между София и Мадрид.
Макар да е католичка, царицата винаги придружава съпруга си в българските храмове и спазва всички православни ритуали. Често на рождения ѝ ден на масата вместо торта има богоявленски козунак, тъй като личният ѝ празник съвпада с големия християнски ден.
На 6 януари доня Маргарита ще отпразнува своя 90-годишен юбилей. Ще събере семейството и приятелите си обаче в Мадрид - такава е традицията им, защото повечето от децата живеят там. А и испанската столица е междинна точка между София, където са царят и княгиня Калина със семейството си, и Лондон и Париж, където са друга част от внуците.
Изключително фина и крехка на пръв поглед, доня Маргарита има силен характер и е здраво стъпила на земята. Дискретна, но човек, на когото може да се разчита. Прагматична и реалист. Отговорен човек и стабилна - така я описва Симеон Сакскобургготски. Именно нейното мнение и съвет търси обикновено царят. С усмивка, тя е винаги до него, но без да натрапва присъствието си.
Нарича сама себе си “слънчевата сянка на царя”
А след 60 г. брак двамата са безспорно доказателство на приказката, че зад всеки успял мъж стои една силна жена.
Двамата са много различни като характери, но се допълват и връзката им е много силна. Царицата търпеливо изслушва съпруга си, но самата тя рядко му дава непоискани съвети и не се меси, докато той сам не я потърси. Част от семейния им ритуал е вечер заедно да гледат новините и да коментират темите от деня.
Самата Маргарита също е с благородно потекло, но остава сираче още на годинка. Дъщеря е на Мануел Гомес-Асебо и Модет, втори син на маркиз Де Кортина, и на Мерседес Сехуела и Фернандес. Баща ѝ е бил държавен съветник и адвокат на търговски и банкови дружества. След началото на Гражданската война в Испания през 1936 г. родителите ѝ са арестувани от комунистите в градчето Виалба до Мадрид и след тримесечен престой в затвора са екзекутирани.
Маргарита и по-големият ѝ брат Хосе-Луис остават на грижите на близкия приятел на баща им маркиз Де Каса Писаро до май 1937 г. Заминават за Северна Испания, но поради войната са принудени да минат през Валенсия, Барселона и Франция. В края на лятото пристигат при баба си доня Маргарита Модет, където остават до 1940 г. След смъртта ѝ заживяват при чичовците си. През есента на 1950 г. Маргарита постъпва в колежа “Свето сърце” в Брюксел.
Вече пълнолетна, тя се завръща в Мадрид и се установява в свой дом. Пътува много - в Латинска и Северна Америка, в Средния и Далечния изток.
С царя се запознават на вечеря с приятели малко преди той да постъпи във Военната академия “Вали фордж” в САЩ през 1958 г.
Маргарита му прави силно впечатление, но пътищата им се разделят
Малко по-късно, научил, че тя ще гостува на своя приятелка в Америка, тогавашният кадет Рилски изпраща покана за годишния бал на академията. Тя обаче трябва да се връща в Европа, откъдето лети за Япония, и не се отзовава. Срещат се отново в Мадрид през лятото на следващата година.
Първоначално са само приятели, но в един момент любовта пламва.
Сключването на брак обаче се оказва трудно. Римската църква поставя изискване - некатолическата страна да даде писмено обещание, че децата от този брак ще бъдат кръстени католици. Симеон II не би могъл да приеме това, без да наруши Търновската конституция. Обръща се към виден адвокат, експерт по брачни въпроси, който намира прецедент през 1938 г. в Япония, където местният епископ поел отговорността за брака между католичка и губернатор шинтоист, без да изисква каквито и да било гаранции.
За да преодолее трудностите,
царят посещава два пъти Ватикана, за да иска разрешение да се ожени
Приет е от папа Йоан ХХIII, когото наричат Българския папа. Между 1925 и 1935 г., тогава все още монсеньор Анджело Ронкали, той е назначен за нунций на Ватикана в България, където изгражда близки връзки с цар Борис III. Светият отец, прекарал повече от десет години у нас, съхранява топлите си чувства към царското семейство и това помага на Симеон II.
Помага им и друго подобно събитие - през май 1961 г. е обявен годежът на Хуан Карлос Бурбонски и София Гръцка, която е православна. В същото време в Рим все още заседава Вторият ватикански събор, чиято цел е подобряване отношенията между Католическата и Православната църква. Тези обстоятелства спомагат за благоприятното развитие на събитията за цар Симеон II и доня Маргарита.
Така на 14 януари 1962 г. отец Албендеа, изповедник на белгийския крал, извършва първата от трите сватбени церемонии - католическата.
На 20 януари Симеон и Маргарита сключват граждански брак пред кмета на швейцарския град Лозана.
Църковният им брак е на следващия ден в църквата във Вевей. Благославянето на брака им се извършва от основателя на Българската епархия в Америка митрополит Андрей Нюйоркски в съслужение с руския архиепископ на Швейцария.
Така след три сватби, 5 деца и 11 внуци днес двамата се радват на повече от 60 г. семеен живот. “Много е сложно да разтрогнеш три брака - почти невъзможно”, шегува се царицата.
Тя и царят не скриват колко са привързани един към друг. “Гъвкавост трябва, всеки да е готов да поотстъпи или да е готов да се съобрази с положението на другия, с мнението му”, дава рецептата за дълъг семеен живот Симеон II.
Преди време в интервю за “24 часа” царицата разказа, че цени в съпруга си интелигентността и че е добър човек, който има много търпение.
“Освен интелекта, ще кажа и друго - прагматична. Тя е човек, който гледа на нещата съвсем приземена. Стъпила е здраво на земята, не е с някакви фантазии. Тя е човек, който е страдал в живота си, така че това също тежи и се възхищавам. Търпението също”, описа я царят. Докато той пътувал, тя прекарвала повече време вкъщи с момчетата и Калина.
Децата ни се шегуват, че сме издържали толкова години, защото сме различни, признава Симеон II
Именно тя е първият човек, с когото той изговаря намерението си да се включи в политиката в България. “Жена ми ме насърчи при вземането на това решение, което щеше да има тежки последствия. Тя знаеше, че не съм погледнал повърхностно на въпроса”, споделя царят в автобиографията си години по-късно. А доня Маргарита без колебание го последва в родината му, когато той се завърна окончателно и влезе в политиката като премиер и лидер на партия.
През 2001 г., в първите си дни в тогава все още непознатата за нея София, доня Маргарита се справи с голямо предизвикателство - обзаведе сама новия си дом. Заедно с царя се нанесоха в малката къща към двореца “Врана”, върнат съвсем наскоро от държавата на семейството. Царицата сама обикаляше магазините в избор на плочки, мебели, пердета и всичко необходимо за опразнената от комунистическия режим сграда.
Като премиерша трудно свикна с охраната, липсваше ѝ свободата от Мадрид, където се придвижва основно пеша или с метро. Често се връщаше в испанската столица, защото ѝ липсваха децата. А те почти не идваха тук - докато беше премиер, Симеон II им бе забранил, за да няма спекулации по техен адрес. Затова Маргарита летеше дотам, но полетите си плащаше сама.
Кракът ѝ стъпваше в сградата на Министерския съвет изключително рядко,
спомнят си работили с царя в премиерските му години. И до днес царицата не обича публичността, но пък е неизменно до съпруга си, когато протоколът го изисква.
Сватбата на царската дъщеря Калина през есента на 2002 г. обаче се превърна в светското събитие на сезона за европейските благороднически фамилии. Тя събра в Царска Бистрица толкова много личности със синя кръв, каквито България не е виждала накуп и преди, и след това.
Като премиерша Маргарита се посвети на благотворителност, но без да парадира. Правеше често дарения на сиропиталища и старчески домове, откликваше в помощ на хората, които ѝ изпращаха лични писма във “Врана”. Единствената благотворителна акция с публичност и широк медиен отзвук доня Маргарита направи покрай 70-годишния си юбилей. През 2005 г. тя призова всички подаръци да са в пари, които да бъдат дарени за животоспасяваща операция на малкия тогава Борис Ковачев от Варна. Така царицата се включи в мащабната кампания, организирана от майка му Светломира Ковачева, която стана “Достоен българин” на в. “24 часа” за 2004 г.
Страстта на царицата е спортът. Предпочита да прекарва времето си сред природата, с любимите си коне. Всеки ден прави гимнастика, катери планини или кара ски. Когато царят е свободен, двамата си правят дълги разходки, понякога катерят и върхове, заедно покориха и Мусала.
От година насам обаче разходките в планината останаха по-скоро на заден план, защото царицата претърпя операция заради счупена става на крака и дори след рехабилитационните процедури се придвижва по-трудно.
