Отказах се удовлетворена. Олекна ми на душата - вече няма да си лягам незнаеща дали в 6 сутринта няма да ми позвънят за проверка от антидопинга
Обича да рисува. Най-любими са ѝ очите. Вярва, че в тях се съхранява душата на човека. В нейните живееше мечта – да спечели олимпийски медал. Отиде в Париж, за да сътвори най-красивата си рисунка, златната картина на своя живот. Рисуваше, докато танцуваше. Платното беше килимът. А над нея – вместо звездите, които обича да гледа в тъмното небе, се бяха извисили петте олимпийски кръга. Беше толкова уверена, докато разказваше живота си в 4 съчетания по минута и половина, че всеки рисунък вещаеше крайния резултат. Шедьовър. Олимпийски медал. Сбъднатата мечта на едно момиче, влязло в залата на 6 г. За да излезе от нея на 24. Осъществена. Нарисувала щастие за цял живот.
9 август 2024 г. Боряна Калейн стана олимпийска вицешампионка. Нещо, постигано само веднъж в историята на българската художествена гимнастика – от Адриана Дунавска преди цели 36 г.
9 декември 2024 г. Точно 4 месеца след сребърния олимпийски медал Боряна Калейн обяви края на кариерата си. За да продължи да рисува новите си мечти...
Всъщност тя не е спирала да рисува – и преносно, и буквално. “Продължавам и сега, но не смятам да го правя много професионално, да правя изложби. По-скоро е нещо лично за мен, с което да си почивам, да се разнообразявам. Продължавам да чета книги по същата причина, но
смятам професионално
да се развивам като треньор”,
разказва Боряна.
Дали не е нарисувала нещо специално, вдъхновена от спечеления олимпийски медал и сбъднатата мечта? “Всъщност да. Но пак е нещо лично. Нарисувах картина на Илиана Раева, която наскоро ѝ подарих”, отвръща Калейн.
“Боряна е нарисувала уникален оракул. Истински оракул. Красота. Идеята е невероятна”, разкри пред “24 часа” президентът на Българската федерация по художествена гимнастика.
Илиана Раева е поканена на събитие “Чудесата в нас”. Проект на водещата на “Търси се” Меги Димчева, който пренася в света, за който мечтаеш. Разговор за трансформиране на себе си. И точно докато говори за духовни неща и разказва пророчески сънища, я изненадват, че в залата са две специални нейни момичета. На сцената се качват Боряна Калейн и Стилияна Николова. Правят ѝ подаръци. Онзи от Боряна “я поглежда в очите”. Със силата на своите побелели очи. “Знаете, че оракулът изпада в транс. Уникално изпълнение. Незабравим подарък, изваян от ръцете на истински художник – и в спорта, и извън него”, продължава Раева. Сякаш заради предсказанията и съветите по пътя към мечтата първата картина, вдъхновена от сбъдването, е за нея. Оракул!
“Боряна направи най-силното състезание в кариерата си на финала на олимпийските игри. Никога не е играла по-добре. Имах много разговори с нея, защото трябваше да промени начина си на мислене, имаше неправилно отношение към спорта. Трябваше да разбере, че художествената гимнастика е спорт, състезание, в което трябва да се бориш и да печелиш. Нищо друго няма значение. След игрите в Токио каза, че иска да остави спомен, разкази за себе си с играта си. Казах ѝ, че това е абсурдно. Че единственото, което трябва да иска, е да печели. Печелиш ли, оставяш разкази завинаги. Когато тръгна за европейското първенство през 2023 г., на аерогарата за първи път чух това от нея: “Отивам да взема златния медал!” Отиде и го взе! Стана абсолютна европейска шампионка. Казах ѝ, че това е първата стъпка в правилната посока.
След това ѝ казах, че трябва да разбере, че художествената гимнастика е спорт, в който, излизайки на килима, трябва да си абсолютно осъзнат какво правиш, да изключиш публиката и да се концентрираш върху елементите на съчетанието. Преди, докато играеше, тя изпитваше страх, притеснение. Казах ѝ, че когато се научиш да имаш тотален контрол, тогава изпитваш нечовешко усещане на пълна осъщественост. На игрите в Париж тя направи точно това. Нямате си и представа, беше отсвирила и нас, и целия външен свят. Ние само ходехме около нея, но вътрешно тя си беше сама, концентрирана върху важното, върху елементите, върху целта. Когато влизахме в асансьора, за да отидем към състезателната зала, Боряна си слагаше кърпа на главата, за да не вижда никого. Гледаше само в краката си. Нещо, което по принцип правят боксьорите. Пълна концентрация във всяка крачка. Аз не съм виждала друга гимнастичка да прави това. Беше изключила всичко. Играеше, за да спечели медал. Само по навлизането ѝ на терена, личеше, че ще изиграе съчетанието.
Всичко, което ѝ казвах, се случваше, защото просто трябва да познаваш спорта. Когато изисквах от нея, много често ѝ се карах. Казвах ѝ: “Ако не правиш това, няма да стане. Ако правиш това и това, ще успееш. Ако не го осъзнаеш, 20 години от живота ти отиват за този, който клати гората. Толкова малко гимнастички го постигат, бъди от тях!”.
И когато състезанието в Париж свърши, тръгнах към нея, тя разтвори широко ръце, прегърна ме и каза: “Госпожо, направих всичко. Направих го!”. Тя изпълни всичко –
да осъзнава, да контролира и
да изпитва върховна наслада,
докато се състезава. Каза ми: “Усещах такава сила, че имах чувството, че и залата да се срути, аз ще изиграя съчетанието”. Личеше си! Върховно изиграване, върховен контрол! Ансамбълът ни в Токио, диамантените ни момичета – те бяха такива. Имаха такъв гениален контрол върху съчетанията, че не беше истина. Е, и Боряна го направи истина”, споделя Илиана Раева.
“Бях ѝ казала: “Направиш ли тези три неща, ще успееш. И до края на живота си само ще получаваш. За теб ще се отварят всякакви врати”. В момента Боряна води мастър класове по целия свят. Наскоро получавам съобщение във вайбър: “Госпожо, всичко, което ми казахте, беше абсолютна истина. Получавам всичко, което ми казахте. В момента само грабя от живота и се наслаждавам на всеки миг. Нямате представа как ме посрещнаха”, допълва шефката на художествената гимнастика за своето осъществено момиче.
Какво е усещането да се събудиш в първите сутрини, след като си обявил край на кариерата си? “Наистина е много различно, това беше моят живот всяка сутрин. Съблужейки се, знаех, че отивам в залата. Изведнъж осъзнаваш, че това коренно се променя. Малко плашещо, но в същото време и доста вълнуващо, защото се отварят много нови възможности и сфери, в които мога да се развивам. Първоначално бях леко притеснена как бих се чувствала, нарушавайки рутината по драстичен начин. В следващия миг си казах, че всяко начало е трудно, но всяко ново нещо крие красота. А и не е минало доста време. Сега съм много ангажирана, нямам много свободно време, в което да се чудя какво да правя. Но пък е много различно, пътувам повече. Работата ми в залата беше еднообразна”, споделя Боряна.
Една от най-драстичните промени, които много ѝ харесват, идва след официалното писмо до антидопинговата лаборатория, че е прекратила кариерата си. От 2019 г. е в режим на постоянен контрол. “Всеки ден трябваше да пиша къде се намирам, къде ще нощувам. Един задължителен час за всеки ден. Щастлива съм, че вече няма да го мисля. Изведнъж ми олекна на душата. Няма да се чудя променила ли съм си правилно местонахождението, няма да ми се налага със събуждането да се срещам с хората от антидопинга. От 2019-а досега лягах и не знаех дали в 6 сутринта няма да ми звъннат за проверка. А отказването не става просто с обявяване, трябва да им го напишеш официално. Е, от 12 декември имам имейл, че съм изключена от системата. Това напрежение вече го няма”, добави тя.
Дали решението за отказването не е взето още след мига на сбъдването на мечтата в Париж? “Не, не го бях решила веднага. Понякога аз си поставям мои лични задачи. Ще спомена едната -
исках да имам златни медали
от европейско първенство в
абсолютно всички дисциплини
Нямам единствено на бухалки. Това не може по никакъв начин да се сравни с олимпийски медал, но си беше лично поставена задача. Не бях 100% убедена, че ще се откажа след медала. Но някак във времето започнал да се чувствам много по-спокойна и удовлетворена. След като си починах, след като емоциите поутихнаха. Осъзнах, че за мен това е бил най-добрият завършек. Че дори да продължа, може би няма да съм чак толкова мотивирана. Чувствам се удовлетворена от всичко, което съм постигнала. И с времето това решение дойде естествено. В един момент ми се въртеше в главата онази задача за медала от европейско на бухалки, но не бих съжалявала след време, че не съм останала да тренирам още година, две или четири. Удовлетвореността надделя, за да кажа край и да гледам към новото начало”, отвърна Калейн.
Пред нея е треньорството. И примерът от Марияна Памукова. “Толкова много съм я наблюдавала през годините, как е подходила към мен в различни ситуации, как е подходила към по-малките деца в залата. Със сигурност има много какво да науча от нея, от Бранимира Маркова, от Илиана Раева. Човек се учи цял живот и от всеки можеш да вземеш нещо полезно. Много съм щастлива, че имам такива примери, че България има много силна треньорска школа, от която мога да се уча. Ще се опитвам да взема от всеки колкото може повече. Не знам дали нещата няма да се променят, но определено треньорската професия ме привлича. Много трудна, но и интересна. Това не е просто да научиш правилника по гимнастика, да отидеш в залата и да станеш добър треньор. Изисква се изключително добър подход, много търпение. Трябва да направиш тренировката хем интересна, хем ползотворна за децата”, споделя олимпийската вицешампионка.
Ако има нещо, за което не е имала време покрай тренировки и състезания и иска да навакса, това е времето с близките си.
“Пропусках доста от семейните празници.
Сега ще имам повече време
Не бих казала, че съжалявам, защото аз знаех каква е цената и бях готова да я платя. Те ме подкрепяха през цялото време. Просто такъв беше изборът ми тогава. Сега изборът ми е да бъда по-близо до близките и семейството си.
За решението си, че спира с гимнастиката, първо казва на личния си треньор Марияна Памукова, треньора на националния отбор Бранимира Маркова и Илиана Раева. “Гледах да ги уведомя възможно най-скоро, след като го реших, за да могат да започнат да си правят правилно подготовката за следващия олимпийски цикъл. Постарах се да бъда максимално коректна с тях. Казах и на моето семейство, но в много тесен кръг”, каза тя.
Първите думи, които Боряна чува от личната си треньорка след последното съчетание във финала на олимпийските игри в Париж, преди да седнат на диванчето, за да изчакат оценката, са: “Гордея се с теб. Обичам те”. Сходни са и първите думи, които чува от майка си Желя Калейн, която съпреживяваше общото щастие в парижката зала. “Не ги помня точно, защото бях в еуфория. Някои моменти ми се губят, но съм убедена хиляда процента, че ми е казала, че ме обича и много се гордее с мен”, продължава олимпийската вицешампионка.
Думите от най-близките остават валидни и при съобщаването на новината за отказването. Но дали точно те не са я знаели в аванс? “Не съм сигурна. Аз не споделям много. Дори понякога и с близките си. Изведнъж им казвам: “Направих еди-какво си”. Понякога са леко шокирани от мен - как така съм направила някаква драстична промяна в живота си. Но отказването го приеха спокойно. И да им бях казала, че ще остана, пак щяха да са щастливи, ако знаят, че аз се чувствам добре. За тях винаги най-важно е било аз да се чувствам щастлива”, споделя Боряна.
След като публикува новината, че се отказва, най-много я трогнали децата, които ѝ писали не може ли да остане още малко. “Включително преди малко имах
много приятна среща с
един господин в метрото
Първоначално ме попита дали аз съм Калейн, че приличам на нея. Потвърдих, че съм аз. След това ми каза: “Ей, много, ама много се радвам за вас, всичко най-хубаво, много здраве. И нали знаете - никога не е късно да размислите”.
Освен върха, достигнат в Париж, другото, което няма да забрави, е пътят към него. “Пътят е нещото, което ми е помогнало най-много за успеха. Колкото и на моменти да ми се е искало да прескоча дадени етапи, трудностите и просто да отида вече към финала. Сега си давам сметка, че трудностите и препятствията са тези, които ни подготвят за отделните цикли и за успехите. Благодарение на тях се развиваме и израстваме като личности, трупаме житейски опит. Това ми се иска да не забравям никога - трудностите, през които съм преминала. Хората казват, че накрая винаги се помни хубавото. На мен ми се иска да помня и трудното, защото то е в основата на успеха”, разсъждава Калейн.
Какво бъдеще вижда за българската гимнастика, след като тя слезе от сцената? “Имаме много добри и подготвени гимнастички в лицето на Стилияна Николова и Ева Брезалиева, те вече са се наложили на световната сцена. Много ще се радвам, ако те продължат успехите и през следващия цикъл и отново покажем, че България е сила в художествената гимнастика, независимо кои гимнастички я представят. Влизат и интересни момичета от новата селекция. Пожелавам на всички преди всичко здрава и успешна подготовка. А след това и успехи в името на българската школа”, завърши Буба.
Коя е Боряна с три думи?
В своите очи:
“Упорита. Даже упорито магаре, нека първото определение бъде от две думи. Другите са целеустремена и вярваща.” Така Боряна описа самата себе си.
Марияна Памукова:
“Креативна и смела да пробва и да бъде различна. Предана. Емоционална.” Така обиса Боряна личната й треньорка Марияна Памукова, за която “три думи за Калейн не стигат”.
Мадлен Радуканова:
“Борбена, истинска и дисциплинирана.” Така описва с три думи най-добрата си приятелка олимпийската шампионка от ансамбъла на България, диамантеното момиче Мадлен Радуканова.
