- Момчето, кръстено Митко, издъхва от вродена сърдечна недостатъчност
- Йорданка увисва на въжето в резиденцията в "Бояна", а Станка се бори с болестта на детето си - нарколепсия
Първият демократично избран президент Желю Желев (1992-1997) е белязан с голяма трагедия не само по време на мандата си, но и много преди това. Малко известен факт е, че той и съпругата му Мария са имали три деца.
Първото му дете всъщност е момче, което кръщават Митко. Бебето обаче умира на 80-ия ден от раждането си заради вродена сърдечна недостатъчност. След него семейството има две дъщери - Станка и Йорданка, която се самоубива през 1993 г.
По това време Желю Желев е на посещение в Кувейт. До този момент момичето два пъти е посягало на живота си, но третият е фатален. При първия пробвала да си среже вените, но я спасили. При втория опитала да се отрови с медикаменти.
Малката дъщеря на президента се самоубива в резиденцията в “Бояна”.
Във вила № 23 на вътрешната стълба я открива майка ѝ Мария Желева
Според близките ѝ причината е, че Йорданка не можела да издържи нападките срещу баща си. Някои твърдят, че преди да се влоши състоянието ѝ, тя се оплаквала, че непрекъснато чува гласове, и била убедена, че някой я трови с радиоактивна храна.
Със закъснение службите съобщават тъжната вест на охраната на президента, за да може той да завърши ангажимента си в чужбина. Предават му трагичното съобщение, но едва когато държавният глава се качва в самолета за връщане към България.
“Бях близо до него и се впечатлих силно от мъжеството, с което посрещна смъртта на детето си. Той пазеше авторитета на президентската институция, но от този ден загуби своята свежест и живост”, споделя Иван Гарелов, който отразявал посещението на Желев.
“Уверен съм, че заради нападките след “Боянските ливади” дъщеря ми посегна на живота си - казва Желю Желев години след смъртта на Йорданка. - Такъв мотив съм сигурен, че има, защото тя беше изключително чувствителна.
Възможно е да са ѝ упражнили някакъв натиск, да са я заплашили и в крайна сметка се случи това. Точно тогава се подготвяше да вземе шофьорска книжка, излизаше с група приятели.”
Тази трагедия кара семейството на Желю Желев да се отдръпне от хората, а съпругата му Мария се дистанцира от повечето му публични изяви. Години след смъртта на Йорданка на гроба ѝ хората забелязвали непрекъснато свежи цветя. Родителите ѝ засадили там и вечнозелени кипариси. Идвали непрекъснато и оставяли любимите сладкиши на дъщеря си. На гроба била забелязвана и сестра ѝ - художничката Станка, която бе до държавния глава през последните години от живота му, особено след като почина и майка ѝ.
Подобно на Дарина Радева, и Станка Желева е посветена на изкуството, но в друго направление - рисуването.
Още от дете искала да открива съкровища
Живо се интересува от археология и култура и желае да предаде тази любов на хората около нея. “Смятам, че изкуството е средство да подобрим света. В България то е изключително неглижирано”, споделя тя.
Една от каузите, които яростно защитава, е България да има нов, модерен Национален исторически музей, защото смята, че ние, българите, не познаваме историята си и имаме огромна нужда от чувство на национална гордост и самочувствие.
Първо учи история в София, но когато баща ѝ става президент, тя решава да замине да продължи образованието си във Франция. След като взема няколко дипломи за графичен дизайн, тя става художник на свободна практика със самостоятелни и общи изложби в София, Париж, Атина и др.
Тя е отдадена и на работата с деца
и участва в образователни проекти. Има фондация - EasyArt, с която правеше безплатни ателиета за малчуганите в музеите с идеята, че малките не бива да бъдат учени, а насърчавани.
Омъжена е за колумбиеца Адриан Вела Усме, който е фотограф - занимава се с декори и интериорен дизайн. От 2008 г. семейството живее в София с двете си момичета Анна-Луна и Мила.
През пролетта на 2015 г. обаче животът им се преобръща. 8-годишната Анна-Луна изведнъж става нервна, раздразнителна и уморена. Започва да заспива на всички места през деня, а през нощта се събуждала на всеки 20 минути заради страшни кошмари. Станала агресивна спрямо по-малката си сестра Мила. Започнала да рисува картини с много кръв, нещо отново напълно нетипично за нея.
В рамките на две седмици дъщерята на Желева става неузнаваема - уморена, без енергия, сънуваща непрекъснати кошмари, качваща килограми. Успехът ѝ в училище също рязко пада, защото момичето заспивало дори в час.
Станка Желева започва отчаяно да обикаля различни лекари, но дълго време никой не може да постави адекватна диагноза. Специалистите прогнозират, че може би Анна-Луна има ранен пубертет и отказва да приеме, че пораства. Посещава и психолог, но нищо не се случва. Всички са единодушни - “на детето нищо му няма”. На 11 г. Анна-Луна започва да халюцинира и тогава отиват при психиатър. Той казва, че е болна от шизофрения. Назначава се лечение, но подобрение на състоянието ѝ няма.
Едва през 2021 г. случайно Станка Желева попада на пост във фейсбук, който е посветен на Международния ден на нарколепсията - 22 септември. Тогава разбира, че дъщеря ѝ има същото заболяване, защото там все едно било описано ежедневието на Анна-Луна. Болестта е едно от най-тежките нарушения на съня.
Специално 24-часово изследване потвърждава диагнозата. Дъщерята на Желю Желев се успокоява, че най-накрая детето ѝ ще бъде лекувано с правилните медикаменти. Но те са само поддържащи - натриев оксибат, скъпо лекарство, вид дрога, със специален статут, заради което е засилен контролът внос-износ.
Проблемът с това заболяване е, че
от него в България страдат около 20 човека
и фармацевтичните компании нямат интерес да съдействат за вноса на специалните лекарства.
Но натриевият оксибат започва да действа и само няколко месеца след приема му се вижда огромна разлика. Станка е повече от щастлива, защото усмихнатата ѝ дъщеря, пълна с енергия, се завръща.
След навършването на 18 г. обаче държавата спира да им помага, а поддържащото лечение е не само скъпо, но и трудно достъпно. Въпреки това семейството на Станка Желева не спира да се бори за по-доброто бъдеще на Анна-Луна.
