Влиза в театъра с роля в мюзикъла "Оливър!", където играе Тодор Колев
Четирима мъже са отвлечени и затворени в непознато, лишено от конкретика място. Докато чакат да им съобщят какъв ще е размерът на откупа им, те са осъдени да бъдат заедно и искат - не искат, да общуват.
В такава ситуация поставя героите си писателят и драматург Захари Карабашлиев в пиесата “Лисабон”. А те за първи път ще оживеят на българска сцена - в Младежкия театър “Николай Бинев”. Режисьор на спектакъла е Яна Титова. Точно този спектакъл е двоен повод за радост за нея - първата ѝ премиера като театрален режисьор и завръщане в Младежкия театър след 17 години.
Тя е добре позната с филмите “Доза щастие” и “Диада”, както и сериалите “Откраднат живот”, “Татковци”, “Лъжите в нас” и “Съни Бийч”. Но пътят ѝ започва като актриса от Младежкия театър, а през 2008 г. получава наградата “Аскеер” за изгряваща звезда за ролята си на Ирина в спектакъла “Три сестри”.
Спектакълът “Лисабон”, който сега Яна Титова режисира, е добре познат в чужбина. Първата му премиера е през 2011 г. в Ню Йорк на сцената на “Ла Мама” - дом на авангардния театър. Режисьор тогава е българинът Христо Христов, който от 20 години живее в Щатите. Захари Карабашлиев написал “Лисабон” през 2010 г. първо като 10-минутна пиеса - по поръчка на организаторите на фестивал, посветен на португалската столица. Те се обърнали към автори от цял свят за кратки драматургични текстове, в които да представят собствените си усещания и представи за Лисабон. Карабашлиев имал съмнения дали ще може да пише за място, където никога не е бил, но бързо създал 10-минутния текст. По собствените му думи не можел да спре - темата го погълнала и направил цяла пиеса. В нея са вплетени теми за свободата, идентичността и невъзможността за излизане от собствените ни затвори.
На българска сцена в актьорския състав влизат Георги Гоцин, Юлиян Петров, Теодор Ненов и Павел Емилов. Сценографията и костюмите са дело на Огняна Серафимова, а композиторът е Емилиян Гацов – Елби. Хореограф е Станислав Генадиев.
Премиерата е на 29 и 30 ноември на Камерна сцена.
Яна Титова: Срещата ми с проф. Азарян предопредели кариерата ми
- Как се случи това завръщане след 17 г. в Младежкия театър, г-жо Титова?
- Трябва да се върнем две години назад, защото този проект стартира от тогава. Захари Карабашлиев ми даде да прочета “Лисабон” и ме пита след това какво мисля за пиесата и дали бих искала да я поставя. Това за мен беше пълен шок, защото, честно казано, не си представях въобще да се завърна в театъра, преди той да ме провокира. Аз се влюбих в пиесата още с първия прочит и някак си, може би чисто инстинктивно, си казах: “Окей, мога да го направя”. Имам една такава черта, не знам дали е добра, или лоша - хвърлям се във води, които не знам колко са дълбоки, но може би, ако знам, никога не бих го направила.
Така беше и с “Доза щастие” - първия ми филм, и сега с първата пиеса, която поставям в театъра.
Защото имам и друг опит като режисьор в театър, но то винаги е било с някакви мои текстове, текстове, които сме писали заедно, по-интерактивни представления, доста по-различни като изразни средства. И сега за първи път усещам силата на драматургията. Много е различно да работиш по чужд текст, особено когато е текст на приятел. Със Захари и съпругата му Вера станахме много близки семейни приятели последните години. Отговорността към него е огромна. Моментът, в който малко се поуспокоих, беше преди няколко дни, когато той дойде да гледа спектакъла.
За мен е абсолютно невероятно това завръщане в театъра, тази провокация, която тръгна от Захари, после Михаил Байков - директорът на театъра, припозна идеята като своя. Той даде шанс на един човек, който се е доказал като режисьор в друга сфера за мен означава много и съм благодарна. Може би никога нямаше да усетя да се завръща любовта ми към театъра, ако не бях тръгнала пак от Младежкия театър. Това е много специално място за мен и се радвам, че първата ми премиера е именно там и с текст на Захари, и с тези актьори, защото не мога да си представя това представление с други.
Първоначално идеята ми е да вкарам актьори, които са толкова млади, понеже в текста не са упоменати годините на героите, но самите те носят една такава мъдрост за живота, която предполага по-зрели на възраст актьори, но аз от самото начало го видях по този начин. И Захари ми повярва в това и каза: "Каквото решиш". Той ми даде страхотна свобода, текстът дава свобода, което и за актьорите означаваше свобода. И мисля, че те успяха да открият пътя към тези герои през свободата.
- Какво разказва пиесата “Лисабон”?
- За свободата, за това на какво сме способни и че всичко зависи единствено изцяло от нас. Разказана по много комичен, забавен начин и с много хумор. И в случая с невероятна актьорска игра.
- Една от темите е за невъзможността да излезеш от собствения си затвор. Защо се получава при хората?
- Всичко идва от това как възприемаме обществения натиск, който дори не е видим или осезаем, но е абсолютно навсякъде около нас. И нормите, които понякога си налагаме, всъщност идват отвън. Винаги разчитаме някой друг да ни освободи, някой друг да направи първата крачка. Не. Нашата лична свобода зависи изцяло от нас.
- Кои бяха първите ви стъпки в театъра?
- Бях в четвърти курс, когато играехме вече дипломни представления и тогава, доколкото знам от Владимир Люцканов, в Младежкия театър търсили момиче, което да може да пее, защото правиха мюзикъли. Първото ми представление беше “Оливър!” - детски мюзикъл, а Тодор Колев беше в главната роля. Имах малка роля, но много си я харесвах. Беше вълнуващо да вляза в толкова мащабно представление. Веднага от НАТФИЗ дойдох тук и започнах репетиции. Бях близо до всички, актьори, на които се възхищавах. Имах репетиции с Койна Русева, Светослав Добрев. Беше нереално за мен.
Започнах след това репетиции в "Три сестри" и това предопредели кариерата ми, защото срещата ми с проф. Крикор Азарян (режисьор на спектакъла “Три сестри”, с който Титова печели “Аскеер” - б.а.) беше една от най-знаковите в живота ми не само творчески, но и като идеали, ценности и отношение към изкуството. Всяка стъпка в професионално отношение е тръгнала от Младежкия театър. Животът ми нямаше да е същия, ако не беше Младежкият театър.
Сега премиерата на “Лисабон” ми дава нов тласък в съвсем друга посока, която въобще не съм предполагала, че ще поема.
От Захари научих, че трябва да почвам да казвам “да”. Предпочитам да приемам новите провокации, които идват в живота ми. Не се притеснявам да се проваля, тъй като това е част от пътя. Като малка го научих, когато започнах да се занимавам с режисура.
- Това добър ли съвет ли е да казваме "да" на възможностите, които получаваме?
- Да. Ние няма как да знаем на какво сме способни, докато не ги допуснем тези възможности да стават на реалност. И предишният път, когато Захари ме провокира, беше с това да напиша книга. Той знаеше, че имам много повече от историята за Дида от "Диада". И тази провокация също отвори за мен един абсолютно нов свят. Нещо, което аз никога нямаше да си позволя да направя, ако не беше той. Защото тогава открих тоталната свобода в това да пишеш.
- Какво се е променило за тези 17 години?
- Със сигурност много по-спокойно гледам на професията, с повече яснота. Като млад актьор е трудно да отсееш докъде спира егото ти и къде продължава талантът. Аз се сбогувах с това его, което вреди. Иначе то е добро нещо, когато го използваш по добър начин и когато можеш да оцениш собствения си труд по начин, по който това не афектира отношението ти към другите.
Научих се да ценя много повече труда на другите, да им вярвам и да пусна контрола. Въпреки че режисьорът трябва да контролира, аз много обичам да давам свобода на хората около мен да упражняват професията си по възможно най-добрия начин.
Захари ни даде неговата пиеса, но ни остави абсолютно свободно да го надградим по начина, който ние го виждаме.
Пиесата дава много възможности. В началото предизвикателството беше да намерим нашия ключ към пиесата. Актьорите са много смели и се гмурнаха в дълбокото заедно с мен и беше страшно забавно.
- Какви са разликите между това да сте режисьор в киното и в театъра?
- Много са разликите. В киното цялата преподготовка, която аз имам, в театъра не може да се случи. Защото в театъра всъщност всичко започва с репетициите. Колкото да бях подготвена преди това и с моята сценографка Огняна да сме измислили концепцията за сценографията, актьорите са основен ключ в изграждането на спектакъла.
