- Предварително оставил пари в заведение за прощалната вечеря със студентите му
- Докато бил министър на културата, давал плик с 4000 лв. на началника на кабинета си, за да минават "децата му" и да си вземат за различни нужди
“Господ му беше дал и красота, и талант. Чаровен човек. Всички се лепяха за него.”
Това споделя пред “24 часа - 168 истории” актрисата Меглена Караламбова за Стефан Данаилов, с когото израстват заедно от деца, а след това стават много близки приятели.
“Бяхме в един клас, имаме и снимки, но не сме били приятели тогава - допълва тя. - Не помня какъв ученик беше той, защото аз бях на първия ред, отличничка. А той не вярвам да е бил чак такъв зубър. След това бяхме в един курс в Академията и там станахме много близки. Методи Андонов ни беше учителят. Още в първи курс взеха Стефан за “Инспекторът и нощта” и него почти го нямаше.
Ламбето беше голям сладур. Чаровник. невероятен. Прекрасен човек. Много добър, винаги помагаше. Имаше широко сърце и затова всички студенти са влюбени в него.
Той им беше като втори баща.”
Добрината му личала още в младежките му години, когато винаги помагал на колегите си от Академията с каквото може.
“Илия Добрев например, светла му памет, беше изключително надарен, но от провинцията, беден. Дойде само с един костюм от абитуриентската си и говореше меко. Методи Андонов му каза
до първия семестър да оправи говора
Ходеше по улицата немил, недраг и казваше, че ще се прибира, защото няма къде да живее, няма какво да яде. И Ламбо го викна у тях да отиде да се нахрани, имаше сготвена цяла тенджера с боб. След това го беше взел с още няколко студенти да работят нещо с метални части, за да изкарват пари, а аз му намерих квартира.”
По време на следването си Ламбо станал гадже с бъдещата си съпруга Мария и рядко състудентите му имали шанс да бъдат с него.
“Въпреки че беше много зает, когато трябваше да учим за изпити, се събирахме в дома ми - спомня си Караламбова. - Четяхме по история на театъра например.
Разпределяхме си по 5 въпроса и после си разказвахме. Помня, че на Ламбо и Мавро (Стефан Мавродиев) историите бяха неописуеми. Нищо не можеш да разбереш. Все се смеехме, а аз от нерви, че не учим, отивах да правя палачинки. И започнаха да ми викат Мега палачинката. Еленка Райнова трябваше да прави пищовите. Те ни знаеха вече, че сме добри артисти,
всички преподаватели ни харесваха и бяха снизходителни
Виолета Райнова ни беше по “Руски театър” и ѝ беше неудобно да ни гледа как преписваме. Даваше ни въпросите и излизаше. Само по БКП не успяхме да минем. Скъсаха ни всичките и се явявахме на поправителен.”
А в трети курс една от режисьорките в курса им решава да прави пиеса по един от най-трудните откази от Ричард III.
“Репетирахме, но нищо не ставаше. И Ламбо накрая каза: “Ще извикам бате Ваньо (Иван Кондов, който тогава е съпруг на сестра му Росица Данаилова) да ни помогне” - споделя актрисата. - Човекът наистина дойде няколко пъти и ни даде ценни съвети. На нас със Стефан ни пораснаха крила и решихме, че сме гениални. Оказа се, че нищо такова нямаше. Писаха тройка на режисьорката. Това беше и моят голям срам, защото баща ми (Стефан Караламбов), който беше голям актьор и не искаше аз да ставам артист, дойде да ни гледа. После нищо не ми каза."
Меглена Караламбова подчертава, че Стефан Данаилов изглеждал лекомислен, но всъщност бил изключително отговорен.
“Много сериозно си гледаше работата и се притесняваше - отбелязва тя. - Трепереше на сцената, напълно неочаквано за него. Например, когато близо 3 г. снимаше само кино в “На всеки километър”, след това дойде във Военния театър.
Той просто не знаеше да ходи по сцената
Много се тормозеше и все се обръщаше с гръб към публиката и си мереше пулса, защото си мислеше, че ще умре.”
Разбира се, освен всичко Мастъра бил и напълно безцеремонен, което понякога ставало повод за голям смях.
“Имаше някаква панихида на Мария и бяхме на гробищата - посочва Караламбова. - Ние с Елена Райнова решихме да си ходим и Ламбо ме прегърна през кръста и усети, че имам нещо, и ме пита: “Ко туй ма?”. Аз му отговорих, че открай време нося ортопедичен колан, защото имам проблеми. И той се обърна към всички негови студенти и им каза: “Ето, виждате ли на какво ще заприличате”. Е такъв беше цапнат в устата. Бог му беше дал много. Жалко, че така си отиде. Можеше още да поживее и да поиграе. Този рак, който го нападна, беше в ремисия и той беше сравнително добре, но имаше едни изпълнения в “Биг Брадър” (през 2012 г. Ирен Кривошиева влиза във формата със сина му Владимир, за когото тогава обществеността не знае - бел. ред.), където го бяха изтипосали.
С Мария много тежко преживяха тази история
Одумаха го навсякъде. Срина се и отново се появи това заболяване. Спасение нямаше вече... Беше един много добър, благороден човек, достоен, честен.”
За тези качества на легендарния артист пред “24 часа - 168 истории” разказа и Невяна Малчева, близка семейна приятелка на Стефан и Мария Данаилови и началник на кабинета му, докато той е министър на културата.
“40 години ни свързват с него. Знам какво семейство бяха с Мария и какви глупости се говорят за един красив мъж. Те спяха у нас, ние у тях - споделя тя. - Стефан беше невероятен човек. Не знам дали знаете, но той обичаше да пее, а майка му е искала да го направи оперен певец, тя е била секретарка на ректора на Музикалната академия. А баща му искаше Ламбо да стане историк, защото проявяваше много интереси към тази литература.
Като млади ние с мъжа ми идвахме от Русе за уикенда при тях и с дни стояхме на пода и гледахме на видео филми.
Той намираше човек, който идваше да ни ги превежда
За първи път благодарение на него гледах “Стената”, когато в България дори не бяха чували за продукцията.”
През годините Малчева си водела дневници, в които записва всичко, което ѝ се е случило с незабравимия актьор.
“Спомням си, когато беше партиен секретар на Народния театър и аз го поканих на новогодишен бал в Младежкия дом - споделя близката му приятелка. - Всички чакаха да видят Стефан Данаилов, но най-вече първият секретар на комитета на партията Петър Петров. В същото време имаше новогодишна вечеря в Комбината за тежко машиностроене в Русе, където работеха 15 хил. души, от които поне 8000 бяха на събитието. Тогава нямахме мобилни телефони, а Стефан беше отишъл там. Той обичаше хората, а и те го обичаха. И всеки искаше да се доближи до него. Закъсня да дойде при нас с два часа. Първият секретар ми даде неговата кола, за да я изпратим да докара Ламбо. Дойде чак в 22 часа, а Петров вече си беше тръгнал ядосан и волгата даже не си дочака. Аз му потърсих обяснение, а той ми каза: “Там се бяха събрали 10 хил. души работници, а аз да тичам за 100 партийци, няма да стане”. Ето такъв беше той.”
Малчева много го обичала затова и
денят преди края му е един от най-тежките в живота ѝ
В дните, когато Ламбо е в болница и се борят за живота му, Невяна Малчева е заедно със съпруга си на круиз по Дунав, но успява да се прибере и да се срещне с него.
“Помолихме заедно с нашата пиарка Радка Петрова и Вежди Рашидов да видим Стефан в спешното отделение въпреки забраната - спомня си тя. - Току-що бяха извадили тръбата и той се опитваше да диша сам. Държаха го известно време в изкуствена кома, за да му спестят болките. Влязохме в огромното помещение и видяхме Ламбо увъртян с десетки кабели. Гледаше ни с благодарност и ядеше сандвич, измолен от анестезиолога ген. Николай Петров, който бе министър на здравеопазването. Протегна треперещата си ръка и ме повика с пръсти да се приближа. Беше видял, че очите ми се пълнят със сълзи. Каза ми: “Няма да плачеш, тук съм... Помагат ми да не ме боли. Намери Владко и му кажи да дойде довечера, трябва да му кажа нещо”.”
Великият Стефан Данаилов си отиде на 27 ноември,
дни преди на 9 декември да навърши 77 г., а поклонението пред него беше едно от най-големите, виждани в София.
“След погребението му отведохме студентите му в заведението “Старата круша” в Бояна - разказва Малчева. - Той там ги водеше след всяка премиера и беше поръчал да го направим и след смъртта му. Там много го обичаха и отделяха горния етаж за него. Приготвяха му и любимите неща - като започнеш от шкембето, та свършиш до боба.
След премиера отиваше там с тях и винаги той плащаше
У нас бяха останали някакви пари, които той ни беше дал, и дойде време за сметката, но хората от ресторанта ни казаха, че няма нужда да плащаме. Даже се оказа, че децата малко са си поръчали и могат да дойдат пак, защото Стефан им беше оставил пари за този момент много преди това.
Няма никога да забравя как се грижеше за студентите си. Докато беше министър на културата, ми даваше плик с по около 4000 лв. в него и разписки на хвърчащи листа.
Пращаше ми студенти да им давам пари, защото един нямаше с какво да си плати семестъра, друг трябваше да си купи учебник, трети да си плати наема. Когато намалееше сумата, той ми даваше отново, за да я направи същата."
