През 60-те години на миналия век Тина Търнър става известна заради динамичните си изпълнения, мощния си глас и невероятната енергия, с която завладява публиката. Известна като Кралицата на рокендрола, тя е първият чернокож творец и жена на корицата на сп. „Ролинг Стоун“ , печели множество награди, получава място в Залата на славата на рокендрола и има една от най-дългите музикални кариери в индустрията. Днес тя щеше да навърши 85 години.
Истинското име на Тина Търнър е Анна Мей Бълок. Тя е родена на 26 ноември 1939 г. в Браунсвил, щата Тенеси, и прекарва най-ранните си години във ферма в Натбуш, където пее в хора на баптистката църква „Спринг Хил“.
Търнър започва половинвековната си кариера в края на 50-те години на миналия век още докато учи в гимназията, когато започва да пее с Айк Търнър и неговата група „Кингс ъв дъ ритъм“ (Kings of Rhythm). Първоначално тя е само временен изпълнител, но скоро се превръща в главната сензация на групата - и в съпруга на Търнър. С мощния си глас и буйния си стил на танцуване тя веднага прави впечатление.
Групата се преименува на „Айк енд Тина Търнър Ревю“ (Ike and Tina Turner Revue). След като „Ролинг Стоунс“ канят групата да им партнира, първо на британско турне през 1966 г., а след това и на американско през 1969 г., белите слушатели и в двете страни ги харесват все повече.
Търнър достигна до огромна нова аудитория, осигурявайки на групата първия хит в Топ 10 с версията си на песента на „Кридънс Клиъруотър Ривайвал“ Proud Mary през 1971 г. и награда „Грами“ за най-добро арендби вокално изпълнение от група. „В контекста на днешния шоубизнес Тина Търнър трябва да е най-сензационният музикант на сцената“, пише Ралф Джей Глийсън, влиятелният джаз и поп критик на The San Francisco Chronicle, в рецензия за концерт на „Ролинг Стоунс“ през ноември 1969 г. „Тя се появява като ураган. Танцува, върти се и пее, а въздействието е мигновено и пълно.“
Но ако групата на Айк и Тина Търнър е успешна, то бракът им не е, пише БТА. Търнър е агресивен, като проявява и физическо насилие, а през 70-те години на миналия век е безнадеждно пристрастен към кокаина. Тина Търнър го напуска през 1976 г. с 36 цента и се развежда с него две години по-късно. Той умира от свръхдоза кокаин през 2007 г. „Когато си тръгнах, живеех като на смърт“, казва тя пред „Пийпъл“ през 1981 г. „Аз не съществувах. Не се страхувах, че ще ме убие, когато си тръгна, защото вече бях мъртва.“
Соловият ѝ албум Private Dancer, издаден през 1984 г., я връща в светлината на прожекторите и я издига в поп стратосферата. Стивън Холдън в рецензия за „Ню Йорк Таймс“ нарича албума „новаторски синтез между старомодно соул пеене и синт-поп на новата вълна“ и го определя като „знаков за кариерата на 45-годишната певица, но и за еволюцията на самата поп-соул музика“.
На наградите „Грами“ през 1985 г. What's Love Got to Do With It печели три статуетки - за запис на годината, песен на годината и най-добро женско поп вокално изпълнение, а Better Be Good To Me - за най-добро женско рок вокално изпълнение. Световните рекорди на Гинес обявяват, че тя е продала повече билети за концерти за турнето си Twenty Four Seven през 2000 г. от всеки друг солов изпълнител в историята - над 100 милиона щатски долара.
Бракът ѝ с Айк е документиран във филма от 1993 г. What's Love Got to Do With It с Анджела Басет и Лорънс Фишбърн в главните роли. Търнър презаписва някои от хитовете си, както и нова песен - I Don't Wanna Fight специално за филма, но отказва да участва. „Защо да искам да видя как Айк Търнър ме бие отново?“, казва тя по онова време.
През 1985 г. тя започва връзка с германския музикален мениджър Ервин Бах, за когото се омъжва през 2013 г., след като се премества с него в Кюснахт и получава швейцарско гражданство. Те купуват имение на Цюрихското езеро за около 78 млн. щатски долара през есента на 2021 г. Според швейцарския вестник „Дейли ханделсцайтунг“ (Daily Handelszeitung) къщата е с площ от 24 000 кв. м и се състои от 10 сгради, както и плувен басейн. Търнър споделя пред вестник Tages-Anzeiger, че в Швейцария е намерила усещането за спокойствие, което отдавна е търсила.
„Швейцарците са изключително уважителни, когато става въпрос за личния живот на другите хора. И са любезни“, казва тя. „Хората тук са изключително приятелски настроени и сговорчиви, с маниери, които вероятно биха ви се сторили старомодни навсякъде другаде по света. Но на мен това ми харесва. Освен това някои региони в Швейцария ми напомнят за природната красота на Тенеси, селските места, където съм израснала.“
Междувременно звездата получава още по-голяма печалба през октомври 2021 г., когато музикалната компания BMG получава авторските права върху нейния музикален каталог, обхващащ шест десетилетия, включително хитове като What's Love Got to Do with It и The Best. „Като всеки артист, защитата на труда на моя живот, на моето музикално наследство, е нещо лично“, казва Кралицата на рокендрола в изявление тогава. „Убедена съм, че с BMG и Warner Music моята работа е в професионални и надеждни ръце.“
Едни от най-големите й хитове са Better Be Good to Me, We Don't Need Another Hero (Thunderdome), Typical Male, Goldeneye. Световното й турне Break Every Rule World Tour (1987-1988 г.) се превръща в най-печелившото женско турне на 80-те години на ХХ век и поставя рекорд на Гинес за най-многобройната по онова време публика на концерт. Търнър участва и в различни филми.
Търнър продава повече от 100 милиона плочи в цял свят, превръщайки се в един от най-продаваните изпълнители на всички времена. Получава 12 награди „Грами“. Сп. „Ролинг Стоун“ я нарежда сред 100-те най-велики изпълнители на всички времена. Търнър има звезда на Холивудската алея на славата и на Алеята на славата в Сейнт Луис. Тя е въведена в Залата на славата на рокендрола два пъти: с Айк Търнър през 1991 г. и като солов изпълнител през 2021 г.
През последните години на живота си Търнър се е борила с редица сериозни здравословни проблеми, включително инсулт, рак на червата и пълна бъбречна недостатъчност, която налага трансплантация на органи. Кралицата на рокендрола си отива от този свят на 24 май 2023 година.
