Влюбил се като кандидат-студент в Мария Сапунджиева, срещата с втората му съпруга Даниела продължила 21 г., след смъртта й не искал да е в София, напомняла му за нея
"Животът е кръговрат - върнах се там, откъдето тръгнах. Моето 40-годишно пътешествие в известен смисъл приключи. Започна да се обезсмисля съществуването ми в големия град. Колкото и добър театрален живот да съм имал, идва момент, когато често има по-голям смисъл от това да се занимаваш с актьорското си его."
Това казва актьорът Мариан Бозуков, който от няколко години работи по различни театрални проекти с деца в Чепеларе, а от месец и половина е директор на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов".
Пое театъра в труден момент, след като нашумя тази есен с фиктивни назначения на мними служители наред с други театри в страната.
Известният актьор с роли във филмите "Дунав мост", "Гори, гори, огънче", "Урболешка история", с участия в постановки на Народния театър "Иван Вазов", "Сфумато", в театрите в Пловдив, Хасково, Смолян и др., е създал школа в родния си град Чепеларе и смята за своя мисия да учи децата на театър.
Основното предназначение на школата е да възобнови старите театрални традиции, които през годините е създавала емблематичната Севдалина Панайотова.
Тя е първият театрален педагог на Мариан Бозуков, който в момента продължава нейното дело като ръководител на детската трупа. Участвал в самодейния театър в Чепеларе, но в онези години не си представял, че ще играе на професионална сцена.
Баща му настоявал да стане военен, а той искал да е геолог
покрай участието си в експедициите на покойния вече спелеолог Димитър Райчев - Съра. В края на втората година в казармата решил да кандидатства във ВИТИЗ с монолог на полицая от "Гост" на Никола Русев, но на родопски диалект.
Още по време на изпитите се влюбил в актрисата Мария Сапунджиева.
"Бяхме 4 години заедно, то си е почти брак. Тя ми е първата голяма любов. И останахме приятели за цял живот", спомня си актьорът. Не след дълго сключва брак с актрисата Невена Бозукова - Неве, с която имат дъщеря. Тогава Неве е на 19, а той на 23 г.
"Бяхме млади и неподготвени. Днес имаме едно прекрасно дете, което е на 30 г., талантлив фотограф е, учи графичен дизайн. Шапка свалям на Неве, че възпита дъщеря ни подобаващо. През годините, когато Магдалина растеше, не съм престанал да я виждам, но си давам сметка колко малка част от този процес е бил с мое участие.
Разбираме се прекрасно днес. Спомням си, че в залата, когато се развеждахме, бяхме прегърнати и съдийката ни попита: "Вие сигурни ли сте, че искате да се развеждате?", разказва актьорът.
"Аз имам и син - от дом за сираци
Беше на 9 години и го срещнах на пейка в Широка лъка, където имаше дом. Детето бе в много труден момент. Реших да направя всичко възможно, за да го измъкна, защото никой няма право да убива детската чувствителност. Не ми позволиха да го осиновя.
Близките ми застанаха зад мен и му помагах през годините, особено когато работех в Пловдивския театър. Сега Георги е на над 30 г. и си намери пътя в живота", допълва Бозуков.
Покрай родопския диалект се запознал и с жената на живота си Даниела Олег Ляхова. Юлия Огнянова правела моноспектакъл по "Забравените от небето", а Бозуков бил асистент и адаптирал текстовете към родопския диалект.
Даниела е била сценограф и костюмограф. И след 8 месеца ухажване срещата им продължила 21 г.
"Преживях много тежко смъртта . Не знаех накъде да поема. Толкова ми липсва, че не мога да го обясня.
Не минава ден да не мисля за нея, понякога толкова боли, че не мога да дишам
София ми напомняше за нея и това е мъчително", споделя актьорът. Той е убеден, че е взел вече своето от голямата сцена и големия град.
"Работил съм не толкова като обем, но с много качествени режисьори като Иван Добчев, Маргарита Младенова, Киркор Азарян, Александър Морфов, с Марио Куркински в Пловдивския театър. В киното - с Анри Кулев, срещнах се с Иван Андонов, когото много харесвах. В киното играх във филм на Горан Маркович, син на големия сръбски актьор Раде Маркович.
В "Урбулешка история" имах малка роля, но срещата с Бата Живойнович, с Оливера Маркович ще помня за цял живот", изрежда Мариан.
След като губи Даниела, решава да се премести в Чепеларе, за да избяга от градската суматоха и да преоткрие тишината и красотата на малкото си родно градче.
"Мариан е един от любимите ученици на майка ми
Спомням си, че в гимназията писаха заедно пиеса и я поставиха на сцената в Чепеларе. Освен че е талантлив актьор, е отличен редактор, умее да работи с текстове не само като театрал, а и като творец.
Бил е шеф на издателство и ръководеше литературен клуб "Перото", казва Теодора Панайотова, дъщеря на легендарната учителка Севдалина Панайотова - патрон на театралната школа в родопския град.
Сега Бозуков работи в школата на модули с различни възрастови групи и методи.
"С групите понякога се занимаваме с неща, които няма до доведат до представление, а само се обучаваме. По един от тях децата са разделени. На сценаристи, на оператори, на режисьори и на репортери - и по този начин всеки ще се профилира в своята професия.
Целта е децата да подготвят материали, да вземат интервюта и да направят документален разказ от първо лице за известни будители от Чепеларе. Така ще имаме родова памет", убеден е актьорът.
Школата се подкрепя напълно от местната власт. В спектакъла "Аз ли съм, или не съм" по стихове на Борис Христов и Валери Петров освен ученици на Бозуков участват и професионалните актьори Искра Йосифова и Божана Мановска.
С него театралната школа гостувала с успех в Пловдив, Смолян, Пазарджик и в още няколко града. Един от младежката трупа - Митко Терзиев, вече е студент в НАТФИЗ. Театралната школа се готви за постановка по текстове на "Забравените от небето".
"Това са сложни текстове. Един млад човек може да се стресне от предстоящото. Но сега говорим повече, разсъждаваме. Ще е по-дълъг процес. Запленени са от идеята и към май ще е готова.
Имаме нужда да събудим родопския край към театъра. Само
когато си активен, можеш да имаш претенции към
репертоара на театъра
Не можем да удовлетворим всички вкусове. Театралната трупа на смолянския театър е натоварена, но можем чрез съвместни инициативи на школата и театъра да формираме младежка публика", казва Бозуков.
Мотивиран е, тъй като работата с децата и младежите в Чепеларе го зареждат и е убеден, че има огромен смисъл да събужда любопитството им, защото така може да продължат цял живот.
Бозуков е бил неведнъж на кръстопът в живота си, но имал смелостта да се захваща с нещо ново и рязко да сменя посоката. Като решението му да не бъде повече щатен актьор и да напусне Пловдивския театър.
Върнал се в София и приятели му предложили да разнася списания с колата си. Постепенно се увлякъл в абсолютно непознатата му сфера на книгоиздаването и книгоразпространението.
"Книгите ме срещнаха с изключителни хора. Хора, които променят. В издателството се срещнах с Миглена Николчина, Елена Тодорова, Цочо Бояджиев, Силвия Чолева, Калин Янакиев и други, с които се родиха големи приятелства", казва Бозуков. За да заключи - съдбата обича смелите и креативните, което е и посланието му към децата в театралната школа.
