- Повтарящото се разтягане с филър и натрупване в тъканите може да направи лицето неестествено закръглено
- Все повече жени решават да приключат с корекциите след години на лицеви подобрения
Представете си свят, в който дермалните филъри и ботокс са отживелица. Днес е трудно да си помислим за съвремие без естетични корекции и е обяснимо. Вярваме в илюзията, че красотата има срок на годност. Съвършенството, изобразено на снимките в социалните мрежи, ни кара да поддържаме фиктивната представа, че признаците на стареене ни правят недостойни, а устните, с които сме се родили - недостатъчно привлекателни. Тази концепция е “дяволът” на рамото на всеки геронтофоб. Или, иначе казано, на всеки, който отдава прекомерно внимание на поддържането на младостта чрез различни процедури, козметика и операции. Дискусиите как е красиво една жена да остарява - с намеси или натурално, се водят от години. И дори “ангелът” от другото рамо да “убеждава”, че и така сме хубави и трябва да се приемаме, равносметката е 15-ина години, в които неинвазивните корекции са в апогей.
За това време стана нормална идеята за гладко чело, изпъкнали скули, липса на назолабиални гънки и гневна бръчка. Ботоксът като “превантивна” грижа се превърна в задължителен атрибут за всяка дама с претенции за поддържаност. Идеалната за някои визия се постига сравнително лесно - срещу едно позвънявяне, няколкостотин лева и 20-ина минути в кабинета.
Търсенето определи предлагането. Навярно няма да ви изненада, че дори зъболекарят ви има в ценоразписа си процедура за обем в устните. Всяко медицинско лице може да поставя филъри след преминат курс на обучение. Дори без да е специализирало дерматология или пластична хирургия. Стои въпросът доколко е етично.
Няма ясен регламент за дейностите в областта на естетиката и конкретно разграничение в кои случаи влизаме в хипотезата на козметичните услуги и кога те се характеризират като медицински. А това крие огромен риск. Поставянето на ботокс и хиалуронови филъри са дейности, които по регламент се извършват от квалифицирани специалисти с медицинско образование. Въпреки това обаче се злоупотребява и се извършват безразборно от лица, които не притежават никаква квалификация за това, например козметици. Услугите са все по-достъпни, а пациентите, стремящи се към “съвършенство”, шестват навсякъде. Все по-често срещани са и мъжете, които се възползват от естетични подобрения.
За младите студенти по медицина пък дерматологията се превърна в привлекателно направление, за което не е лесно да се намери свободна позиция за специализация след завършване. Една от причините за това е добрата доходност в сравнение с тази в други области. Притеснителна тенденция сред младите кадри е фокусът на специалността повече върху козметичната част и по-малко върху сериозните кожни състояния. Не е за подценяване въпросът колко дерматолози от “старата” школа би имало в обозримо бъдеще.
Наред с цялата тази нормалност на подобренията обаче изненадващо се задава и нова тенденция. Тя напълно отговаря на сентенцията, че всяко пренасищане води до отегчение. А отегчението - до стремеж към нещо ново. Така започва за първи път от години да се прокрадва идеята за антифилър ера, която набира все повече поддръжници по света. Става дума не само за хора, които са против корекциите поначало, а основно за тези, които решават да приключат с тях след години на лицеви подобрения.
Антифилър ерата е естествено продължение на актуалния в момента стремеж към по-натурална визия и минимализъм. След десетилетие, в което доминираха обемни устни, подчертани скули и заострена брадичка, акцентът се измества към естествената красота, при която на почит са автентичните черти. Тенденцията за семпла елегантност и индивидуалност отдава култ към грижата за кожата вместо към тежкия грим и видими интервенции. При все повече жени се среща ново разбиране за красотата, при което блясъкът и изразителността идват не от процедурите, а от естественото излъчване. Тази философия ни насърчава да приемем, че натуралното носи чар и харизма.
Потребители в социалните мрежи разказват за неблагоприятни последици след поставяне на ботокс и филъри. Терминът pillow face (от англ. подпухнало лице - б.а.) става все по-популярен и търсен в онлайн пространството. Описва прекалено надуто лице в резултат от естетични корекции. Състоянието се проявява, когато филърите се използват до такава степен, че естествените контури и изражение се размиват, а ясно дефинираните черти изчезват. Повтарящото се разтягане и натрупване в тъканите може да направи лицето неестествено закръглено, особено под определено осветление и ъгъл. Като следствие тези, които първоначално са търсели подобрение, има риск да получат видимо изкуствен вид.
Често срещано е още едно неудобство, за което рядко се говори. Изкривяването или асиметрията на лицето след събуждане е страничен ефект при хиалуроновите филъри, особено когато са инжектирани в по-големи количества или чувствителни зони като устни и скули. Обикновено се случва заради натиск, упражнен върху лицето по време на сън. Това води до риск от временно разместване на филъра и неравномерно разпределение на течностите около него. Тъй като хиалуроновата киселина привлича и задържа вода, подпухването в тези зони може да засили ефекта. Състоянието е обратимо и отшумява до няколко часа след събуждане.
Полемики предизвиква и корекцията на формата на носа с филъри, известна като “нехирургична ринопластика”. Тя е все по-търсена алтернатива заради способността да придава симетрия, изглажда гърбици и коригира леки деформации. Така
за секунди може да повдигнете връхчето на носа, без да лягате на операционната маса
Въпреки това процедурата е съпътствана и от противоречия относно безопасността и потенциалните рискове, за които дори някои дерматолози алармират. Има експерти, които подчертават, че въпреки атрактивността ѝ опасностите като васкуларни инциденти (инжектиране на хиалурон в кръвоносен съд - б.а.) са значителни.
В тикток пък се появяват постоянно видеа със снимки от скенер на лица с инжектиран хиалурон. На тях се вижда, че веществото не се резорбира, каквото е общото схващане, а мигрира из цялото лице и остава там. Други споделят отегчението си от ситуации, в които хиалуронът в устните е мигрирал към носа и е образувал “мустак”. Веществото се измества от първоначалното място на слагане, когато се използва твърде много или е поставено на неподходяща дълбочина. Има решение и при такива случаи. Филърът се разгражда с помощта на ензима хиалуронидаза.
Следва поставяне наново при друг специалист. Именно такива злополучни ситуации водят до “умора” от процедурите и избор за връщане към натуралното.
Потребителите също така все по-открито говорят за негативен опит с ботокса. Такъв е случаят на Ариел Лоре - популярна инфлуенсърка с близо половин милион последователи. Тя споделя своите преживявания с процедурата, при която се инжектира ботулинов токсин в определени мускули на лицето с цел временно парализиране на активността им. Това води до изглаждане на бръчки и линии, особено около очите, челото и между веждите. Ефектът обикновено трае между 3 и 6 месеца. Лоре разказва за предизвикателствата, с които се е сблъскала след интервенцията. В деня след поставянето се събужда със странно усещане. Изпитва слабост в цялото тяло, силна тревожност, чувство на необяснима паника и мускулни спазми. Изгубва гласа си и започва да вижда замъглено. Симптоматиката се допълва от нетърпима сухота в очите. Посещава над 10 специалисти, но нито един от тях не открива причина за влошеното ѝ здраве. Започва да се съмнява, че всичко това е резултат от ботокса, но лекарите категорично отричат подобна взаимовръзка и като крайна мярка я насочват към психиатър. Там е диагностицирана с депресивно разстройство, макар никога преди да не е изпадала в меланхолични състояния. Намира се обаче един специалист, който заключава, че най-вероятно се касае за “псевдоботулизъм”. Състояние, при което симптомите наподобяват тези на ботулизма, който е сериозно и често животозастрашаващо заболяване, причинено от бактерията Clostridium botulinum. Въпреки това то не се причинява от самия ботулинов токсин, а е резултат от други фактори, като нежелани реакции към медикаменти или вещества, които временно имитират ефектите на ботулизма.
Самата Ариел Лоре определя преживяването си като “натравяне с ботокс”, като не ангажира никого с легитимността на мнението си. Ситуацията обаче я засяга толкова сериозно, че оттогава става активен защитник на предпазливостта при козметични процедури. Под видеата ѝ могат да бъдат прочетени хиляди мнения на жени със сходни преживявания. Възниква въпросът има ли връзка между двете неща, или възможно ли е толкова много хора да си въобразяват. Категоричен отговор на въпроса няма и никога няма да има. Противоречиви теми като тази винаги ще разделят коментиращите на двата полюса. От една страна, медицинските специалисти и техните доволни пациенти, а от друга - потърпевшите, за които остава въпросителна доколко резонна е корелацията между неинвазивните процедури и неприятните симптоми.
Медиите също започват да преразглеждат ролята си в налагането на стремежа към младост. Филмът The Substance (от англ. субстанцията - б.а.) получи голямо одобрение след премиерата си на кинофестивала в Кан тази година. В него Деми Мур играе звезда от света на аеробиката, която е избутана настрана от шефа си, тъй като вече не е млада и “свежа”, както преди. В този момент тя разбира за нова услуга, мистериозно наречена субстанцията, която дава възможност на всеки да се превърне в по-младата си и “по-перфектна” версия. Единственото, което не бива да забравя, е, че и двете версии трябва да съществуват точно по една седмица и да не нарушава това правило. Лентата стана популярна заради критичния си поглед върху стандартите за красота в обществото.
Това, което се случва на екрана, може да изглежда силно преувеличено. Но в свят, в който хората инжектират телата си с оземпик (лекарство за лечение на диабет - б.а), за да бъдат слаби моментално и в който супермодели като Линда Еванджелиста биват обезобразени вследствие на козметични процедури като криолиполиза, темата е съвсем оправдана.
Известните личности стават все по-открити. Ариана Гранде например сподели неотдавна пред Vogue, че е използвала ботокс и филъри в миналото, но е спряла, защото ѝ се е сторило “прекалено”. “За мен дълго време красотата означаваше да се крия. Мисля, че може би не е нужно”, каза тя тогава.
Докато обществените дискусии накланят везните повече към отегчение от филърите, има специалисти, които предлагат по-различен подход. Според тях неинвазивните корекции остават популярни, но с по-умерено постявяне. Забелязва се значително нарастване в желанието за по-фини промени.
Все повече пациенти пък искат трансформации, които да останат недоловими за околните
Доказателство за това е доклад на Американската академия по лицева пластика и реконструктивна хирургия, който сочи, че през 2023 г. се отчита ръст от 57% в процедурите по разграждане на хиалурон.
Дермалните филъри не служат само за разкрасяване. Те са добър помощник в медицината като средство за корекция на белези и увреждания, причинени от травми и инциденти. Хубаво е, че чрез тях има възможност да се възстановяват контури на лицето, да се коригират дефекти и да се придаде обем на места, които са загубили формата си поради наранявания, операции или белези.
Опасно е обаче схващането, че всеки може да поставя филъри или ботокс. Те не са маникюр или коламаска, а сериозна медицинска процедура и трябва да се третират точно като такава. Всеки дерматолог би ви казал, че рискът от усложнения е минимален, когато изберете квалифициран специалист. Неоспоримо е, че повечето проблеми произтичат от неправилно инжектиране. И точно затова представената информация няма за цел нито да подкрепя, нито да отрича този тип интервенции.
Днес хората имат избор да изглеждат така, както пожелаят. Всички се стремим да останем млади, а способите за това са личен избор. В стремежа към перфектност не бива да забравяме, че от друга перспектива остаряването е привилегия и дар. По пътя му всеки е свободен да прави това, което го кара да се чувства красив. За някои чаровността е в бръчките от радост и усмивки и не е драматично, когато те се задълбочават от смях. За други щастието е в перфектно опънатата кожа. И тази позиция също заслужава уважение. Независимо от различията във възгледите би било добре всички да се обединим около идеята, че несъвършенствата могат да бъдат симпатични. Красотата означава не само да изглеждаш перфектно, а да излъчваш хармония и радост независимо от възрастта и външния си вид. Защото излъчването не е нещо, което може да бъде моделирано. То идва отвътре.
