Бандата празнува 30 години на сцената с два концерта в зала 1 на НДК на 20 и 21 ноември
Френски мениджър става причина група Б.Т.Р. да се събере отново през 1993 г., след като част от членовете ѝ са я напуснали и тя се е разпаднала. Предлага им да запишат албум на английски и да направят турне във Франция. И само след броени дни - на 20 и 21 ноември, музикантите отбелязват своя 30-и юбилей на сцената с два концерта в зала 1 на НДК. Всъщност годишнината е през 2023 г., а сега се слага край на празнуването, което премина с турне из цялата страна.
Историята на бандата обаче започва преди 40 години, но в съвсем друг състав. Началото е дадено през 1984 г. в Националната гимназия за древни езици и култури от Валентин Гуевски - китара, Ясен Петров - вокал, и на бас китарата е Милен Марчев, който дълго време е част от екипа на вестник “24 часа”. Кръщават групата БТР от бронетранспортьор. Идеята е на Милен Марчев и му хрумва от видеоклип на KISS, за чиито снимки е използван танк. През 1991 г. съставът претърпява промени, през 1993 г. отново има рокади - Валентин Гуевски и тогавашният певец Христо Ангов напускат и на практика групата се разпада. Но за кратко, защото се появява френският продуцент, чието предложение е толкова добро, че се налага спешно попълване на състава.
Един ден барабанистът Георги Милев сяда в кафене със свой приятел, който по това време е преводач на френски отбор по бадминтон. На масата с тях е и Марк Бусолон, мениджър, дошъл в България със спортния тим. В някакъв момент
към тримата се приближава момиче
и иска автограф от Георги Милев. Французинът учуден го пита с какво се занимава и получава касетка с албум на БТР, която Милев случайно носи в себе си. Малко след това Марк Буслон предлага групата да запише албум, който да промотира във Франция. Така Наско (Атанас Пенев), вокал, и Славчо Николов, китара, получават покана да се включат в групата, присъединявайки се към Иван Калфов, Георги Милев и Кирил Божков. А 29 септември 1993 г. е денят, от който бандата вече е с ново име, към буквите добавят точки - Б.Т.Р.
Марк Бусолон се връща у нас с френски тонрежисьори и музикантите влизат в студио, за да запишат 10 песни, които издават в албум. Заминават на турне с 10 концерта във Франция и преживяването е много вълнуващо, защото част от тях за първи път излизат извън България. По онова време пътуванията зад граница хич не са лесни, чака се дълго за визи. И вместо самолет им предстои истинско приключение с влак до Будапеща, където се прекачват на друг за Франция. Междувременно на словенската граница властите искат да свалят Славчо Николов, защото не знаел, че е трябвало да декларира китарен процесор.
“По време на турнето горяхме от неистов ентусиазъм да покажем какво можем. Тогава научихме и най-ценните си уроци, видяхме как се свири в клубове. И като се върнахме в България си казахме, че задължително трябва да намерим място, където да свирим на живо”, припомня си Славчо Николов. Дотогава у нас се правят само големи концерти в залите “Универсиада” и “Фестивална” и на стадион “Юнак”. В този период групите имат по 1-2 такива събития в София, а късметлиите с повече контакти
успяват да пътуват и из страната
Б.Т.Р. обаче все още нямат подобни ангажименти. Но пък успяват да си уредят участия два пъти в седмицата - в сряда и събота в Кънтри клуба, единственото място в столицата, където звучи музика на живо. В петък на сцената се качват “Медикус”. За щастие, доста хора виждат, че може да стане бизнес от клубния живот, и се отварят все повече такива заведения.
И Б.Т.Р. започват активни участия, свирят всяка вечер, а понякога в един ден гостуват в два клуба. По онова време правят основно кавър версии на популярни рок парчета. Заедно с “Латинопартизани” са първите, които организират тематични латиновечери. През 1995 г. Б.Т.Р. са избрани от екипа на “Айрън Мейдън” да свирят преди тях на концерта им в зала “Христо Ботев”. Заради многото ангажименти канят Александър Филчев-Санеца като гост-певец, защото на Наско му се налага да пее абсолютно всяка вечер тежки рок парчета на “Металика”, “Гънс енд Роузис”, “Дийп Пърпъл”, “Уайтснейк”, което е голямо напрежение за един певец.
Междувременно Георги Милев получава травма и за една година на неговото място на барабаните застава Александър Каранджулов. А след него, в началото на 1997 г., в групата влиза Илиян Диков.
Остават в този състав до 2014 г., когато Кирил Божков си тръгва от бандата и така до ден днешен са четирима - Атанас Пенев, Славчо Николов, Иван Калфов и Илиян Диков.
След първото турне във Франция музикантите се връщат още няколко пъти за участия в големи фестивали. На един от тях виждат, че две от много популярните групи пеят на френски и имат успех. Затова и Б.Т.Р. решават да започнат да пеят на родния си език. Сами си плащат записите, като цялото финансиране идва от хонорарите, които изкарват по участия. Единственият, който има странично занимание по това време, е Славчо Николов - преподава класическа китара. За да могат да се развиват като група и да поемат сами разходите си, на Наско му хрумва идеята да си направят каса. “Оказа се много разумно и полезно. Опитахме се да предадем опита си и на други групи, но те ни питаха, ако се разпадне групата, какво става с касата. А ние събирахме голяма част от хонорарите в тази обща каса и така успяхме да си купим първата техника”, разказва Славчо Николов.
През 1997 г. групата издава първия си албум на български “Б.Т.Р. 97”, а песните пишат всички заедно. В тази тава влизат заглавия като “Елмаз и стъкло”, “Златна рибка”, “Аз не знам”, “Хвани живота си в ръце”, “Хей, момиче”, “Върни се”.
Свирят ги по клубовете и виждат, че публиката много ги харесва, но
популярността им идва малко след това
През лятото на същата година Славчо Николов и Кирил Божков пишат песента “Спасение”. “Имаше мач на националния отбор и точно преди началото пуснаха песента. На другия ден заваляха писма, бяхме си взели пощенска кутия в Централна поща. И започнаха да пристигат всеки ден, много на брой. Две момичета от нашия фенклуб се заеха да им отговарят”, разказва Славчо Николов.
Песента се превръща в химн на борбата с дрогата. Чрез писмата някои хора търсят помощ от музикантите, други им благодарят, защото в трудните моменти, когато стискали зъби, за да не посегнат към наркотиците, слушали именно това парче.
Тогавашните издатели на групата настояват музикантите да пуснат бързо и втори албум - “7 балади”, това е всъщност първият им диск. Веднага издават и предишния на диск, защото първият му вариант е на касета. Бандата се превръща в хит на музикалната сцена, а продажбите на албумите са огромни, но самите музиканти получават символични приходи от това.
Появява се и албумът “Мечти”. В този период имат толкова много концерти, че вкъщи се прибират само, за да си хвърлят багажа за пране и да вземат нови дрехи.
През 2000-2001 г. започват да работят по албума “Играта”, който е един от любимите на Славчо Николов. През 2002 г. е премиерата на тавата и канят Глен Хюз да се включи в концерта, нещо, което до този момент не е правила друга българска банда. Не вярват, че ще се случи, но благодарение на Димитър Ковачев-Фънки и Иван Несторов-Амебата Глен Хюз излиза заедно с Б.Т.Р. на сцената на зала 1 на НДК.
Две години по-рано бандата има концерт в лондонската зала “Астория”. Малко след това го повтарят, но този пък с тях са Кирил Маричков и Милена. На първия обаче имат съдбоносна среща, запознават се с промоутъра на Джон Лоутън. А историята е наистина странна. Българка, почитателка на групата, решава да отиде на концерта със своя приятелка чехкиня. Пресичайки улицата по път към залата, леко ги удря някаква кола. Разминават се без никакви наранявания, шофьорът започва да се извинява и разбирайки къде отиват, решава да отиде с тях, защото е музикален продуцент. Тримата отиват и на автърпартито, където се запознават с музикантите от Б.Т.Р. Продуцентът разказва, че работи с Джон Лоутън, и им предлага да направят нещо заедно. Така през 2004 г. се случва първият съвместен концерт на българската банда с вече покойния певец. Когато чува изпълненията на Б.Т.Р., Джон Лоутън отива при тях и им казва, че когато решат, веднага ще откликне да направят нещо заедно.
След това бъдещият тогава кмет на Каварна Цонко Цонев организира техен общ концерт в Каварна, където
става трикилометрово задръстване
с коли на хора, които искат да ги гледат. И следват големите рокфестивали в черноморския град, където Б.Т.Р. излизат на една сцена с велики имена като “Дийп Пърпъл”, “Уайтснейк”, “Скорпиънс”, “Меноуър”.
Междувременно, през 2008 г., бандата работи върху един много интересен албум - Deja Vu. Включва техен прочит на 10 известни български песни - парчета на Стенли, Дони и Момчил, “Щурците”, ФСБ, “Сигнал”, “Диана Експрес”. Тази компилация продължава да се търси и днес.
През същата година групата прави турне с Джон Лоутън в Украйна. Отново с него, но и заедно с Глен Хюз имат концерт в Сърбия. “Джон стана част от семейството ни”, казва Славчо Николов и добавя, че миналата година е излязъл двоен диск в памет на Джон Лоутън, издаден от английска компания, а в него е песента “Спасение” в негово изпълнение.
Само след няколко дни - на 20 и 21 ноември, бандата ще направи двата си концерта в зала 1 на НДК. Първата дата е напълно разпродадена, за втората има останала ограничена бройка билети. За заключителните събития, с които празнуват 30-ата си годишнина, са поканили и гост-музиканти, с които са работили през годините. Пред публиката заедно с четиримата от Б.Т.Р. ще излязат Добромир Поликов-Мъро - китара, Ясен Велчев - клавишни, Мариана Попова, с която имат дуетна песен, Стоян Янкулов-Стунджи, Кирил Николов - гайда. Ще звучат парчета от всичките им албуми. И на място зрителите ще видят новия им албум, който е от концерта от миналата година със симфоничен оркестър при Държавния музикален театър “Константин Кисимов” - Велико Търново, с диригент Георги Патриков. Славчо Николов уточнява, че звукът не е манипулиран по никакъв начин и концертът ще може да се слуша точно така, както е изсвирен и изпят. Сега излиза на диск, а за Нова година ще има тираж на флашка, в която ще включат биографичен филм за групата с режисьор Ани Деянова, както и няколко видеоклипа. Като изненада за феновете си подготвят и плоча.
