Почитателите на изкуството познават добре колумбийския художник Фернандо Ботеро, който почина преди година – неговото име се свързва открай време с изобразяването на закръглени, даже дебели, но по своему пълни с изящност фигури. Веселите и ярки цветове подчертават още повече закръглеността на персонажите, които въпреки това изглеждат „въздушни" и леки.Всеки от тях е като замечтан за бъдещето.
Дори когато показва сцени, в които би трябвало да се говори за жестокост и кръвопролитие, Ботеро рисува героите си като неагресивни, като почти вежливи и внимателни. Така изглеждат и изобразените от него тореадори в отношението им към животните.
В „Палацо Бонапарте" в центъра на Рим до 19 януари може да се види голяма част от колоритното изкуство на художника и скулптор, роден в Меделин през 1932 г. и починал в княжество Монако миналата година. Куратор е дъщерята на твореца Лина Ботеро. Баща й е самоук художник. Още като малък споделил с майка си, че иска да да стане художник, а тя му отговорила, че ще умре от глад. Направила това, не защото искала да секне мечтите на детето си, а защото била прагматична съпруга на търговец. Малкият Фернандо обаче продължил да мечтае и започнал да се учи сам, копирайки творбите на големите класически художници.
Когато един ден пристигнал в Италия, останал като поразен от изкуството, което видял. Направо му се завил свят, съзерцавайки Рафаело и Джото. По-късно обаче се възхитил и от картините на Рубенс, Веласкес и Ван Дайк. Ботеро изучава физиката на телата в картините на Големите и си дава сметка как от Ренесанса насам идеята за обем е като изчезнала в изобразяването на фигурите. Художниците рисуват само „двуизмерни" образи. Затова на Ботеро му хрумва да вземе същите тези фигури, нарисувани от Рафаело и Рубенс, но да ги превърне в по-леки и поетични – по подобие на тези на родения през XV век в Тоскана Пиеро дела Франческа,когото той обожава.
Така създава своите образи, които са едновременно „пълни" и поетични. Закръглените фигури на Ботеро са като преплитане между обем и поезия. Намирайки своя метод и почерк, колумбийският творец се развихря в интерпретирането на Големите – пресъздава по своему шедьоврите на Рафаело, Веласкес и Пиеро дела Франческа.Той обаче не спира до тук. Обръща погледа си и към скулптурата. Отива в Пиетрасанта в Тоскана, или съвсем близо до мрамора от Карара, който навремето използва и Микеланджело за скулптурите си.И в картините, и в скулптурите си Ботеро не спира да експериментира с формите и обемите. „Има несъразмерност при Микеланджело, Джото, Пиеро дела Франческа. До тях всичко останало изглежда скромно и умерено", казва Ботеро.
