Обявеният за най-добрия композитор на филмова музика в България има проблеми със здравето
В понеделник за Митко Щерев настъпи денят Х, за който той говори в публичните си изяви от поне половин година – неговият прощален концерт, след който се заклева, че повече няма да се появява пред публика.
На сборните изяви “С обич и песен” 78-годишният основател на “Диана експрес” се появи заедно с формацията, представяйки най-доброто от собственото си творчество за групата и каза на публиката, че това е последната му среща с нея.
Целият спектакъл бе така направен, че акцентира на Митко Щерев: Мими Иванова изпя “Майчице свята”, “Трамвай номер 5” откриха вечерта с “Усмивката”, а и останалите изпълнители изпяха по нещо от Митко Щерев, преди да настъпи кулминацията.
При музикантите често такива закани се оказват забравени още на следващата година. Има например певци, които организират цели прощални турнета, продължаващи години. Други пък забравят, че са гостували някъде с “последния” си концерт, и след две години посещават същата държава.
При Митко Щерев може и да не е така, защото поне досега той не е обявявал публично, че няма да свири пред хора. Но през последните 30 години има поне три доста дълги периода, в които той практически не се е появявал никъде и не е свирил с никого.
Пък и сега авторът на едни от най-големите хитове в България сподели, че просто не се чувства добре физически напоследък. “От 1 януари до 1 юли постоянно се спъвах и падах”, каза той преди седмица, а и още миналата година предупреди, че има здравословни проблеми. По едно време помислил, че ги е преодолял, но сега разбрал, че това не е така.
Има и нещо друго – Митко Щерев по принцип винаги дълбоко е ненавиждал сценичните изяви и предпочита да е сам с пианото си и да твори музика. Евентуално да прави аранжименти, но предимно на собствените си творби.
В книгата си “Забравих си часовника на пианото” Щерев, разказвайки за годините, които е прекарал като ръководител на оркестъра на Емил Димитров, припомня за огромния успех на голямата звезда във Франция в началото на 70-те години.
“Предложението на французите бе да останем, а Емил Димитров да подпише договор, но като композитор, а не като певец. Те го ценяха като автор на песни и предложението бе много съблазнително, за мен също като за човек, който ще аранжира тези песни. Но аз не го разбирам това неистово желание да си на сцена, непременно да ти ръкопляскат и да раздаваш автографи. Това е болест някаква”, откровеничи Митко Щерев.
Разбира се, не точно това е причината двамата да не останат да живеят във Франция, с което да осигурят финансово целия си живот. Просто ако бяха останали, в България щяха да ги обявят за невъзвращенци. А и малко преди това Митко Щерев се жени за първата си жена Росица и вече има дъщеря от нея.
Но откъсът е много показателен за едно – Митко Щерев органически не понася работата, свързана с музикантската професия, и най-вече факта, че почти всеки ден трябва да си на различно място и да не се прибираш вкъщи с месеци.
Лили Иванова го казва по-директно: “Много държи да се знае, че е композитор, болен е на тази тема и до днес”, откровеничи звездата в своите мемоари “Истината”.
Лили е другата голяма звезда, с която Митко Щерев работи постоянно като ръководител на съпровождаща група в продължение на три години в началото на 70-те, пише някои от най-големите си хитове за нея, а и по-късно работи известно време, преди да се разделят по доста грозен начин, забранявайки ѝ да пее негови хитове.
А те са много. През 1974 г. Лили Иванова печели “Златният Орфей”, изпълнявайки неговата “Вечност”, но и преди, и след това има поне дузина негови песни в репертоара си, като почти никоя от тях не се е разминала с това да стане хит: “Стари мой приятелю”, “Обич”, “Хризантеми”, “Нямо кино”, “Не си отивай”.
Както и разбира се, “Осъдени души”, макар случаят с нея да е малко по-особен. Първоначално тя е създадена от Митко Щерев като саундтрак към едноименния филм по романа на Димитър Димов. Но неочаквано заживява свой собствен живот и слушателите на националното радио непрекъснато настояват да се пуска. От своя страна поетът Иля Велчев написва стихове и двамата с Митко Щерев решават да поверят песента на Лили Иванова, от което тя става още по-голям хит.
Но от казионния Съюз на българските композитори непрекъснато сипят обиди по адрес на автора. Една от критиките е, че мелодията е крадена от... Верди. Първите два такта на “Осъдени души” наистина наподобяват леко арията на Джилда от второ действие на “Риголето” Tutte le feste al tempio. Но приликата свършва дотук, а и за да има кражба, е прието, че трябва да съвпадат поне 14 такта.
Независимо от това, тази песен отваря вратите на киното за Митко Щерев и той става един от най-продуктивните автори на филмова музика. А наскоро дори бе провъзгласен за филмовия композитор номер едно на България.
Днес всички знаят, че Митко Щерев забрани на Лили Иванова да пее песните му, но малцина си спомнят историята.
На 31 март 2006 г. Лили Иванова трябва да пее в един несъществуващ вече пиано бар на столичната улица “Граф Игнатиев”. В репертоара ѝ тогава има 3-4 песни на Митко Щерев, които предизвикват огромен успех у публиката. Но на 28 март певицата получава писмо от композитора с копие до “Музикаутор”, че ѝ забранява да пее публично неговите песни и ще търси правата си в съда, ако го направи.
“Не ми оставаше нищо друго, освен да събера мозъка си и за тези два-три дни да направя нов репертоар. Точно в онези дни разбрах, че Огнян Енев освен на пиано свири и на тромпет, и на саксофон. И той, и Орлин се справиха чудесно със ситуацията и така се роди ядрото на днешната ни група. Но Бог дал, Бог взел. Никога не съм била свързана само с едно творческо име на композитор или на поет”, пише Лили Иванова в своите мемоари.
И си припомня идентични караници с Тончо Русев десетилетия по-рано: “Летим в самолета за Япония. А той: “Ама защо им пееш песните на тия...”, т.е. кара ми се. Казах му: “Знаеш ли какво, не можеш да ми забраниш да пея песни и от други композитори”. Идеше ми да го хвана и да го изхвърля от самолета”, разказва Лили Иванова.
В основата на тези грозни караници има само едно нещо – парите. Независимо че по времето на соца България не членува в никакви международни организации за защита на авторските права, авторите на произведения, които са включени в грамофонни плочи, получават дял от продажбите на тези плочи. Докато на певците се плаща само на минута полезен запис.
Това е причината всеки композитор да се натиска негова песен да се пее от Лили Иванова или Емил Димитров и на всяка цена да влезе в техен албум. С огромните си за времето тиражи това е доста голям доход.
За разлика от сега, когато за да се издададе албум, трябва непременно да се намери спонсор, защото това категорично е само и единствено разход.
Но Митко Щерев вече не е на мнението си от 2006 г. по отношение на това дали Лили Иванова може да изпълнява песните му. В понеделник той и “Диана експрес” изпяха “Хризантеми”, като авторът ѝ предупреди публиката, че това е кавър. “Защото никой не може да изпее тази песен по-хубаво от Лили Иванова”, каза той. И вероятно е готов да ѝ даде благословията си да я изпълнява. Не е ясно обаче дали някой я иска.
