Мраморна стела от Аполония Понтика, тежка 700 кг, за първи път напуска България
150 от най-големите ни богатства вече са в Лос Анджелис в мегаизложба, подготвяна 7 години
150 от най-ценните находки на България като Вълчитрънското и Панагюрското съкровище, златните накити, открити от Богдан Филов, и още десетки шедьоври от Древна Тракия вече са наредени във витрините на престижния музей “Пол Гети” в Лос Анджелис. Изложбата се открива на 3 ноември, когато се очаква от българска страна там да присъстват вицепрезидентът Илияна Йотова, министърът на културата Найден Тодоров, както и представители на музеите, които участват с находки. Експозицията ще остане в американския музей до 3 март 2025 г.
Това става 9 години след като част от тези артефакти бяха представени в Лувъра. Сега експозицията “Древна Тракия и античният свят”, организирана от Министерството на културата и Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ), е много по-мащабна, а предметите - значително повече.
“Подготвяхме я над 7 години”, разкри пред “24 часа” директорът на НАИМ доц. Христо Попов.
И описа предизвикателствата около транспортирането на находките отвъд океана. Най-голямото от тях е пренасянето на мраморната стела на Дейнес от некропола на Аполония Понтика. Тя тежи над 700 килограма и се датира от V век преди Христа. Съхранява се в НАИМ. “Досега не е напускала пределите на България. Трябваше да я демонтираме от нашата експозиция, да я почистим специално и да я опаковаме, за да пропътува невредима хилядите километри”, разказа доц. Попов.
В мегапроявата на “Гети” участват с експонати общо 14 музея от страната. Три от тях са водещи - НАИМ, Пловдивският археологически и казанлъшкият “Искра”.
“Изискваше се сериозна логистика през последните години, но важното е, че експонатите вече са в Америка и след дни ще бъдат показани на публиката”, допълни доц. Попов.
Откриването на изложбата се забавило по ред причини.
“За първи път представители на “Гети” дойдоха в края на 2018 г.
и ни казаха, че искат да представят Древна Тракия и античния свят от района на Средиземноморието. Откликнахме и ги свързахме с Министерството на културата. Но дойде пандемията, музеите затвориха и така нейното откриване се отложи. През 2022 г. подновихме подготовката, която вече е доведена до успешен завършек”, припомни шефът на НАИМ. Куратор на изложбата е доц. Маргарит Дамянов.
По разбираеми причини НАИМ участва с най-много находки в престижната експозиция. Един от акцентите в нея е Вълчитрънското златно съкровище - едно от най-големите в Европа от времето на бронзовата епоха. Тази година се навършва век от откриването му. Съкровището се състои от 13 предмета, използвани за възлияния и пиене при тържествени церемонии.
Друга безценна находка е бронзовото еленче от Севлиево от ранножелязната епоха. Впечатлява с елегантната си форма и фина изработка. Фигурката е направена чрез отливане с вътрешна кухина. Еленчето намира сходства с бронзови миниатюрни фигурки от Аркадия, Олимпия, Тива и Филипи в Гърция.
Отивайки към по-късните периоди, в изложбата място заемат накитите от Букьовци (дн. Мизия), включващи сребърна каничка, фиали, накит с позлата, начелник с форма на сокол.
Бронзовата глава на Севт III, открита от археолога Георги Китов през 2004 г. в Голямата Косматка, ще е друг важен акцент от изложбата в музея “Гети”.
Тя е едно от най-забележителните произведения на античното изкуство в света. Принадлежи на статуя на мъж в зряла възраст в естествен ръст.
Очите са изработени от бял камък (алабастър)
и паста със светлозелен, кафяв и черен цвят. До впечатляващата находка ще бъдат златният венец, наколенниците, шлемът, част от златните апликации, намерени от забележителния археолог край град Шипка. Те се съхраняват в Казанлък.
“Разказът за Древна Тракия започва от късната бронзова епоха, минава през класическата и елинистическата и стига до времето, когато тези земи минават под римска власт. Знакови находки от нашия музей са също прекрасните апликации от колесницата от село Шишковци, Кюстендилско, проучена от проф. Иван Венедиков”, допълни доц. Попов.
Естествено, няма как голяма изложба за Тракия да мине без емблематичното Панагюрско съкровище. С 9-те златни съда на ювелирно изработения сервиз от IV в. пр. Хр. се представя в “Гети” Пловдивският археологически музей, в чийто фонд се числи шедьовърът. Пловдив участва и с находките на проф. Богдан Филов от могилите Мушовица и Башова край Дуванлии.
Големият археолог ги открива през 30-те години на миналия век. Там попада на едни от най-богатите женски погребения. Тракологът проф. Маргарита Тачева предположи, че
накитите са принадлежали на съпругата на първия одриски цар Терес
“Можем да предполагаме, че са свързани с принцеса или съпруга с някои от водещите представители на одриската династия, но не бихме могли да кажем кой”, коментира доц. Попов.
Част от тези богати накити ще видят и в музея “Гети”. Това са златен нагръдник със стилизирани птици, две висулки с жълъди, златни обеци, огърлица, шишенца за благовония, чернофигурна амфора.
Пак от находките на Филов в Лос Анджелис ще покажат артефакти от мъжко погребение от Башова могила - стилизиран сребърен ритон с позлата, фиала с позлатени колесници, сребърна броня, изображение на богиня, която язди по морския бряг, и др., описа пред “24 часа” археологът Любомир Мерджанов, който съпроводи пловдивските артефакти до САЩ и се завърна.
Според шефа на НАИМ това е голям шанс да представим важна част от културното наследство на античния свят, което България има честта и привилегията да съхранява и опазва.
“Музеят “Гети” е сериозна културна институция с висок авторитет. Това ще е възможност публиката отвъд океана да се докосне до постиженията на тракийското изкуство и култура”, убеден е доц. Попов.
Доц. Христо Попов:
За да ни опознае светът, трябва по-често да му показваме тракийската култура и изкуство
В тази изложба 80-90% от експонатите идват от днешните български земи. В нея ще участват също и находки от Лувъра, от музея в Берлин и от Британския музей.
“С риск да не бъда разбран правилно, ще се опитам да обясня, че голяма част от помпозно организираните изложби през последните 50 г. са свързани с желанието на България да се покаже и докаже.
Имаше едно залитане да се представим колко сме уникални и единствени, което не е много правилно. По-скоро трябва да покажем Древна Тракия в общия контекст на античния свят и вярвам, че този път се получи с музея “Гети”. Затова формулирахме подзаглавието на експозицията “Съкровища от България, Румъния и Гърция”. В нея участват Националният исторически музей в Букурещ с находки от важния гробищен комплекс Хаджигьол, както и музеи от Северна Гърция и най-вече от Александруполис и Самотраки”, посочва доц. Попов.
Смята, че за да опознае светът тракийската култура и изкуство, те трябва да бъдат периодично представяни на широката международна аудитория.
