Рут Колева: Да не стане така, че целият сектор да зависи от държавно финансиране. Опонират й, че има събития, емблематични за съответния град
Без концерти със свободен вход! За това се обявиха множество български изпълнители, сред които Любо Киров, Камелия Тодорова, Иво Папазов-Ибряма, Дарина Такова. Те пуснаха общо писмо, инициирано от Рут Колева, за промяна на сегашния модел на финансиране на музикални събития.
Но организаторите на различни събития, в които има и безплатни сцени с музика, са категорични, че артистите получават своите възнаграждения, а следващите концерти на артистите, вече с билети, се разпродават напълно.
Отвореното писмо бе изпратено до правителствени и културни институции, включително Министерството на културата и Национален фонд “Култура”, с копие до медиите.
“Музиката не е стока, която може да се консумира, без да се отчита нейната истинска стойност. Всеки концерт представлява години на обучение, труд и всеотдайност от страна на творци, които заслужават справедливо възнаграждение за работата си. Всеки концерт, фестивал или проява представлява денонощен труд на редица професионалисти в сферата на музикалната индустрия, които искат да съществуват активно и независимо на свободния пазар, но са парализирани поради дългогодишното насърчаване и заучаване на публиката, че музиката е безплатна за потребителите”, пише в писмото.
Инициаторът на писмото Рут Колева обяснява, че когато публиката ходи на концерти с вход свободен, започва да третира тези събития като безплатни и след това не иска да плаща, когато се продават билети. “Музиката е единственото изкуство, в което има толкова безплатни събития, в един момент ще стане така, че целият сектор ще зависи от държавно финансиране”, казва тя.
Обяснява също, че в София в рамките само на няколко седмици е имало множество събития, по време на които са направени концерти, за които зрителите не са плащали. Категорична е, че това е удачно за малки населени места, в които рядко гостуват певци, но е недопустимо за големи градове.
“Книгите, театърът, киното не са безплатни, защо концертите може да са такива?”, пита тя. Според някои от подписалите отвореното писмо, когато се кандидатства за финансиране на събитие по конкретна програма, обикновено не се допускат организатори, които продават билети.
С вход свободен се организират доста събития. За различни поводи общините често правят безплатни концерти за жителите и гостите на градовете. Концертът в новогодишната нощ на площад “Княз Александър I Български” е именно такъв. Множеството тематични улични фестове също са съпроводени с музика на живо, за която зрителите не купуват билети. Такъв е и големият фестивал в София A to Jazz.
“Писмото е написано с много добри абзаци сами по себе си, но един с друг са лишени от логика. Има довод, че музикантите не получават справедливо възнаграждение, което абсолютно не е вярно.
От друга страна, се намираме в изключително добра пазарна среда - всички концерти и фестивали се продават изключително добре и отбелязват значителен растеж, особено след пандемиятя. Още повече, че събитията в рок, поп, джаз, класика, опера и други жанрове се реализират вече на цени на билетите доста близо до европейските”, казва организаторът на фестивала Петър Димитров.
И допълва, че събитията трябва да се категоризират. Има бирфестове и събития с фонова музика например. Друг тип са градските фестивали като A to Jazz, Blues'n'Jazz Rallye в Люксембург, Виенския, който събира 3 млн. души за три дни и е напълно безплатен. Независимо дали на тях се влиза свободно, или с билети, те са емблематични за културния живот на съответния град. Безплатните в Европа, изключвайки A to Jazz, защото се финансира по друг модел, са или организирани, или директно субсидирани от туристическите офиси на градовете, за да ги използват като големи маркетингови инструменти, които да стават повод за посещение на дестинацията. Когато е с билети, се финансира по различен начин, частично с публични средства. Тези мероприятия, от една страна, работят като знаково събитие за имиджа на града и туристическия поток, а в конкретния случай с A to Jazz играят роля и за популяризиране на джаза. “Преди 10-15-20 г. думата джаз я разбираха само хората над 50 години”, казва Петър Димитров. Събитието се финансира с подкрепата на Столичната община, Министерството на културата, Министерството на туризма и Национален фонд “Култура”, като тези публични средства представляват около 35% от бюджета на фестивала. Останалите средства идват от рекламодатели.
А за ползата от това събитие той посочва икономическия доклад за 2023 г., тъй като за настоящата все още не е готов. 2 272 948 лв. са общо привлечените приходи в градската икономика. 719 423 лв. е общият разход на организатора за провеждането на фестивала. И равносметката е 1 553 525 лв. икономическа полза за града от фестивала. Имиджовите ефекти и достигането на чуждестранната аудитория със съдържанието на фестивала също е измерим фактор, който носи голяма добавена стойност за града.
