Българската фамилия е световен рекордьор по мачове в националния отбор
Италианската фамилия Малдини стана поредната футболна династия, която вече има три поколения национали в последните мачове от Лигата на нациите. Даниеле, синът на Паоло и внук на Чезаре, се появи в италианския тим за около 20 минути и така влезе в историята.
Българският футбол има такава династия от 11 май 2006 година, когато Николай Михайлов застана на вратата на националния ни тим при загубата от Шотландия с 1:5 на турнира "Кирин къп" в Япония и така се нареди до дядо Бисер и татко Борислав. Този футболен клан поне към момента е един от най-успешните, след като има 193 мача за България. Само за сравнение, Малдини са все още на кота 141 двубоя за Италия. Михайлови са №1 в света по този показател.
За Малдини и Михайлови са изписани тонове мастило. Но историята познава и други кланове във футбола.
Тримата Владимир Вайс
Уникалната словашка фамилия е прочута и с това, че и тримата национали носят името Владимир Вайс. Началото дава дядото, роден на 21 септември 1939 г. Легенда на "Интер" (Братислава), като цялата си кариера изкарва в този отбор. Печели и титлата през 1959 г.
С националния отбор играе на олимпиадата в Токио през 1964 г., където Чехословакия завършва със сребърните медали, след като губи с 1:2 от Унгария във финала. И си вкарва автогол в 47-ата мин. Минути по-късно легендарният Ференц Бене прави 2:0, а Ян Брамовски успява само да намали. След това Владимир I играе и в световната квалификация срещу Португалия.
Владимир II се появява на бял свят на 22 септември 1964 г. Един от малкото в историята на футбола, които са били на световно като играч и като треньор, както и един от тези, които са играли в два национални отбора.
Кариерата си започва в тима на татко си "Интер", като с неговия екип записва 19 мача за Чехословакия и участие на първенството на планетата през 1990 г. Мести се в "Спарта" (Прага). След разпада на бившата социалистическа република вече е титуляр и на Словакия. Тогава играе в чешкия "Петра" (Дърновице). През 1994 г. се прибира в родината си, където рита за "Дунайска стреда", "Кошице" и "Артмедия" (Петържалка). В "Артмедия" започва и треньорската му кариера. И прави отбора шампион през 2005 г. След това води руския "Сатурн" (Раменское). Връща се в "Артмедия" и взема дубъл през 2008 г. От 2008 до 2012 г. е национален селекционер на Словакия и класира отбора на световното през 2010 г. С казахстанския "Кайрат" е двукратен носител на купата, а след това поема националите на Грузия. От 2021 г. е начело на "Слован" (Братислава), като взема четири поредни титли на Словакия.
И Владимир III, роден на 30 ноември 1989 г., започва в "Интер" (Братислава). Още като юноша се мести в школата на "Манчестър Сити". Оттам го дават под наем на "Болтън", "Глазгоу Рейнджърс" и "Еспаньол", като с шотландците прави дубъл през 2011 г. След това записва по един сезон в "Пескара" (Италия) и "Олимпиакос" (Гърция). Отива в Катар, където с "Лехвия" взема две титли и след това рита и за "Ал Гарафа". Приключва кариерата си с три сезона при баща си в "Слован", като печели три титли и две купи.
В националния отбор има 77 мача с 8 гола. Което го прави най-успешния футболист във фамилията. А тримата общо имат 111 двубоя за Чехословакия и Словакия.
Кенет, Патрик и Джъстин Клуиверт
Патриархът на фамилията Кенет е легенда на суринамския "Робинхуд", като печели 2 титли на нидерландската колония през 1961 и 1964 г. Лявото крило записва 3 мача и 2 гола за националния тим, преди да се премести в Амстердам през 1970 г., когато е на 39. Там на бял свят се появява и прочутият му син Патрик, който се ражда на 1 юли 1976 г. С "Аякс" той печели всичко - 2 титли, 2 суперкупи, Шампионска лига, Междуконтинентална купа. Голмайстор на европейското през 2000 г., но вече като играч на "Барселона", след като изкарва един сезон в "Милан". С каталунците взема и титлата през 1999 г. Отива в "Нюкасъл", оттам във "Валенсия", прибира се в ПСВ, за да стане за трети път шампион на Нидерландия и приключва кариерата си в "Лил". За националния тим изиграва 79 двубоя с 40 точни попадения. В момента е директор на школата на "Барса".
И накрая идва Джъстин, неговият втори син, който се появява на бял свят на 5 май 1999 г. Той дебютира за "Аякс" едва 17-годишен и само след 18 месеца е продаден на "Рома". В италианския тим не се налага особено, като е под наем в "РБ Лайпциг", "Ница" и "Валенсия". Сега е в английския "Борнемът". На 26 март 2018 г. се появява като резерва на мястото на Мемфис Депай в контролата на националния тим с Португалия. Тази фамилия до момента обаче е само с 84 международни двубоя зад гърба си.
Патрик има още двама синове. Най-големият Куинси е свободен агент, а най-малкият Рубен подписа договор с италианския "Каса Пиа".
Тройка на световни
Когато Хавиер Ернандес-Чичарито записа минути за Мексико на световното през 2010 г., той вписа фамилията си в историята на футбола. Защото никое семейство до момента не бе имало три поколения на първенство на планетата.
Пълното му име е Хавиер Ернандес Балкасар. Което е изключително важно. Малкото грахче, както се превежда прякорът му, има 109 мача и 52 гола за Мексико. С "Гуадалахара" е шампион, след това взема две титли на Англия с "Манчестър Юнайтед" плюс суперкупа на Англия и Шампионска лига, с "Реал" (Мадрид) е световен клубен шампион, а със "Севиля" печели Лига Европа. В момента още играе за "Лос Анджелис Галакси".
Чичарито е син на Хавиер Ернандес Гутиерес, халф, който изкарва 19 сезона в "Гуадалахара" и 11 години в националния отбор. С прякора Чичаро (Граха) заради зелените му очи. Хавиер-старши е в състава на Мексико през 1986 г., но не записва и минута. След това не участва на следващото заради скандала с младежкия национален отбор, когато хващат мексиканците, че пуснали по-възрастни играчи на терена. Така остава с 14 мача и 3 гола.
Хавиер-младши е син на Хавиер-старши и Мария Бела Балкасар, дъщерята на великия Томас Балкасар. И от там е едно от имената му. Дядото е част от великия тим на "Гуадалахара", който печели 8 титли в 10 сезона. Участва на световното през 1954 г., като се разписва срещу Франция. На 22 години, колкото е и внукът му, когато вкарва на французите през 2010 г. Завършва кариерата си с 11 мача и 6 гола за Мексико. Така фамилията събира общо 134 двубоя за националния тим.
Повелителите на Шампионската лига
Фамилията на Маркос Алонсо, който в момента е в "Селта", след като спечели абсолютно всичко с екипа на "Челси", е тази с най-много успехи в Шампионската лига.
Дядо му Маркос Алонсо Имас е част от великия тим на "Реал" (Мадрид), с който печели 5 европейски клубни титли, 5 титли в Испания и една Междуконтинентална купа. Маркитос, както е известен той, записва и 2 мача за националния отбор.
Баща му Маркос Алонсо Пеня, или просто Маркос, е легенда обаче на "Барселона", като остава единственият без трофей в Шампионската лига, след като е част от отбора, загубил знаменития финал в Севиля след дузпи от румънския "Стяуа". За Испания има 22 мача и 1 гол, като е сребърен медалист от европейското през 1984 г., но не записва и минута на първенството.
И Маркос Алонсо Мендоса е с 9 двубоя за Испания, като печели Шампионската лига с "Челси" през 2021 г. С английския си тим има още титла, купа, трофей в Лига Европа, суперкупа на Европа и световно клубно първенство. Обединява фамилията и като играе за "Реал" (Мадрид) и "Барселона". С каталунците е шампион и носител на суперкупата през 2023 г. В момента е в "Селта".
Диего Форлан - момчето на дядо Хуан Карлос
Легендата на Уругвай Диего Форлан Корасо, който спечели голмайсторския приз на световното през 2010 г., е плод на треньорското око на дядо си по майчина линия. Хуан Карлос Корасо е един от най-великите наставници в историята на техния футбол, като дава шанс на внука си в "Данубио", тима, създаден от български емигранти и който е трябвало да се казва "Марица", но било трудно за произнасяне от местните.
Хуан Карлос има два мача за националния отбор, но като треньор го е водил в четири периода, включително и на световното през 1962 г. Всъщност единствено е тренирал "Данубио" и Уругвай през кариерата си, като има серия от 14 мача без загуба, подобрена чак от Оскар Табарес. Прави Уругвай носител на Копа Америка за 1959 и 1967 г.
Дъщерята на Хуан Карлос се омъжва за Пабло Хусто Форлан Ламарк и двамата имат 5 деца. Пабло стартира в "Пенярол", след това се мести в бразилските "Сао Паулу" и "Крузейро", прибира се в "Насионал" и завършва кариерата си в "Дефенсор". Има 7 титли на Уругвай, една Копа Либертадорес и една Междуконтинентална купа в кариерта си. В националния отбор е със 17 мача, но играе на две световни - през 1966 и 1974.
Диего, разбира се, е най-изявеният футболист. Първият в историята на националния отбор със 100 мача, като приключва кариерата си със 112 и 36 гола. Също с две световни и една титла в Копа Америка. Шампион на Англия ("Манчестър Юнайтед"), Уругвай ("Пенярол") и Хонконг ("Китчи"), Лига Европа ("Атлетико", Мадрид) и суперкупата на Европа (отново "Атлетико").
