- На 10 октомври 1999 г. той не спира на знак "Стоп", който не е поставен правилно, и причинява тежкия инцидент. Смята, че повече никога няма да пее и да се върне на сцената
- Почти неизвестен факт е, че не "Щурците" пеят "Клетва" във филма "Вчера", а двама от актьорите. Чувайки мелодията, Иван Андонов казал: "Тази песен ще надживее и двамата"
Последният творчески проект на Кирил Маричков бе създаването на музиката за постановката “Не бях аз” – продължение на филма “Вчера”. Поканата за участието приел изключително радушно и много се зарадвал, че отново ще е част от тази магия.
“Миналата седмица преди този нелеп инцидент той беше на представлението на 1 октомври в София. За него направи нова авторска музика и нов аранжимент на “Клетва” и другите култови негови хитове от филма – разказва пред “24 часа – 168 истории” продуцентът на “Не бях аз” Петя Романова. - Прекрасно се работи с него. Изключително коректен, точен, много разбиращ къде и какво трябва да се случи. Само хубави неща мога да кажа от гледна точка на професионализма му. Този проект вече една година е в ход и разговорите се водеха между Христо Шопов и Маричков.
Той прие много радушно поканата
и изобщо цялата концепция да има продължение на “Вчера” в театрална форма. След като Владо Даверов написа сценария за пиесата, се започна и самата адаптация на текста и текущата работа.”
Въпреки че Романова е работила с много артисти през годините, за първи път ѝ се наложило да бъде в екип и с рок певеца.
“Едва сега имах щастието да работя с него и съм впечатлена от таланта му – допълва тя. - Той беше педант на изказване на българския език. Държеше на това как се изговарят думи, кои се използват, ненавиждаше чуждиците. Казвам го, защото дълги години съм живяла в чужбина, а и по-младото поколение използваме доста чуждици. Той обичаше да бъде коректив, но с приятен елемент, разбира се, не е било грубо.”
Всъщност Маричков приема с удоволствие да създаде музиката към постановката, защото филмът “Вчера” имал специално място в сърцето му. Още когато режисьорът Иван Андонов го кани да създаде “Клетва”, знае, че е точният човек за тази работа. Певецът бил запленен от сценария и от факта, че лентата проследява живота на младежите, когато в България забранявали “Бийтълс”.
Музикантът и кинаджията били близки приятели, но за първи път работели заедно, а това била и дебютната песен на Маричков за филм. Когато чул мелодията, Андонов казал: “Тази песен ще надживее и двамата”.
“Спомням си, че ми е споделял, че
идеята за музиката му е дошла като на Пол Маккартни
– посочва пред “24 часа – 168 истории” близкият му приятел д-р Боримир Фурнаджиев. – Така казваше. Той беше един от любимите му изпълнители. Аз го питах за Мик Джагър, но той си държеше на Маккартни.”
Първото изпълнение на “Клетва” е във “Вчера” през 1988 г., в сцената, в която учениците правят кървава клетва да останат приятели и побратими.
Почти неизвестен факт е, че във филма песента не е изпята от Кирил Маричков, а от двама от актьорите - Краси и Митко. Те свирели на китари и той им обяснил, че трябва те да я изпълнят, за да звучи автентично. Дал им я записана на касета, а след 2-3 дни отишли при него, за да му покажат как са се справили. Толкова добре го имитирали, че и до ден днешен много хора смятат, че я изпълняват “Щурците”.
Години по-късно Иван Андонов отново моли своя приятел да създаде музика към филма му “Дунав мост”. Дава му дори и текст – единствения в живота му, който режисьорът пише за песен. Рок легендата е повече от щастлив, че отново има възможност да работи с него, но саундтракът “Моят свят”, който прави, свързва само с тъга и болка, докато е жив.
“Освен музиката хората много харесаха и текста, защото бяха трудни години – споделя в интервю приживе певецът. – Точно тогава беше излязъл новият ми албум “Зодия Щурец” и един мой приятел ми направи някаква магия. Попита ме защо съм написал песен за 13-а зодия. Това вещаело, че ще ми се случат големи неприятности. И наистина ме сполетяха.”
Майка му Ирина Маричкова умира и той създава “Моят свят” с мъката по нея. Малко по-късно претърпява и тежък инцидент, при който умира жена. На връщане от участие в Асеновград на пътя Пловдив – Пазарджик, на 10 ноември 1999 г., Кирил Маричков не спира на знак “Стоп” и помита “Форд Сиера”.
Рок певецът е в тежко състояние с комоцио
и прекарва няколко дни в болница. 52-годишната Христина Чинчийкова, която седяла на предната седалка на другия автомобил, загинала от удара.
Излизайки от болницата, Маричков мислил, че повече никога няма да излезе на сцена и никога няма да включи тази песен в програмата си. След известно време се освобождава от този товар, когато отива в Чикаго на един концерт със страшно много хора, които възторжено го аплодират. Това го разстройва и започва да плаче. Дори се обръща с гръб към публиката, за да скрие сълзите си. Успокоява се и продължава напред. Няколко дни по-късно негова братовчедка му звъни и му дава кураж: “Пей си песента и да не ти пука. Имало е 13-а зодия, и то във времето, когато ти си бил роден. Хващала е няколко дни от Везните и Скорпиона и се е наричала Змиеносец. Била е кратка и затова е махната”.
Това го кара да запее “Моят свят” отново, но в деня, когато решава да подобри аранжимента ѝ, приятел го кара да пусне телевизора и да види какво се случва. Атакувани са кулите близнаци в Световния търговски център в САЩ. Затова вярвал, че тя носи тягостни събития.
“Катастрофата е най-голямото нещастие в живота ми,
което трябваше да преживея със семейството си – споделя за този момент Маричков приживе. - Мислех, че никога повече няма да мога да пропея на сцена и да пиша песни. Преживях всичко много тежко. Трагедията все още ми тежи на съвестта. Шофирах на първокласен път. На едно място зад мантинелата обаче имаше знак “Стоп”, който беше скрит зад храстите и не се виждаше. Този знак обаче не беше поставен отдясно, както е по правилник, а отляво. Никой пред мен не го спазваше и всички минаваха. Аз се оказах просто лошият късметлия.”
Въпреки всичко до последно той пееше “Моят свят”, която е актуална и днес…
И отново стоя на брега на реката
и загледал водата замислен мълча.
Тишина и мъгла бавно скапват душата,
младостта отминава както всяка мечта…
