- Прегледах го 5 дни по-рано, не залиташе, пиеше само лекарства за кръвно, казва семейният му лекар д-р Боримир Фурнаджиев
- Руска военнослужеща проверява майка му в родилното през 1944 г. и му завещава икона за закрила
„Кирил Маричков беше здрав! Пиеше само лекарства за кръвно и се оплакваше от болки в прешлените. В понеделник, на 7 октомври, 5 дни преди да почине, беше в кабинета ми. Прегледах го, а той ми донесе билети за юбилейния му концерт на 30 октомври. Направихме си снимка. Вероятно последната му..."
Това разказа пред “24 часа – 168 истории” отоневрологът д-р Боримир Фурнаджиев, по-известен като д-р Бари, специалист по уши, нос, гърло. Лекарят беше близък приятел с рок легендата Кирил Маричков, който издъхна след нелеп инцидент, падайки от сцената на 11 октомври.
“Аз следя гласа му и в понеделник дойде да погледна гласните му връзки, защото вървяха турнетата му – допълва д-р Бари. – Прегледах всичко - и носа му, носоглътката, ушите. Нямаше никакъв проблем. На апаратурата видях и вестибуларния му апарат. Не залиташе. След като ми даде билетите, поисках да си платя, но той отказа. След това, в сряда (9 октомври) ми се обади, че
гласът му се е оправил, но слухът му не е напълно добре
Казах му да минат концертите и може да се видим, а сега, ако има нещо, да слага олио два дни. Това са неща от кухнята. Слухът му е добър за годините, но вече не можеше да различи скъпа цигулка от евтина. Това е нормално, защото с напредване на възрастта отслабват т.нар. обертонове. А гласните му връзки поддържах с лекарства и капки в носа. Единствено се оплакваше от болките в прешлените. Сподели ми, че се е смалил с 4 см заради тях. Сложили му костен цимент в 4 прешлена. Заради този проблем ходеше и по-бавно. С интелекта и разговорите обаче нямаше проблеми. И в петък прочетох лошата новина. Стана ми странно, като съобщиха, че е паднал изведнъж по лице, без дори да си е сложил ръката, за да се предпази. Може и инфаркт да е получил.”
Двамата се познават от 20 г., но стават близки преди около 10 г., когато певецът търси помощ от лекаря, защото е паднал гласът му.
“Хората му се радваха, защото беше малко загори тенджера – смее се д-р Фурнаджиев. - Например аз не му вземах пари за преглед, но той ми донесе едно зелено прасе касичка и ми каза: “Ти, Бари, ще обеднееш от приятели, затова ти я донесох, за да ти слагат който каквото сума реши, за да имаш за хонорари за сестрата и счетоводителката”. Двамата си говорехме за музика и медицина. Веднъж го помолих
да ме научи да свиря по-хубаво на китара
Бяхме в кабинета ми, а той ме накара да засвиря, защото тук имам 3 китари. Послуша ме и ми заръча да свиря всеки ден по два часа. Беше много честен човек и дори рязък на моменти. Казваха, че е горделив. Нямаше такова нещо. Беше много чувствителен. Широко скроен, не беше стиснат. Казваше ми, че съм му семейният доктор. Всичко ми споделяше за здравословното си състояние и не само. Веднъж дори ми донесе една торба с негови дискове и плочи, за да ги съхраня. Беше много словоохотлив, скачаше от тема в тема, но и много ерудиран. Говореше и за внучето си в Италия, което, когато било на 6 г., разказвало, че дядо му е голяма рок звезда. Учителите казвали на родителите му, че има развинтена фантазия, а те обяснили, че дядо му наистина е известен, но в България.”
Д-р Бари посочва и че един от най-важните моменти в живота на Кирил Маричков бил създаването на книгата му “На прага на времето”. Когато я пишел, се затварял в малкото си студио и не позволявал на никого да влиза при него и да го притеснява. Предпочитал да бъде на тишина. Ядосвал се и че издателите искали да сменят стила му, а той много си го харесвал.
Вероятно в тези моменти с него бил и талисманът му, който го пазел от първия му ден на този свят. Това е една малка икона на Св. Богородица с младенеца, която получава по интересен начин.
Кирил Маричков се ражда в София на 30 октомври 1944 г. в бурни времена. Превратът на 9 септември още отеквал, България била във война със Съветския съюз, а част от страната окупирана от Червената армия. Майка му Ирина била в болница “Шейново”, където руски военнослужещи проверявали за “врагове на народа”. Една от тях влязла в стаята с родилките и незнайно защо се насочила точно към Маричкова, която държала бебето си в ръце. Попитала я на руски: “Как завут?” (Как се казваш?), а тя отговорила: “Ирина”. Рускинята продължила: “А ваш ребьонък?” (А вашият син?) и тя промълвила изплашено: “Кирил”. Тогава военнослужещата извадила от джоба на куртката си малка икона и я подарила на Ирина с думите: “Когато тръгнах на война, моята майка ми я даде, за да ме пази. Сега аз ви я подарявам на вас, за да пази вашия малък Кирил”.
“И в най-жестоките години е имало добро и това се е проявило в онзи момент – споделял е музикантът по този въпрос приживе. - Не я държа винаги в джоба си, но стои на нощното ми шкафче.”
Покойният певец вярвал, че иконата му помагала за някои неща,
защото понякога му се случвало да сънува песни с тяхната хармония и мелодия. Ставал бързо, докато не ги е забравил, и тичал на пианото, за да запише на касетка. В тези моменти оставал с убеждението, че божието изображение имало принос.
Талисманът му винаги го връщал и към уроците, които му завещали родителите му. Те го учели да казва истината и да не се страхува да споделя какво мисли, защото така спял и живял по-спокойно. Дълги години следвал тази норма. Веднъж обаче се изправил пред учителката си по история и си позволил да каже, че намира Френската революция за нещо кърваво и гадно. Бил наказан, а баща му, който е завършил дипломация, му дал и следващия важен урок: “Човек трябва да казва истината, но понякога може да си я спести”.
До края на живота си Кирил Маричков бе прям и не премълчаваше на никому нищо. А сега Щуреца е на небесната сцена. Там твори поредния си шедьовър.
