Преди години бе доста лесно. Световни рекорди се поставяха в спорта, а имаше и книгата на "Гинес". И точка. Днес се навъдиха толкова много организации, които уж регистрират постижения, но техният брой е прекалено голям, за да му се обръща внимание. Повечето от тях са на принципа на английските графове - купуваш един квадратен метър земя в Шотландия и с него получаваш благородническа титла. Същото е с рекорда. Постигаш нещо, плащаш минимална такса и получаваш сертификат. Който го закачаш гордо в биографията си.
И все пак в спорта са си най-престижните рекорди. България уж загуби последния си в леката атлетика преди олимпиадата, когато украинката Ярослава Магучих скочи 210 сантиметра в Париж на турнир от Диамантената лига, ама още чака ратификация. Световната федерация одобри един куп рекорди, поставени след датата на скока на Магучих, но на официалната страница стои постижението на Стефка Костадинова от 209 см, поставено през 1987 г. в Рим. Очаква се развръзката в близките месеци, но е по-вероятно рекордът на Магучих да бъде признат.
Така в българския спорт единственият световен рекордьор в момента е на щангиста Карлос Насар. На олимпиадата той стана първият, който мина психологическата граница от 400 килограма в категория до 89 кг в историята. И събра двубой от 404 кг с изтласкване от 224 кг.
Преди имахме доста световни рекорди. В атлетиката дълги години стоя постижението на Йорданка Донкова на 100 метра с препятствия. В стрелбата имахме такива на Весела Лечева, Нонка Матова и още един куп състезатели. Сега ни е останал един, и то за юноши. На Спас Копринков, който през 1990 г. е събрал 577 точки на 50 метра пистолет. Интересното е, че там и отборният рекорд е на Иван Иванов, Симеон Симеонов и Спас Копринков от 1988 г.
Сега идва проблемът с рекордите, които са извън международните федерации и реално никой не знае коя организация е отговорна.
Така дойде и проблемът с Цанко Цанков. Преди да гръмне скандалът с първото му плуване в Дунав, се твърдеше, че Световната организация по плуване в открити води е всичко в този спорт. След като избухна войната - една от над 100.
И наистина, извън Световната федерация по плувни спортове, която отговаря за олимпийските дисциплини, цари истински хаос. Има конфедерации, асоциации и какво ли не - плуване в открити води, в ледени води, сигурно съществува и такава за спринтове в гейзери.
След като Световната асоциация по плуване в открити води отказа да признава постиженията му, Цанко Цанков се обърна към друга - Официални световни рекорди, която му изпрати сертификат. Но след това и на страницата си обяви, че рекордът от 120 километра в Дунав е отнет на българина.
Разбира се, бургазлията има сериозни съмнения, че всичко идва от България. Дори обяви, че ще търси съдействие от всички - президент, премиер и спортен министър, за да изчисти името си, но показа точно сартификата от организацията, която не му признава плуването.
Цанков съзря и българска връзка. Това бе категорично отречено от Световната асоциация по плуване в открити води. Там се появи и името на Петър Стойчев, най-добрия ни плувец в последните години, който за разлика от Цанко, участва и на олимпиади, а на последната в Париж бе член на техническия комитет на състезанията.
От екипа на Цанков дори се заканиха да съдят различните организации за непризнатите рекорди, но това ще отнеме години. В крайна сметка остана фактът, че българин е плувал 120 километра по Дунав.
Иначе в книгата на "Гинес" има около 50 български имена. Иванка Иванова е носителят на рекорда за най-много прически - 330, оформени за осем часа. Постижението е поставено на 4 декември 2016 г. в град Пазарджик. Сред търсените признания е това за най-голямата непубликувана кръстословица. Тя съдържа 93 769 термина и е създадена от Христо Йоницов, проверена е в София на 3 юни 2014 г.
През 2017 година 4000 студенти във варненския Медицинският университет в града направиха най-голямата човешка ДНК спирала. Мащабното събитие на Южния плаж събра кандидат-висшисти от 44 държави, облечени с разноцветни тениски и шапки. И България отмъква рекорда на Турция, който беше поставен 3 години по-рано.
Във Варна е и най-дългата застрахователна полица в света - 9 на 6 метра. Рекордът за най-много предлагани коктейли в заведение пък се държи от Пенчо Пенчев. През 2014 г. в бара му дойде съдия на "Гинес", за да удостовери, че в него се предлагат 2014 коктейла.
Георги Георгиев, който преди повече от 40 години емигрира в Канада, е създател на най-бързите велосипеди в света Varna Tempest.
България е притежател и на рекорда на "Гинес" за "Гинес". 545 служители на мултинационална компания сътвориха контурна бутилка от 72 933 празни шишета от продукти на марката. Гигантската картина беше изградена в курорта Камчия през март 2017 г. на площ от 250 квадратни метра, тежеше приблизително 19 тона и съдържаше думата "България", изписана с нея.
Лена Динчева от Стара Загора е автор на най-голямата мартеница в света. Тя работи върху нея около 170 дни през лятото на 2001 г. В нея отиват 60 кила прежда.
В "Гинес" е вписан и най-великият ветроходец на България капитан Георги Георгиев. На 20 декември 1976 г. от Куба той стартира околосветската си обиколка. Започва от Хавана през Панама, Маркизките острови, Фиджи, Торесовия проток, Австралия, Индийския океан, Порт Елизабет, Кейптаун и обратно до Хавана. И го прави само за 202 денонощия.
На 6 юли тази година трима български бейзболисти направиха рекорд за най-много отиграни топки по земя в рамките на минута и очакват признанието на рекорда си.
Това бяха играчите на "София Блус" Стефан Бешков, Димитър Насъпов и Теодор Каракашев, които стигнаха до 12.
Досегашният върхов брой беше 11, постигнат от американците Джейк Арън, Андрю Уилямс и Бари Епстайн в Далас, щата Тексас, на 16 юни 2022 г. Българското трио осъществи два по-добри опита на стадион "Октомври" в София на 6 юли 2024 г., реализирайки веднъж 12 и веднъж 13 аута за 60 секунди.
При първата дузина Насъпов удряше топката от хоума по земя, Бешков я хващаше на позицията на шортстоп и я хвърляше към Каракашев на първа база. За втория опит Бешков и Насъпов си размениха ролите.
Както казва Стефка Костадинова, рекордите са за това, за да бъдат подобрявани. Сега очакваме да се върнат времената, поне в спорта, когато отново ще бъдем на върха.
