- В сферата, в която моралът и ценностите трябва да са фундамент, фрапиращи измами пратиха изкуството в миманса
- Сега е времето на дребните мошеници. Схемаджиите са навсякъде, защото няма редовно правителство, казва Христо Мутафчиев
- Най-големите бели стават там, където се хвърлят пари в нищото. А в сектора не сме равни, едни са по-важни от други, коментира Калин Сърменов
- Вежди Рашидов: Болни сме от алчност, оцеляваме от корупция
- Два отменени конкурса на Национален фонд "Култура" и нови правила принудиха 200 фирми да изхвърлят проектите си на боклука
През целия преход у нас процъфтяваха кражбите от всичко, а днес стигнахме до там фрапиращи финансови злоупотреби да ощетяват културата - област, в която се предполага, че моралът и ценностите са водещи. Налице е шокиращо източване на средства от един от иначе най-бедните сектори в страната чрез измамни схеми, които бяха разкрити в Театрално-музикалния и филхармоничен център в Разград и в Смолянския драматичен театър. Директорите им - диригентът Левон Манукян и Румен Бечев, са отстранени от постовете си със заповед на министъра на културата Найден Тодоров и са с повдигнати обвинения за длъжностно престъпление и присвояване на суми в особено големи размери.
Защо се случва това? Оказва се, че явлението не е ново, но сега балонът се спука.
"Културата всъщност не е беден сектор. Има достатъчно пари, и то от много отдавна. Въпросът е начина, по който те се изразходват и разпределят. Това е проблемът в нашия сектор - коментира пред "24 часа-168 истории" директорът на Сатиричния театър Калин Сърменов. - През годините политиците не полагаха усилия да се концентрират върху това. Искаха в културата да има тишина и хвърляха по малко, за да няма гладни.
Така се замитаха нещата под килима
Най-накрая се оказа, че желанието да се задоволят тези, които евентуално ще бъдат недоволни, за да си мълчат и да не създават проблеми, доведе до абсолютна безстопанственост. Политическите сили си затваряха очите през годините за всичко, което се случва, а сега лъснаха схемите, захранени от безнаказаността и липсата на контрол. Някои хора се опитват да обяснят, че директорите сме с неограничени права, но това не е вярно. За всяка промяна пишем писмо до министерството и искаме разрешение за всяко едно движение."
Според Сърменов в България има страшно много театри, които тежат на бюджета на министерството. Именно провинциалните, които са на минус, са благодатна почва за измами.
"Уговорките са - ние ще ви оправим финансовото положение. Използват се директори, които са неадекватни от гледна точка на продукции. Това е нещо, което също трябва да се преосмисли - обяснява ръководителят на Сатирата. - Не мога да повярвам, че един фонд "Работна заплата" на разградския театър
единият месец е бил 150 хиляди, а следващият става милион и 700 хил.
И на никой да не му прави впечатление. Малко съмнително ми звучи. Фонд "Работна заплата" на Сатиричния театър, който е четири пъти по-голям от разградския е 400 хиляди и нещо, няма 500. А финансирането на музикално-театралните институти, или както е в Смолян - куклено-театрален, е много по-голямо. За да бъда ясен - Сатиричният театър получава 4 лева и 30 стотинки на всеки лев, докато куклено-драматичните получават 7 лева и кусур, а пък музикално-драматичните - 11 лева. Това е, защото се предполага, че разходите им са по-големи. И затова най-големите бели стават там, защото се хвърлят едни пари - но в нищото.
Трябва да се подредят приоритетите - кои театри са носители на културна история и кои не са. Има и региони със смесено население, като в Кърджали, където трябва да се инвестира. И директорът там се справя добре. Моите уважения към хората, които работят в този сектор, но има едни, които са по-важни от други. Не сме равни."
Диригентът Левон Манукян, директор на разградската филхармония, е на свобода под парична гаранция от 50 хил. лв. Според обвинението той е
назначил фиктивно в началото на месец септември 41 души
на работа, чрез които са били източени 1 млн. лв. от касата на филхармонията. Тези "служители" се оказват предимно безработни мъже от Перник и региона, които не са получили нито стотинка освен платените им осигуровки и трупащия им се трудов стаж. Парите са били прибирани от 40-годишния Петко Писков и Атанас Георгиев. Обвиняем по аферата е и 34-годишният Борис Чилов, който е теглил от банкомати парите на фиктивно назначените театрали.
"Лъжци и крадци винаги ще има, независимо каква е системата - казва Сърменов. - Няма такава, която да създаде идеални взаимоотношения. Но трябва да има контрол - да се направят категоризации на театрите, да се видят язвите и раните, проектни центрове и т.н. Иначе губи браншът, индустрията - тъй като ние се занимаваме с продукти, които отиват на пазара. Белите се случват в рамките на този закон и трябва да изчистим всичко на базата на него. Най-лесно е да си заровим главата в пясъка и да решаваме проблема по комунистически: "Абе я за всички по едни пари." Това не е моят начин на мислене, като го казвам от позицията на директор на театъра, който завърши с най-добри финансови показатели юни месец."
Сърменов е категоричен, че машинации се случват отдавна, а фиктивните назначения в тези мащаби сега са само надграждане на злоупотребите.
"В същото време има честни хора, които дават всичко от себе си на сцената и зад нея
Тук вече говорим за морал. Трябва да си подредим къщата ние, не някой друг. И то спешно", заключава директорът на Сатирата.
С обвинение за присвояване на 580 хил. лева е Румен Бечев, директорът на Родопския драматичен театър. Той излиза от ареста с гаранция от 15 хил. лв. и забрана за напускане на страната. Пуснат е с по-леката мярка, защото подобно на Манукян е съдействал на разследването и заради влошеното му здравословно състояние.
"Краде се от всички сектори в държавата, не само от културата - коментира пред "24 часа - 168 истории". - Схемаджиите са навсякъде, защото няма редовно правителство с дълъг мандат, което да определи някакви стратегии. Сега е времето на дребните мошеници. И в момента контролът е занижен поради липсата му и тези хора са намерили вариант, в който да се пробват, и когато има налице двама директори, които са се поддали на изкушението, това най-лесно може да се случи. Така виждам аз нещата. Вероятно тези хора са обмисляли това дълго време и са проучвали варианти как да не бъдат хванати."
В Смолян е плащано два пъти по-малко, отколкото в Разград, където размерът на заплатите от 1000-1100 лв. при директора Левон Манукян рязко скачат на над 3000 лева, а през септември вече стават около 14 000 лв. на всеки от фиктивно назначените.
"Тази схема изгърмя, защото в един момент алчността е надделяла
и са решили за кратко време да извадят прекалено много пари - разяснява Мутафчиев. - Защото, ако назначаванията бяха продължили във времето и се добавяха по двама, по трима, нямаше да бъдат хванати. Но когато рязко трябва да бъдат назначени 40 човека, нали разбирате, че това се отразява на бюджета на театъра и съответно на ведомството, и като се отрази, няма как да не светне някъде и да не се отчете проблем."
Измамата в Разград е разкрита случайно, когато по време на предаването на парите край Пловдив един от участниците се е уплашил и сигнализирал полицията. "Тук не са засегнати творците, а администрацията и отношенията на работодателите към артистите - смята Мутафчиев. - Далеч съм от мисълта, че актьорите, работещи в театрите, и персоналът, който помага за организирането на едно театрално представление, са замесени в това, въпреки начина, по който излизат. Тези, които са направили схемата, са знаели, че
слабостта на театрите е в администрирането
на процесите, и оттам са започнали да източват средства. Така че аз държа секторът да продължи да бъде чист по отношение на работата на творците и екипите. А административните ръководители, които са правили тези нарушения и се докаже, че са виновни, да си понесат закона с цялата му сила, за да се даде сигнал, че това няма как да продължи. Никой няма да го толерира."
Неофициално се твърди, че схемата с фиктивните назначения е прилагана и в театрите в Смолян, Ловеч, Казанлък, Русе и Велико Търново. Според финансови експерти фрапантните схеми са
провокирани от завишения последната година бюджет за култура
Доскоро секторът е един от най-недофинансираните в нашата страна, тъй като всяка година за него се отделяха малко пари. Заетите в сценичните изкуства винаги изтъкват нуждата от повече средства не само за заплати, но и за всички други дейности, необходими за работата им.
В края на миналата година обаче за първи път е предвиден по-задоволителен бюджет за тази индустрия. Управляващите определят, че от 387 млн. лв. през 2023 г. парите за култура ще се увеличат на 520 млн. лв. Допълнително се дават 68 млн. лв. за сценични изкуства, музеи и галерии, 5 млн. лв. за българските културни дружества и 15 млн. лв. за фонд "Култура" (НФК). Това увеличение е
основно за повишение на минималните работни заплати
на заетите, като много малка част са предвидени за дейността. Именно това повишение е и причината да се посегне на този сектор, а скандалът с източването на държавни средства от някои театри избухна точно в навечерието на приемането на бюджет 2025.
Тези случаи показват, че има пропуски и трябва да се приложи строг контрол върху разпределянето на средствата. Още по-важното е Министерството на културата да публикува одити, които да покажат какво се случва в културните институти. Необходим е цялостен анализ на сценичните изкуства и ясни бюджети, които да се публични. Засега такива липсват, тъй като се работи на база на 3-годишни финансови прогнози. А подобни схеми за източване на държавни средства поставят под въпрос исканията на заетите в сферата.
Разбира се, културата не може да се развива без нарастващо финансиране, каквато е европейската практика, но то следва да се следи изкъсо. Въпреки това увеличение бюджетът за култура представлява само 0,5% от брутния вътрешен продукт на България и спрямо другите европейски страни е малък. В някои държави от ЕС той е между 0,8 и 1,3% от БВП.
Извън театрите са налице проблеми и в Национален фонд "Култура". До 2026 г.
трябва да бъдат усвоени над 95 млн. лв.
по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), като малко над 78 милиона са европейски средства. И точно в момент, в който Европейската комисия призова България да усвоява средства, защото държавата показва драматично забавяне - НФК отмени два конкурса по ПВУ, обявени през февруари т.г. Така фондът се подигра с повече от 200 фирми, положили големи усилия да подготвят проекти и да съберат тежка документация по тях. Проектите им отиват в кошчето за боклук, защото двете сесии са рестартирани с напълно нови изисквания и правила, включително и като изисквания за кандидатите.
Обяснението на НФК за този некоректен ход е, че предишното ръководство е подало грешни изисквания за конкурса и Европейската комисия е дала указания те да се променят.
Източници от министерството обаче твърдят, че от Европа са дошли много кратки указания като нови изисквания, които след това
излишно са мултиплицирани и усложнени във фонда,
който има нов изпълнителен директор - Диана Димитрова.
Запознати с историята с отмяната на двата конкурса твърдят, че всъщност става въпрос за война между Димитрова и бившия шеф на фонда - Сава Драгунчев, чиято жертва стават повече от 200 фирми, подали документи в двете обявени сесии, които пост фактум се отменят. Иначе при уволнението на самия Драгунчев в заповедта е изтъкнат като причина установен конфликт на интереси.
Източник от Министерството на културата твърди пред "24 часа - 168 истории", че при подготвката на новите изисквания за проекти по плана за възстановяване директор Диана Димитрова е съветвана активно от частна продуцентска къща с предмет на дейност - организиране основно на събития с международен характер. И точно
профилът на този продуцент
съвпада напълно с новите изисквания към кандидатите за проекти. Прекалено явна за цялата гилдия връзка, която в последния месец натяга напрежение между министерството и фонда.
Големият проблем при осъществяване на следващите сесии на Национален фонд "Култура" ще бъде и доверието. Защото при два напълно отменени конкурса няма да са много фирмите, които ще обявят идеите си и ще положат усилия да събират излишно усложнена документация
в състезание с неясен краен резултат
Освен това някои от кандидатите в отменените конкурси са атакували в съда решението на културното министерство.
Вежди Рашидов: Болни сме от алчност, оцеляваме от корупция
- Г-н Рашидов, защо започна да се краде от култура - един от най-бедните сектори в страната?
- Цялата система в България и съществуването се е превърнало във форма на оцеляване чрез корупция. Това се забелязва на всички нива. Винаги в една голяма структура ще има хора, които искат да изкарат пари.
Не е проблемът, че в културата няма пари
И в много други министерства няма, но чрез проекти се крадат големи суми. Това е публично говорено. Скандалът сега не се случи, защото това е бедна сфера. Няколко министри сериозно злоупотребиха с културата и доста бели сътвориха. Но това сега е едно петно върху нея.
Тя беше единствената сфера, останала по-чиста,
по-духовна, защото виждаме уникално създадени неща. Трябва да спрем да крадем на хората парите. Това е въпрос на морал и хигиена. И не бива да бъде обвинен единствено министърът Найден Тодоров. Смятам, че не е нужно той сам да носи този срам. По-скоро той трябва да положи усилия да установи проблема и да каже на органите какво да правят. Не ми се иска талантливи хора да бъдат омърсени затова, че една чиновническа система по-надолу дава възможности това да стане схема.
- Имало ли е други корупционни схеми преди години?
- В културата е имало опити. Навремето, когато направих делегираните бюджети и реформата в театрите, имаше отлив на публиката. Сега вече няма билети. Всичко се изкупува. Тогава направих на всеки продаден билет по 12,50 лв. да се вземат веднага след като свърши представлението. Една вечер направихме проверка на театър и какво се оказа? На няколко баби им дават пари и те изкупуват по 40 билета. Декларират места в залата, а на място са само 50 човека. Това е форма на корупция.
- А в други културни направления?
- Водили сме борба с паметници на културата, когато много пестеливо и до днес вървят едни хора от министерството и подсказват кой архитект да им направи проекта. Формите на корупция са милиони, но тази малка сфера можеше да остане чиста като капка сълза. Обществото ни вече е корумпирано на всички възможни нива. Днес сме тежко болни от тази болест. Давам ви пример - не може да мине реформа в съдебната система, защото кой ще я направи, кого ще арестуват? Малко трябва да сме по-разумни и мислещи хора. Не искам да бъдат обвинени творци. Жалко за тази администрация. Ала не беднотията създава алчността, а богатството. Има хора, които се раждат алчни и искат повече и повече. На тези хора не им трябват пари, а шумът на парите.
