Някои критици наричат този жанр true crime - "действително престъпление". Други предпочитат термина „факшън" - съчетание от „факти" и „фикция". Всички обаче са единодушни, че основополагащ е документалният роман „Хладнокръвно" (In Cold Blood) на американския писател Труман Капоти, от чието рождение днес се навършва един век.
„Факция" е документален жанр в популярната култура, който в днешно време освен литература включва подкасти, филми и телевизионни сериали „по действителен случай", в които авторът разглежда криминални събития и детайлизира действията на хора, свързани и засегнати от тези престъпления, пише БТА.
„Хладнокървно" на Труман Капоти е публикуван за първи път през 1966 година. На български език книгата излиза само две години по-късно, което е необичайно за тогавашната издателска практика.
В романа се разказва за бруталното четворно убийство на семейство Клътър, което се случва през 1959 година в малкото провинциално градче Холкъм, щата Канзас.
Случаят добива голяма популярност в САЩ, а извършителите още не са заловени, когато Капоти прочита статия във вестника и решава, че ще напише роман за престъплението. Той заминава за Канзас, придружаван от своята приятелка от детинство – Харпър Ли, която в този момент също пише роман, превърнал се впоследствие в световен бестселър - „Да убиеш присмехулник".
Ли и Капоти разговарят с почти всички местни жители, както и разследващите полицаи, като събират хиляди страници с бележки и показания.
Убийците Ричард Хикок и Пери Смит са заловени шест седмици след убийството, а по-късно са осъдени на смърт и екзекутирани чрез обесване в Канзас. Преди това Труман Капоти успява да проведе множество разговори с тях в затвора. Работи по книгата си цели шест години, а американската публика очаква романа с нетърпение. Когато най-накрая е публикуван, той предизвиква фурор.
Според списание „Тайм" шедьовърът на Труман Капоти отваря вратите за други значими произведения в жанра true crime като „Моите тъмни места" на Джеймс Елрой, „Непознатият до мен" на Ан Рул, „Да изчезна в мрака" на Мишел Макнамара, „Убийците на цветната луна" на Дейвид Гран и др.
Ревнува литературно от Харпър Ли
Макар че са приятели от 4-годишни, Капоти започва да изпитва ревност спрямо Харпър Ли, която получава „Пулицър" и световно признание за „Да убиеш присмехулник", докато той остава до края на живота си просто автор на значими бестселъри, обаче без значими литературни отличия.
Макар че никога не си е приписвал публично заслугите за книгата на Ли, отдавна има сведения, че в лични разговори е казвал, че я е написал, включително и една история, според която литературният критик и редактор Пърл Бел твърди, че Капоти е намекнал, че той е написал любимата класика. Това спомага за подхранването на слуховете за истинското авторство на творбата. Фактът, че Ли не публикува друга книга до излизането на Go Set a Watchman повече от пет десетилетия по-късно през 2015 г., насърчава тези спекулации. Бащата на Капоти, Арчълус Пърсънс, дори стига дотам, че казва пред репортер от Алабама, че Капоти е написал по-голямата част от „Да убиеш присмехулник", а Ли е допринесла с „малко повече от конспект на историята". Идеята, че Капоти, който е бил толкова успешен и известен по това време, може да претендира за заслугата за единствената книга, която Ли публикува през живота си, е повече от изненадваща и трудна за разбиране. Въпреки това откриването неотдавна на писмо, което Труман Капоти пише до свой роднина, направи много, за да опровергае тези слухове. В писмото от 1959 г. Капоти твърди, че е прочел по-голямата част от ръкописа на „Да убиеш присмехулник" и хвали историята и таланта на авторката.
Участва в турне на "Ролинг стоунс"
Заглавието „Хладнокръвно" става причина и за друг скандал – този път не литературен: Кийт Ричардс от „Ролинг стоунс" намазва с „кръв" вратата на хотелската стая на Труман Капоти в Ню Йорк през 1972 г.
Впоследствие се оказва, че това е кетчуп, а китаристът на легендарната рокгрупа бил бесен и се заканил да набие прочутия писател, защото Капоти му отказал личната покана да се присъедини към парти на музикантите в хотела.
Преди това списание Rolling Stone е наело Капоти да отразява турнето на „Ролинг стоунс" в САЩ през същата година. Това може да звучи като рекламен трик, но списанието имало съвсем други причини да накара писател като Капоти да се присъедини към „Ролинг стоунс". Те се надявали, че коментарите му ще помогнат да направят музиката им по-достъпна за тогавашната интелигенция. За съжаление, той не завършва статията, като в интервю за изданието обяснява на Анди Уорхол, че въпреки че преживяването му е харесало, „просто не исках да пиша за това, защото не ме интересуваше творчески". Пиарката на британските рокаджии по това време, Карол Кленфнер, си спомня, че Капоти често се оплаквал от силната музика и непрестанните партита. Това било достатъчно дивите членове на групата, особено Кийт Ричардс, да влязат в конфликт с Капоти, който ескалирал да кетчупа по вратата на хотелската му стая.
Част е от хай-лайфа на Ню Йорк
По това време освен като прочут писател, журналист и икона на поп културата, Труман Капоти е известен и като любимец на бляскави светски личности като главната редакторка на сп. „Вог" Бейб Пейли, дизайнерката Лий Радзивил и модната икона Слим Кийт. Той поддържа. приятелства и с други известни личности, сред които Анди Уорхол, Жаклин Кенеди Онасис и Мерилин Монро.
Капоти организира легендарни партита, които привличат разнообразни артисти, писатели и холивудски звезди. Едно от тези събития - бал с маски в хотел „Плаза" в Ню Йорк през 1966 г., организиран за 500 от „най-близките му приятели" - получава значителен отзвук в медиите.
Писателят не само е общувал с високопоставени дами, но те често са му се доверявали. Всичко това приключва почти за една нощ, когато през ноември 1975 г. сп. „Ескуайър" публикува първата част от предстоящата му книга „Сбъднати молитви" и предизвиква скандал във висшето общество. Недовършеният роман e тънко, завоалирано разобличение, разкриващо тайните на тези жени, които Капоти нарича своите „лебеди" (The Swans). Историята е възприета като предателство към тяхното приятелство и Капоти е изключен от живота им.
Има взимане-даване с Холивуд
Като писател и сценарист, Капоти има често допирни точки с киното. Когато пише друга своя известна книга - „Закуска в Тифани" през 1958 г. , писателят визира добилата вече популярност Мерлин Монро, когато изгражда образа на главната героиня Холи Голайтли. Затова, когато три години по-късно предстои екранизацията на романа, Капоти кани лично Мерлин за главната женска роля. Първоначално тя се съгласява и дори снима пробно една от сцените, но впоследствие - по съвет на Лий Стръсбърг, отказва ролята, за да се снима в „Непригодните" (Misfits). Цялата слава отива при Одри Хепбърн, която се превъплъщава впечатляващо в Холи Голайтли.
През 1953 г. Капоти има взимане-даване с друга легенда на Холивуд – Хъмфри Богарт. Малцина биха определили писателя като силен физически, затова е трудно да си представим, че ще надвие човек като Хъмфри Богарт, който е олицетворение на мачото. Точно това обаче се случва по време на снимките на приключенския филм Beat the Devil с Богарт и Дженифър Джоунс, на който Капоти е съсценарист. Един ден, когато Капоти бил на снимачната площадка, той шокирал Богарт, като успял да го победи на канадска борба. Капоти се съгласил на реванш само при условие, че се обзаложат „на вързано" за по 50 долара. Богарт приема, но Капоти печели отново и отново, докато канадската борба се превръща в истински мач по борба на пода, в който писателят е крайният победител. Режисьорът на филма Джон Хюстън коментира тогава, че Капоти „сложи Боги на мястото му".
Малцина знаят, че Капоти има лично участие в прочут филм на Уди Алън - „Ани Хол". В една от сцените на известната комедия Алви (Алън) и Ани (Даян Кийтън) наблюдават хора в парка. В един момент покрай тях минава елегантен джентълмен и Алви казва: „О, това е победителят в конкурса за двойник на Труман Капоти". Всъщност това е истинският Капоти.
Злоупотребява с алкохол и наркотици
В много отношения Капоти е галеник на съдбата – писателската слава го спохожда още в ранна възраст. През 1945 г. разказът му „Мириам" е продаден на списание „Мадмоазел" и на следващата година печели награда. Това води до договор за издаване и аванс от 1500 долара от издателство „Рандъм хаус" за написване на първия му роман. Публикуван през 1948 г. (когато е на 23 години), дебютният роман на Капоти „Други гласове, други стаи" е полуавтобиографична история за съзряването, в която се разглеждат темите за идентичността, сексуалността (Капоти е открит гей през целия си живот) и търсенето на принадлежност.
Романът получава широко одобрение от критиката и слага началото на бляскавите му литературни успехи – голяма част от които той постига...в легнало положение.
„Аз съм напълно хоризонтален автор – споделя Капоти в интервю за „Парис ревю" през 1957 г. и допълва: „Не мога да мисля, освен ако не съм легнал, в леглото или изпънат на дивана, с цигара и кафе под ръка. Трябва да пуша и да отпивам. С напредването на следобеда преминавам от кафе към ментов чай, от шери към мартини".
Въпреки литературния си успех, Капоти се бори със злоупотреба с наркотици и пристрастяване към алкохола, а късните му творби не успяват да постигнат същото ниво на признание от критиката като предишните му триумфи. Общото му здравословно състояние и благополучие значително се влошават, Капоти напълнява и развива болезнено възпаление на лицевия нерв. В края на 70-те години се подлага на лечение от алкохолизъм и наркотична зависимост, а сривовете му често стават обществено достояние.
Капоти умира на 59 години в Бел Еър, Лос Анджелис, на 25 август 1984 г. Според доклада на съдебния лекар причината за смъртта е „чернодробно заболяване, усложнено от флебит и многократна интоксикация с наркотици". Умира в дома на старата си приятелка Джоан Карсън, бивша съпруга на телевизионен водещ Джони Карсън, в чието предаване Капоти често гостува.
Писателят Гор Видал реагира на новината за смъртта на Труман Капоти, като я нарича „мъдър ход в кариерата му".
