Веднъж пял на сватба, където не искали чалга - само поп. Младите не били доволни - чакали си "Пиленцата"
Няма стара и нова музика, има добре изпълнена и лошо изпълнена музика.
До това заключение е стигнал популярният певец Милко Калайджиев след толкова години кариера. Зад гърба си има стотици песни и 11 студийни албума, а съвсем наскоро възроди и любим дует на много хора - с певицата Мира. Двамата пуснаха нова песен, посветена на бащината любов. Това се случва малко преди рождения ден на Калайджиев, който бе на 23 септември, и е като предварителен подарък за певеца, който навърши 73 години.
Музикалната му кариера обаче далеч не е единственият му успех. Свиленградчанинът е известен и с безупречния си усет да открива таланти и така е дал път на певици като Преслава, Галена, Джена, Анелия, Мира, Димана, Теди Александрова и други.
Че има музикален талант, открива неговата учителка още в детската градина. Тя казва на родителите му, че трябва да му купят акордеон и да се учи да свири. “Тогава баща ми много го е интересувало дали съм музикален аз”, смее се сега Калайджиев. Но наистина получава акордеон, когато е на 6 годинки. “Той е по-голям от мен и почвам да свиря и да ходя на уроци 7 години.”
Смешно ми беше с този акордеон, не може да ходиш с него на серенади, си казал по едно време. Затова започнал да ходи тайно от родителите си на уроци по китара.
Първото му качване на сцената е още в детската градина. “Аз като солист и групичка зад мен”, спомня си той, а песента, която изпълнили, съвсем естествено била за мама.
Като дете слуша само поп: “То нямаше друга музика, аз съм роден преди 200 години”, шегува се той. Иначе по-късно слуша все легендарни групи - “Скорпионс”, “Юрая Хийп”, “Пинк Флойд”, “Рейнбоу”, “Ролионг Стоунс”. Обича и българските песни на “Щурците”, “Диана Експрес”, Васил Найденов, Орлин Горанов, Йорданка Христова, Лили Иванова, Емил Димитров. Самият той изпълнява много от техните парчета. По думите му 20 години пее поп, а после 30 - попфолк.
Като по-млад, когато в България рядко стъпвали звезди от световната сцена, успял да гледа на живо Тина Търнър, Рей Чарлс и групата Supermax. “Търсил съм билети за техни концерти и съм се кефил максимално.”
Впрочем първият концерт, на който присъствал, е именно на покойната вече Тина Търнър през 1981 г. Спомня си и за друг легендарен изпълнител - сръбския певец и композитор Шабан Шаулич, с когото имат концерт преди 15-20 години в Зимния дворец. Тогава Калайджиев пеел в паузата между двете излизания на Шаулич. “Публиката беше много гадна, тя искаше само Шабан Шаулич и много освиркваха оркестъра, който беше научил моите песни и ги свиреше. Цял месец репетирали песните ми и тези на Шаулич”, спомня си Милко.
Когато Калайджиев се появява на сцената за своята част, казва на публиката: “Недейте да ме освирквате. Секунда, секунда. Всички сте фенове на Шабан, но той има нужда от почивка. Все пак ще ме изтърпите 20 мин”, при което феновете започват да го аплодират. Изпял 6 песни, а после Шаулич продължил. От него му е останала снимка с автограф, чието послание гласи: “На колегу Милко”. Много добър и много скромен човек - така Калайджиев описва сръбския си колега, който почина през 2019 г.
Съвсем наскоро пък се срещнал с Джо Лин Търнър. Вокалистът на "Рейнбоу" и "Дийп Пърпъл" бил канен на рожден ден и един час пял най-големите си хитове. “Всяка част от тялото ми пееше с него”, разказва Калайджиев. Той успял да се снима с легендарния изпълнител, но не и да си поговорят, тъй като Търнър бил с охрана на сцената.
И Калайджиев както повечето хора през 70-те и 80-те години е търсил и купувал “контрабандно” плочи на чуждестранни изпълнители, за да ги запише на касетофон и да ги слуша. Така се сеща за една плоча на “Бийтълс”. А песента на “Ролинг Стоунс” - I Can’t Get No Satisfaction, пък се учил да свири и пее.
Върхът в кариерата му все пак са концертите с “Пайнер”. “Всяка година правихме в началото на декември годишнина на компанията в НДК, пял съм поне на 20 концерта. Те са най-незабравимите от кариерата ми”, разказва попфолк изпълнителят. Спомня си и за фен клубовете, които имал навремето. “Пишеха се писма и си ги пазихме, много хубави години бяха, много мили. Сега вече всичко е комерсиално.” Винаги преди концерт се срещал с феновете си, снимал се с тях, разписвал автографи и картички.
Легендарни остават песните му като “Къде си, батко”, “За да те забравя”, “Хей, малката”, които и до ден днешен младите искат да чуят. Веднъж Калайджиев бил поканен да пее на сватба, като избраната музика била само поп. “Пях един час, обаче младите не бяха много доволни - искат “Пиленцата”, “За да те забравя”, спомня си той.
Навремето не можело да се пее в ресторант, ако нямаш категория. “Ако искаш да си в заведение, трябва да отидеш на категоризация.” Музикантът се явява пред жури и пее, има и пианист, който акомпанира, обяснява Калайджиев. Той самият е изпитван от Ирина Чмихова и Георги Кордов, професори преподаватели в Музикалната академия в София. “После направихме оркестър, с който да свирим по сватби и пак се явявахме на категоризация, пак ти дават разрешително за това”, добавя той.
