27-годишният Борис Ангелов постигна главозамайващ успех, класирайки се на пето място на Световните серии по покер (WSOP) в Лас Вегас, където българинът спечели внушителната награда от 2,5 милиона долара. С тази победа Борис се утвърди като един от водещите играчи не само в страната, но и в цял свят. Той избра в. “24 часа”, за да разкаже за невероятната си страст към играта, за риска и безбройните часове тренировки по пътя към Вегас.
- Как започнахте да се занимавате с покер? Как открихте тази страст?
- В 12. клас (Борис завършва елитния Американски колеж в София - бел. авт.). Със съученици се събирахме веднъж седмично за 10 или 20 лв. и така ми стана интересно -
как да използвам
стратегия и математика,
за да получа предимство
пред опонента. Винаги съм бил със силен състезателен дух, не искам да губя дори на “Монополи”.
- Кога покерът навлезе по-сериозно в живота ви?
- През пролетта на 2017 г., когато започнах първата си година в университета. Записах бакалавър “Икономика и финанси” в университета “Бокони” в Милано, но бързо установих, че нещо ми липсва - както в учебното заведение, така и в самия град. Това беше предпоставка да се отдам по-сериозно на играта. Записах се да уча задочно, прибрах се в София и пътувах до Милано два пъти в годината, за да си вземам изпитите. В свободното си време започнах да играя на живо, най-често в едно казино, преди да го затворят. Още в началото започнах да набирам доста инерция и успях да спечеля 16 хил. лв. през първите 4 месеца. Но бих казал, че имах и доста късмет, защото още не бях толкова добър откъм теория или практика. Впоследствие загубих тези пари. По този път винаги има както много триумфи, така и много загуби - дълги пътувания с нощния автобус до дома и разочарования.
- Това е доста рисков начин на живот.
- Така е, но аз никога не съм се страхувал от риска. Това винаги ми е помагало, особено в покера.
- Може ли да определим начина Ви на игра като по-рисков?
- Винаги съм имал по-агресивен стил на игра. Качеството да толерирам по-високи нива на риск винаги ми е помагало.
- Ако сега тепърва започвате пътя си в покера, какво бихте запазили и какво бихте променили? Какво бихте препоръчали на хората, които навлизат в играта?
- Първата година не виждах особено подобрение в играта си и чак 12 месеца по-късно започнах да подхождам наистина сериозно към бъдещето си в бранша. Купувах си онлайн курсове, направих си малък социален кръг от хора, които също искат да прогресират в покера, и решихме да учим заедно. Ако сега започвах отначало, бих направил същото. Бих учил повече - всички софтуери и програми, които имам в момента, защото когато започвах, малко ги пренебрегвах. Фокусирах се повече върху собствената си визия за играта, а не как компютърът, който играе срещу друг компютър, я вижда.
- Има ли силна покер общност в България?
- Тя е значително по-малка от тези, които съм виждал в чужбина. Имах надежда, че ако спечеля, тя ще се засили и развие, и се надявам победата ми да окаже положителен ефект.
- Какви турнири има в България?
- През последните пет години се организират все повече турнири. Едни от любимите ми са дело на приятеля ми Симеон Цонев. Това са серии от турнири в различни градове в цяла България.
- Как се приема покерът като професия, усещате ли негативно отношение?
- Със сигурност има негативна стигма около цялото нещо. Например когато казах на моите родители, че искам да се занимавам с това, те не бяха във възторг. Особено след като им споменах, че ще оставя образованието в престижен университет в Европа, за да играя карти. Нормално е родителите да не са окей с това, но в крайна сметка те ме подкрепяха в решенията ми, за което съм им много благодарен и което със сигурност ми е помогнало. Бих казал, че единственото място, където няма такава негативна стигма, са Щатите. Там се практикува от много време, там са и световните серии, които се организират от 70-те години. Мечтата на много професионалисти и аматьори е да играят именно на главното събитие във Вегас. Има някакъв мечтателски дух към цялото нещо, който е запазен в културата. В България негативната стигма идва от хазартния сектор тук. Покерът е по-различен от традиционната форма на хазарт.
- Преди турнир или състезание имате ли специален ритуал, който следвате, за да се успокоите или нахъсате?
- Единствено гледам да пия кафе преди самия турнир. Много е важно за мен да имам нещо като cool-down (разпускане), когато си приключа сесията, особено при игри онлайн. Тя е много по-интензивна, отколкото живата игра, защото най-малкото онлайн играя в продължение на една сесия от 8 часа на 12 до 15 маси. Изморително е, защото мозъкът ти работи на особени обороти, на които не е свикнал. Повечето пъти сесията приключва някъде към 3 посред нощ. Просто излизам навън без слушалки, без музика, без телефон и се разхождам 20 - 30 минути. Това много ми помага да се успокоя. Хората неосъзнато показват как приемат различни ситуации и кога се чувстват притеснени.
- Каква е разликата между играта онлайн и тази на живо?
- Когато играеш онлайн, не виждаш опонента; единственият начин, по който можеш да го “прочетеш”, е таймингът - времето, за което реагира. Например ако извърши действие много бързо или много бавно. Не е като на живо, когато можеш да видиш човека. Много хора неосъзнато показват начин на поведение, с който приемат различни ситуации, например когато им е некомфортно и притеснено. Също има по-генерални неща например, ако някой ти плати залог доста бързо, това почти винаги означава, че има средно силна ръка, няма готово решение и се опитва да покаже “мускули”. Другите неща са по-специфични и не мога да се хвана за всяко нещо, например че някой си е почесал дясното ухо веднъж, когато е бил силен.
- Кой е бил любимият Ви турнир досега?
- Вече със сигурност е този (в Лас Вегас - бел. авт.). Мисля, че няма да го пропусна през следващите 20 години поне. Всяка година е във Вегас, това е главното събитие на световните серии. Име нещо специално и митично около целия турнир. Само веднъж в годината е и ако отпаднеш, не можеш да направиш втори вход. В повечето турнири имаш право на един, два или в някои - дори на безкраен брои входове. Тази година турнирът в Лас Вегас постигна рекорден брой участници - над 10 хиляди.
- Как мислите да инвестирате наградата си?
- В някакви по-скучни инвестиции като индекси - по-малък риск и по-малка награда. Планът ми е да използвам тази инерция, която съм събрал през последните месеци, и да играя на “по-високи” турнири, отколкото до момента.
- Кой е следващият?
- В Барселона. Идва част от годината, през която в продължение на три месеца постоянно се случва нещо. Почти не съм играл последния месец и нямам търпение, вече много почивка ми се насъбра.
- По колко турнира играете на година?
- Тези, които са онлайн, са доста. На тях се опитвам да играя 3 - 4 пъти в седмицата, ако не съм на турнир или не пътувам. Ако съм вкъщи, гледам да играя 3 - 4 пъти в седмицата. На сесия - средно 50 - 60 турнира. Цифрата става доста голяма - може би 5 - 6 хиляди на година. На живо във Вегас тази година изиграх около 60 турнира. Бях там от 6 юни, а главното събитие приключи на 17 юли. Така че почти месец и половина.
- Хареса ли Ви Лас Вегас?
- Особен град е. Аз не съм виждал по-нормалната част, която е разграничена от хазарта и покера. Почти винаги играя пълна програма, когато съм там. От тези 45 дни съм си вземал може би 5 или 6 дни почивка. През останалото време отивам, записвам турнир в 12 ч. на обяд, приключвам в 22 - 23 ч. вечерта, след което се прибирам и заспивам. Вегас ми харесва, но със сигурност не бих живял там, мога да го посещавам няколко пъти в годината, особено когато навън не е 48 градуса.
- Мислите ли да се местите отново в чужбина?
- Честно казано, много ми харесва в България. Много ми е приятно тук, вкъщи е. Мога да живея за кратко в някой град, за да видя как е, но е много извън комфортната ми зона да се преместя извън Европа. Може би в някой град, в който ще ми е лесно да играя онлайн и ще имам достъп до всичките сайтове, защото някои оператори нямат лиценз навсякъде заради различните закони. Така че, ако намеря някакъв хубав вариант, съм отворен към идеята да се преместя, но засега съм си тук.
