10 хита на"Бийтълс", чието създаване е като дневник на живота на великата ливърпулска четворка
“На определена възраст някои хора, които са водили дневник на живота си, се връщат към спомените си чрез него. Аз не разполагам с такива бележки, но това, което имам, са много песни, които могат да послужат за същата цел.” Думите са на големия Пол Маккартни, който издаде енциклопедия в два тома - Paul McCartney: The Lyrics 1956 to present, на своите текстове за песни, писани от 1956 г. досега.
Техният точен брой в книгата е 154, въведението и общата редакция са от ирландския поет Пол Мълдун, носител на наградата “Пулицър” за поезия. От 2015 г. до 2020 г. той и Маккартни провеждат многобройни работни срещи, обсъдени и прегледани са стотици документи, снимки, факти и материали, свързани с огромното му творчество. Резултатът е налице. Издадената през 2021 г. луксозно подвързана и богато илюстрована антология съдържа текстовете на песните, бележки на автора за историята на тяхното създаване, оригинални факсимилета с ръчния почерк, бележки, рисунки, безброй снимки от времето на “Бийтълс”, следващите групи и музикални проекти на Пол Маккартни.
В своите уводни бележки Маккартни говори с благодарност за връзката с родителите си. За съжаление, той губи майка си едва 14-годишен. Първата си песен - I Lost my Little Girl, пише след нейната смърт и въпреки ранната загуба твърди, че нейното влияние е ключово за формирането му като автор на песни.
На тази възраст Джон Ленън губи съпруга на леля си, които го отглеждат от дете. Самият той прави първите си опити да излива настроенията си в песни. Точно тогава, в тези ранни години, двамата се срещат и започват да споделят песните си.
“Съвсем ясно е, че двамата си влияехме много. Някои читатели навярно откриват
противоречия в моето
отношение към Джон
през годините. Това е така, защото връзката ни беше многостранна. Понякога беше изпълнена с много любов и взаимни адмирации, понякога точно обратното, особено в периода на разрива около “Бийтълс”. В Ливърпул бяхме просто две момчета, едното с година и половина по-голямо от другото. Истината е, че беше трудно да не се възхищаваш от духа и мъдростта на Джон. Но като човек понякога му казвах, че се държи като идиот, и въпреки че бях по-малък, му обяснявах защо смятам така, а пък понякога, че просто няма друг като него”, разказва Пол. Песенният авторски тандем Ленън-Маккартни е един от най-големите феномени на музиката за всички времена, изследван и коментиран от десетки анализатори и автори.
Смятам великата четворка и особено Пол Макартни за свои най-любими музиканти, вдъхновители и учители в “Изкуството на песента”, така, както се казва и моят четвърти авторски албум. Тук подбрах 10 песни - труден избор, но със сигурност те са оставили най-дълбок отпечатък в съзнанието ми. Освен кратки, обобщени бележки към песните от автора на книгата си позволявам и някои свои. Разбира се, текстовете на песните може да прочетете в интернет. В антологията те са подредени в азбучен ред, а моята селекция е по години - от ранните към по-късните.
1963: I Saw her Standing There/ Lennon/McCartney/ дебютен албум Please Please me
“Написал съм доста песни, но ако трябва да направя списък с най-добрите си работи, със сигурност тази песен ще е сред тях”, пише Маккартни в бележките си. “Изсвирих я първо на Джон, пушейки лулата на баща ми, пълна с... чай. И досега, когато пея тези ранни песни, си спомням наивността на 18-20- годишните, която не можеш да пресъздадеш изкуствено. Неотдавна, преди наш концерт в Белия дом, където изпяхме тази песен, американският комик Джери Сейнфелд каза саркастично: “Пол, чета текста “Тя беше само на 17/ Знаеш какво имам предвид”, но аз не знам какво имаш предвид... Какво да кажа, в тези най-млади години на рокендрола можеше всичко да се случи или очаква.”
1964: I'll Follow the Sun/ Lennon/McCartney/ албум Beatles For Sale
“Последната къща, която обитавахме с родителите ми в Ливърпул, беше на Forthlin Road. След това мога да кажа, че се преместих да живея... по света. Майка ми беше създала уют в този дом, имаше дантелени, прозрачни пердета на прозорците, може би затова и до днес е така там, където съм у дома. Може би
ирландски обичай, за да могат
хората да надничат вътре
И сега се виждам в хола с китарата и свиря тази песен. Ако я прочетете внимателно, може да я разберете като “напускане на Ливърпул”, този дъждовен северен град, към някое място, където е по-слънчево и се случват много повече неща.”
И още: “Харесвам мелодията на тази песен, търсех нови комбинации от акорди. При тези ранни песни имахме “формула” за използване на много местоимения в текста. Така искахме да сме по-близо до феновете си, да се ангажираме с тях. Най-важното, което направи “Бийтълс” такава прекрасна група, бе това, че нито една песен не приличаше на друга! С Джон сме написали стотици песни и го правехме непрекъснато в този период. Започвайки работна сесия заедно, не излизахме от стаята, докато не завършим песента!”
1966: For No One /Lennon/McCartney/ албум Revolver
“Това е песен за раздялата или за прекъснатата любовна връзка. С Джейн Ашер бяхме заедно около пет години, прекрасна жена, възхищавах ѝ се, дори мислех да се оженя за нея. Но с времето усещах, че не съм готов за това и се разделихме. Малко след това се появи Линда (съпругата му - б.р.) и колкото повече се опознавахме, знаех, че съм взел правилното решение”, разказва Пол Маккартни.
Преди години мой приятел - известен и търсен бракоразводен адвокат в Австрия, сподели с мен, че е слушал песента стотици пъти след собствения си развод! Тъй като я интерпретирам много добре, той непрекъснато ме молеше да му я пея. Години по-късно написах и български текст, слушан с удоволствие от българските ми фенове. Това е песента история, пълна с емоции и спомени!
1965: Yesterday /Lennon/McCartney/ албум Help!
Характерното за тази песен е, че тя се изпълнява само от Пол. След като я чуват, Ринго Стар, Джордж Харисън и Джон, заявяват, че няма какво да допълнят и не трябва да свирят в нея. “Петият бийтълс” - Джордж Мартин, разписва аранжимент за щрайх инструменти, така тя придобива по-класическо звучене. След публикуването ѝ в албума Help! и като сингъл в САЩ мнозина твърдят, че това е
една от най-съвършените
поп песни,
а в списание Rolling Stone я описват като една от песните на ХХ век!
Пол Маккартни: “Това ми се струваше преувеличено, още повече като имаме предвид мистериозното появяване на тази песен. Бях само на 22 г., когато я написах, и зная, че подсъзнателно мислех отново за смъртта на майка си. Чух тази песен в съня си. Когато се събудих, си казах: Обичам това парче, но на кого ли е, на Фред Астер или Кол Портър? За да запомня мелодията, си го изпях с глупавия импровизиран текст: scrambled eggs, oh my baby how I love your legs (от англ. “бъркани яйца, о, мое бебе, как обичам дългите ти крака”). Първият човек, на когото изпях идеята, бе Джон, но той каза, че не е чувал подобна песен, такова бе мнението и на Джордж Мартин. На пианото оформих цялата хармонична линия.
По това време работехме по албума и едноименния филм Help!, но имахме и почивка, която с Джейн прекарахме на едно пътешествие из Португалия. В колата, на задната седалка, ми хрумна, че мога да заменя scrambled eggs с yes-ter-day и sud-den-ly. Хората обичат тъжните песни, аз също, а докато стигнем до градчето, закъдето пътувахме, текстът бе готов.”
1968: Hey Jude /Lennon/McCartney/ едноименен сингъл
“За първи път изсвирих тази песен на Джон и Йоко, беше в моята музикална стая у дома на “магичното пиано”. И двамата стояха зад гърба ми, буквално на раменете ми. Когато пея тази песен, мисля емоционално за Джон. Тогава той не подозираше, че всъщност тя е посветена на сина му Джулиан, останал при майка си Синтия след развода им. По ирония на съдбата Джон реши, че го окуражавам да се събере с Йоко. Всъщност жената бе въведена като героиня на песента, но никога не съм познавал жена с името Джуд.
Нещо интересно от записа на песента: докато работехме, за момент се разсеях от излизане на Ринго до тоалетната, но той се завърна навреме и не пропусна нито такт от песента. Аз допуснах малка грешка в пианото, но този запис бе толкова успешен, че решихме да го оставим. Трябва внимателно да чуете песента и може да откриете тази грешка.”
Премиерата на парчето е през август 1968 г. По това време песните и новите албуми на музикалните ни кумири пристигаха до няколко месеца по неведоми пътища в България. За мен Hey Jude е с вкус на... сняг! Бях 14-годишен и през януарските дни на 1969 г. карах ски по Стената на Витоша. Единственият по това време лифт “Заека” разполагаше с оглушителни високоговорители, по които ехтеше винаги приятна музика. Точно там пуснаха песента, а при първите звуци се преобърнах в една преспа и останах седем минути, колкото е цялата ѝ дължина, заровен в снега. Най-щастливото ми падане със ските!
1968: Blackbird /Lennon/McCartney/ албум The Beatles (The White Album)
“Около Blackbird винаги ми хрумваха две истории. Първата е свързана с музиката и характера на песента и начина на изпълнение с китарата. В ранните ни години в Ливърпул с Джордж Харисън обичахме по специални поводи да свирим с китарите си една класическа пиеса на Бах, като се мъчехме да го правим с пръсти като Чет Аткинс или имитирахме други прочути изпълнители.
Другата история е свързана с факта, че на ливърпулски жаргон Blackbird означава “черно момиче”. Ливърпул е бил пристанище за роби, тук е възникнала и първата карибска общност в Англия. В музикалния свят сме срещали и сме се възхищавали на много черни изпълнители. През 1968 г., когато написах песента,
бях потресен от расистката
политика в САЩ
Само преди няколко месеца бе убит Мартин Лутър Кинг. Представата за прекършени криле, потънали в плач очи и копнежът за свобода има много общо с песента в онези дни.”
1969: Get Back/Lennon/McCartney/ сингъл The Beatles with Billy Preston и албум Let It Be
Тази е една от най-емблематичните късни песни на групата, най-коментирана и заемала първо място в безброй класации по света. Лебедовата песен на великата четворка от последното живо изпълнение на 30.1.1969 г. на покрива на звукозаписното студио, където се чуват прословутите заключителни думи на Ленън: “Бих искал да кажа благодаря от името на групата и от свое име, надявам се, че преминахме успешно прослушването”.
Фразата “Върни се там, където принадлежиш” е възприемана и като послание към многобройните мигранти от Пакистан и други държави в Обединеното кралство, а също и към пуерториканците в САЩ. Но ето какво казва авторът: “Болезнено бе да осъзнаем, че раздялата ни е неизбежна. Това бе и замисълът, посланието ми в Get back - да се завърнем към корените си, към годините в Ливърпул. Но всички се смееха, това не беше прагматично решение. Джон и Йоко търсеха нови посоки за бягство, отвъд това, което сме сега, старата група “Бийтълс” вече не беше възможна. През септември 1969 г. Джон заяви, че напуска. Това беше нокаутиращ удар, трябваше да го приемем”.
1970: Let It Be /Lennon/McCartney/ албум Let It Be
“Характерното за създаването на тази песен е състоянието на стрес. Беше трудно време, защото вече беше ясно, че “Бийтълс” се разпада. Беше време на промени, Джон и Йоко бяха заедно и това се отрази на динамиката на работа в групата. Някой каза: “Аз не мога да пея с нея”. Не бяхме конфронтационно настроени, ние сме момчета от Севера и това не беше в нашата култура, усмихни се и го допусни. Let it be! (от англ. “Нека да бъде така”).”
В своите спомени за създаването на тази песен Пол намесва заучаваните наизуст текстове от Шекспир в средното училище, които подсъзнателно хрумват в съзнанието му и особено спомена за майка му Мери, която често се появява в сънищата му, и споменава името ѝ в песента.
1973: Live and Let Die/ Paul McCartney/ Linda McCartney/ сингъл на Wings и едноименен филм за Джеймс Бонд
“Имахме връзка с един от продуцентите на филмите за Джеймс Бонд, който ми звънна през октомври 1992 г. с въпроса дали бих написал песен за филм с едноименно заглавие. Естествено, че се съгласих. Сценарият е по романа на Йън Флеминг и не беше готов, но една събота се залових с книгата, фантазията ми заработи, в неделя седнах на пианото с Линда и вечерта песента бе готова. Музиката за филма бе възложена на Джордж Мартин. Беше радост да го чуя няколко години след раздялата с “Бийтълс”, а това, което беше замислил като музикално решение, бе грандиозно. Изпратих акордите, структурата на песента и основния риф, хареса му и го помолих да направи изцяло аранжимента за оркестър.
Песента бе номинирана
за “Оскар”,
а месеци след това децата ми, по това време ученици, се радваха на страхотната версия на Guns N'Roses. Обичам да слушам кавъри на мои песни, смятам това за комплимент към моята работа.”
2012: My Valentine/Paul McCartney/ албум Kisses On The Bottom
“Влюбих се в моето момиче Нанси, но все още не бяхме официална двойка. Бяхме на ваканция в Мароко, но не можехме да се настаним в една и съща стая. Бяхме в две отделни, а брат ми Майк и съпругата му бяха в друга стая. Беше по времето на празника Свети Валентин и валеше непрестанно като из ведро. Май беше по-добре да си останем в Манчестър. Бе вълнуващо да опозная Нанси и се извинявах непрекъснато за лошото време, като че ли бях виновен. Във фоайето на хотела свиреше един възрастен пианист, бивш ирландски военен, беше прекрасен. По някакъв начин с присъствието си и пиесите, които изпълняваше, имах чувството, че слушам баща си. През деня пианото си стоеше във фоайето и тъй като бяхме затворени в хотела, се изкуших да седна и да посвиря. Наоколо бяха само келнерите, които ме слушаха с половин ухо, а на малката дигитална камера (тогава нямах айфон) записах идеята за песента, за да не я забравя.”
Лично аз се влюбих в тази песен на Маккартни още с първото чуване. По-малкият ми син се ожени с нея и по повод сватбата написах и няколко куплета на български език, които посветих на младите. Пея я често на два езика. Дори на един концерт помолих моя близка, преводач на жестомимичния език на глухонемите, да я “изпълнява” заедно с мен на сцената. Така, както я изпълнява Пол в една от видеоверсиите, където преводачи са Натали Портман и Джони Деп.
*Авторът е радиожурналист, текстописец и изпълнител на песни.
