На кинофестивала във Венеция голямата награда "Златен лъв" спечели новият филм на Педро Алмодовар "Съседната стая".
За първи път световноизвестният режисьор прави нещо само на английски, като това не е единствената разлика с предишните му произведения.
Според стандартите на автора това е изключително спокоен филм, главната тема на който даже не е любовта, както обикновено му се получава, а женско приятелство на фона на наближаващата смърт.
Пухкав, мек и неправдоподобно розов сняг вали над Ню Йорк - вероятно заради глобалните климатични изменения. Или защото Марта - някога легендарна военна кореспондентка във водещи медии, разбира, че вече няма шансове в битката с рака.
Експерименталното лечение се оказва неуспешно и тя разбира, че ще умре. А режисьорът Педро
Алмодовар все пак е от Испания, където на практика не вали сняг
След като е рискувал и е заснел своя първи филм на английски, то няма никакъв проблем да го направи в страната и града, където снегът е на особена почит.
Там той е особено красив, особено ако като главната героиня Марта го виждаш за последен път.
Всеки значим режисьор, какъвто без съмнение е Алмодовар,
прави поне по един филм за две големи теми - любовта и смъртта
Любовта винаги присъства във филмите му, макар че понякога на човек му се струва, че след "Говори с нея" (2002) на тази тема няма какво да се заснеме.
Към смъртта той подхожда различно - първо, например буквално се шегува като в един от най-ранните си филми "Матадорът" (1986), после стана по-сериозен във "Всичко за майка ми" и най-вече в "Болка и величие" (2019).
"Съседната стая" е филм, в който
няма нищо друго освен страх от смъртта и неговото чудотворно преодоляване
При това не благодарение на стоицизма или чувството за хумор (във филма на практика почти го няма, което за Алмодовар е нетипично), а заради съчувствието и емпатията. Горчивата елегия за смъртта пред очите ти се превръща в лирична ода за човешката дружба.
Основата за сценария е романът на американката Сигрид Нунес "Това, през което минаваш". Всъщност той има поне три филма, основани на чужди първоизточници - "Жива плът" (1997), "Кожата, в която живея" (2011) и "Хулиета" (2016). Прекрасна проза -
иронична, образна и сурова, в която
има повече вътрешно движение, отколкото външно
На практика режисьорът конструира бекграунда на двете героини - безименната разказвачка изведнъж се превъплъщава в писателка на име Ингрид (Джулиан Мур), а нейната умираща колежка и приятелка - в журналистка, работила в най-горещите точки на света (Тилда Суиндън, гаднярката вещица от "Хрониките на Нарния")
Алмодовар добавя допълнителни сюжетни линии, променя финала - властно, но не обидно за авторката на първоизточника на сюжета.
Така че Марта умира - неприятно и продължително. Решава да се откаже от последните сеанси терапия и си купува през даркнет "хапче за евтаназия".
Но за целта - както някога на героя от "Вкус на вишна", трябва асистент, който да помогне.
С дъщеря й отношенията са хладни, всички приятелки отказват да помогнат и тя се обръща към Ингрид, с която са се срещнали и разминали отдавна, но случайно пак се засичат.
Тя панически се бои от смъртта и дори е посветила на този страх последната си книга. Но няма какво да прави - в съседната стая е, когато става ясно всичко.
Затова двете се отправят в Уудсток, наемат къща в гората, в идилично и посвоему магическо място.
