Как известният тв журналист, който почина днес, става част от Българската телевизия
"От малък си бях избрал журналистиката, но кой ще ти мисли за телевизията. Тогава имаше Томата, Кольо Конакчиев, те бяха като богове за мен", разказва Иван Гарелов. Затова и никога не си е помислял да постъпи на работа там.
Идва от Пазарджик, учи в София, започва да пише, няма жителство, работи във в. "Народна младеж", в БТА.
Марко Семов обаче тръгнал да прави редакция в Българската телевизия и решил да си вземе хора, които могат да пишат.
Ето разказа на самия Гарелов за това как попада в телевизията:
Беше прочел в "Паралели", където главен редактор беше Стефан Продев, мой пътепис за Атон. Аз бях от първите българи, които посетиха Света гора след Втората световна война. Бях отишъл на Солунския панаир и оттам с лодка. И първата ми война беше така - реших и отидох. После много пъти съм бил в манастира и много неща съм направил за него.
Семов прочел пътеписа и му харесало как пиша. Извика ме на разговор, пихме по една ракия. Той нали е от Троянско и ми каза: "Ти можеш и да пиеш, як си". И на другия ден постъпих в телевизията.
Първото ми впечатление там - много шумно беше. Така беше по-рано - шумно и весело. Сега малко са поумрели, много са им малко парите.
Бях си измислил една тема и на 3-4-ия ден една режисьорка, без да я познавам, взе да ме псува в коридора за темата. Никога не съм псувал в живота си и онемях. Тогава бях на 30 години - това е 1973 г. Нищо не можах да й кажа. Като се прибрах, си намислих как ще я питам не й ли е неудобно. На следващия ден слизам пред нас и в това време тя се подава от една кола на телевизията. И ми вика: "Ало, колега, как си, щастлив ден". С хубавите думи ме обезоръжи и не можах да й кажа това, което си бях подготвил. Тогава разбрах атмосферата в телевизията - джаста-праста се говори, но това не означава, че хората се мразят, няма нищо лично.
