100 г. от рождението на пророчицата, която беше неграмотна, но поставяше медицински диагнози и общуваше на чужди езици
“Тя е на 15-16 г., тъмнокоса, облечена в бяло и е прелестна.” Така описва Дева Мария родената в село Паравати на 23 август 1924 г. Натуца Еволо, станала известна като пророчицата от Калабрия. “Виждам и Исус в периода на Великите пости”, признаваше италианката, която почина през 2009 г. Заради живота ѝ, изпълнен с мистика и отдаденост на другите, Католическата църква я обяви през 2019 г. за Божия слугиня и започна процес по канонизирането ѝ за светица. За мама Натуца, както я наричат в Италия, и за необяснимите от учените чудеса, случили се около нея, са написани десетки книги, направени са и много документални филми.
Натуца разказва в интервю за РАИ как подозирала, че онова дете, което играело с нея и братята ѝ, бил Исус. Тя ще разкаже по-късно на духовните си бащи, че не разбрала това веднага, както и че красивото момиче, което ѝ се явявало, било Богородица. Тези срещи обаче са в основата на всичко, което ще се случи в живота ѝ,отдаден на Бог, в чието име понася безброй страдания.
Натуца се ражда в малкото и бедно село Паравати, до Вибо Валентиа в Калабрия. Рожденото ѝ име е Фортуната Еволо, но всички я наричат Натуца. Баща ѝ заминава за Аржентина в търсене на късмет и оттогава никой повече не го вижда. Момичето трябва да помага на майка си да се грижи за многото си братя. Няма възможност да ходи на училище. Петгодишна има първите си странни и необясними видения. Когато на 8 г. пък получава светото причастие, устата ѝ се изпълва с кръв. Това е първият знак за мистичните страдания, които ще изпитва тялото ѝ от тогава. Един ден Натуца признава, че
вижда зад всеки човек, когото среща, собствения му ангел пазител
Той ѝ говори и ѝ позволява да “чете” живота на всеки, който дойде в дома ѝ за съвет или помощ.
В дните около Великден обаче се чувства зле и не вижда ангелите на хората. Изпитва изключително страдание заради кървящите рани, които се появяват по китките, ръцете и краката ѝ. След Великден те изчезват, остават само белези. Така всяка година по време на страстната седмица Натуца изживява чрез тялото си страстите Христови. Изпада в нещо като екстаз. Стигмата по краката и ръцете ѝ (като раните на Исус при разпъването му на кръста – б.а.) , след като се попие върху салфетки, води до друг феномен – върху тях се появяват текстове от молитви дори на иврит, рисунки на венци от тръни или сърца. Това ще потвърдят през годините хиляди свидетели на феномена. Когато всичко това се случва още в младините на Натуца, Епископството на Милето през 1940 г. отнася въпроса до лекарите и праща документацията до отец Агостино Джемели, основател на Католическия университет на Милано. Той обаче е категоричен и дава наставления тя да бъде изолирана в психиатрия. Затварят я в лудницата на Реджо Калабрия, но месеци по-късно я пускат. Натуца се омъжва за Паскуале Николаче, от когото има 5 деца. Въпреки това Натуца успява да съчетае ролята си на съпруга и майка с интензивния мистичен живот, който я съпътства непрекъснато.
Хирургът Франко Петроло следи отблизо Натуца години наред. Прави го и през страстните седмици преди Великден. “С течение на дните раните се уголемяват. Стигмата - раните със съсирена кръв, са видни особено на велики четвъртък”, свидетелства пред РАИ хирургът.
Един ден Натуца казва, че вижда и ангелите на мъртвите и че влиза в диалог с тях. В Паравати започват да прииждат любопитни хора. “Виждам душите в чистилището, душите в рая и те ми говорят, дават ми съвети за роднините си, казват дали страдат. Аз не поставям хората в контакт с мъртъвците, защото зависи от тяхната воля. Душите на мъртвите са тези, които ми говорят, аз не мога да ги търся. Аз не правя нищо.” Казва, че понякога вижда толкова души на мъртви около себе си, че дори тя не може да разбере кой е живият и кой е мъртвият. Тя знае името и фамилията на мъртвеца и го вижда така, както той е бил в последните дни от живота си. Описва на роднините му дори дрехите, с които близкият им човек е бил облечен в часа на смъртта си. Когато пък ѝ показват снимки на хора, тя различава винаги безпогрешно дали въпросният човек е жив, или починал. Често Натуца изпада в дълбок сън и започва да говори с гласа на мъртвия човек. Това прави дори на чужди езици, които тя не знае.
Според Натуца ангелът я съветвал и как да отговаря на други езици – тя, която знае само калабрийски диалект, на практика общува и с чужденци. “Аз не говоря чужди езици, а само повтарям това, което ми казва ангелът.” Натуца изрича и диагнози с научна медицинска терминология, която със сигурност не може да познава, защото е неграмотна.
Стигмата, кървава пот, билокация (феномен, при който изглежда, че даден предмет или човек е едновременно на две различни места – б.а.), явяване на мъртъвци и ангели пазители, които Натуца вижда и които ѝ говорят – с течение на годините при калабрийката започват да пристигат тълпи от хора за съвети. Приема всички безплатно, но те трябва преди това да си запазят ред.
“Аз винаги съм успявала да съчетая това, което трябва да свърша за семейството си, с онова, което трябва да правя за хората. Господ ми помага”, казва Натуца. Всеки ден преди обяд тя спира да приема хора и се качва на горния етаж в къщата, за да готви за мъжа и петте си деца.
Приема по 300-400 души всеки ден - бедни и богати,
вярващи и миряни, известни и обикновени хора. Хиляди свидетелстват след това, че е станало чудо в живота им благодарение на съветите или молитвите на Натуца. Много са излекуваните дори в случаи, смятани от лекарите за безнадеждни. Медиците не могат да обяснят как е станало това.
“Аз не съм способна да правя чудеса. Аз съм само една бедна и горка жена. Това, което правя, не го правя аз, а Господ. Аз не предвиждам, не казвам на хората кога ще умрат, защото това е бъдеще.”
Другият безкрайно озадачаващ феномен е свързан с билокацията ѝ. Хора, които живеят в Австралия или Америка, се кълнат, че в дома им дошла тази жена. Един ден Натуца разказва, че отишла в Аржентина да търси баща си и го намерила. Същото нещо, случващо се с нейното “присъствие” на друго място, въпреки че тя никога не е напускала Паравати, се е разказвало навремето и за падре Пио от Пиетрелчина, който беше обявен за светец. Натуца обяснява, че не по нейна воля в един момент се “озовава” на различно място, описвайки точно обстановката и действията на хората, които са там. И тези неща са потвърдени от десетки хора.
През всичките тези години през Паравати са преминали стотици хиляди вярващи и миряни. Натуца се превърна в икона, а домът ѝ - в олтар. Днес в Паравати има църква, посветена на Богородица, чието издигане иска още приживе самата Натуца. Там се стичат непрекъснато хиляди вярващи.
