- Прощъпалникът му пред камера е в "Цар и генерал" на Въло Радев. Жена му Адриана го занасяла: "Ало, мъжът ми е киноартист!"
- Ролята на поручика в "Един миг свобода" на Иванка Гръбчева става причина да го забележат. Но режисьорката незнайно защо го разлюбва
- Снимките на "Козият рог" на Методи Андонов
са "песен", но отнася глоба, а финалната сцена
с него като насилника победител отпада
"Колко хора - и мъже, и жени, са объркали живота си заради желанието да станат киноартисти."
Амбиция не е достатъчна, за да може един нахъсан актьор да се покрие със слава. И талант само не е достатъчен. Точната формула за гарантиран успех в седмото изкуство още е енигма. Така и Тодор Колев, изиграл на големия екран едни от най-култовите персонажи в българското кино, някога мечтае да пробие в киното, но въобще не предполага, че от господин Никой ще се превърне във всенародния любимец господин Опасен чар.
На 26 август се навършиха 85 години от рождението на незабравимия актьор и шоумен, от чийто житейски и професионален път и днес могат да се учат новите поколения артисти и не само те.
Още като студент той копнее да играе пред камерата и в своята автобиография "Варненското софиянче от Шумен" разказва как точно изгрява неговата звезда.
"Някои колеги от Академията вече снимаха и ги гледах с голям респект, че са ги взели в киното! Илка Зафирова още като студентка нашумя с "Вълчицата". Мислех си, че и аз бих могъл, усещах нещо в себе си. Поначало винаги съм се преценявал трезво, никога не съм се мислил за кой знае какво. Не страдам от мании и болни амбиции. Дори когато хората ме приемаха на сериозно, аз съм се вземал на несериозно. Но си давах сметка, че съм органичен актьор, както се казва на професионален език, и това е едно от най-големите ми качества. Каквото и да правя на сцената, дори драстични неща, те стават органични, тъй като ги подчинявам на логиката и житейската правда. Сега съзнавам как това донякъде ми е пречило. Търсил съм абсолютната логика, основанията, мотивацията при изграждането на образите и ситуациите. И колкото и да са ме обвинявали в ексцентризъм, уклони и клоунади, аз в крайна сметка съм бил отявлен реалист.
Тези дадености ме караха да мисля, че мога да мечтая за кино. Но оставях всичко да дойде от само себе си. Не съм слугувал на тази идея - ако стане, стане. Толкоз!"
Твърде неочаквано и изненадващо за него на рамото му каца първият шанс. Въло Радев го кани да снима в "Цар и генерал". Това е първото му участие във филм и по договор има десет снимачни дни и хонорар от сто лева.
"То каква ли роля имах, но усетих, че Въло Радев е доволен от мен. Незначителното ми участие, съвсем епизодичната ми роличка направиха впечатление. Въло ми беше казал: "Виж, ролята ти не е описана в сценария, появите ти не са значителни, но помисли какво ще правиш. Ти измисли!" Тогава бях близък със Сава Хашъмов, с него много си говорехме, споделяхме и той бе свидетел на разсъжденията ми - трябваше да изиграя млад полицай, който присъства на сцената на екзекуцията.
Понеже в сценария пишеше, че помещението е влажно и по стените се стичат капки вода, реших логично момчето да е настинало, да има хрема. И това играх. Справих се и като свършиха снимките, си казах: "Абе, добре. Значи ненапразно съм си мислил, че ще мога да върша работа в киното."
Колев играе в Смолянския театър, когато филмът идва в града. Отиват да го гледат с приятели, а тогавашната му жена Адриана Палюшева много се смее и след това дълго го занася с: "Ало, мъжът ми е киноартист!". На него му е кофти, защото усеща, че му се подиграва.
Следват още няколко малки роли пред камерата, просто миманс.
"Кой да ме наеме, аз бях господин Никой. Докато дойде поканата за филма на Иванка Гръбчева "Един миг свобода". Задачата ми в него беше сериозна, играх полицейски началник. После ми стана ясно, че режисьорката ме е взела, тъй като във филма на Въло Радев избягах от баналната трактовка на подобни образи. Бяха близки с Въло, той я напътстваше.
След прожекцията на "Един миг свобода" излезе статия на Иван Стоянович с много ласкави думи за играта ми. Дори, визирайки ме, Иван намекваше, че в киното се появява нов артист. Наистина присъствието ми във филма бе добро, интелигентно. За първи път играх полицейски началник с човешко лице.
И ако участието ми в "Цар и генерал" бе прощъпалникът ми в киното, то поручикът в "Един миг свобода" стана причина да ме забележат. Иванка Гръбчева бе прекалено доволна от мен, демонстрираше ми уважение, идваше в театъра - беше от режисьорите, които обичат да снимат с едни и същи артисти. Не зная какво й стана, защо ме разлюби, но с нея повече не се срещнахме."
Любимият комик признава, че стартът му е бил белязан от подобни разочарования, докато Методи Андонов не го взема в "Козият рог".
"Снимането на филма беше песен, един от най-приятните спомени в живота ми. Наистина беше като на филм. Ангажиментът дойде тъкмо навреме, точно тогава бях уволнен от театър "Сълза и смях", бях абсолютно свободен. Екипът елитен, задачата ми интересна, да не говорим за режисьора Методи Андонов. Месец и половина ходихме предварително на хиподрума всяка сутрин, за да се учим да яздим. Както се казва, плащат и ме пращат някой да ме занимава. Конят ми готов, аз отивам и само дето трябва да се кача. Участниците във филма, станал впоследствие класически, всички ги знаят: Катя Паскалева, Антон Горчев, Милен Пенев, Стефан Мавродиев, Климент Денчев, Марин Янев, компания от приятели. (...)
Първото нещо, което реших за ролята, бе да си обръсна главата. Годината беше 1971-ва!
Няма никога да забравя притеснението ни при снимането на прочутата сцена на изнасилването. Бяха затворили горката Катя Паскалева горе в метоха, намиращ се на пътя за манастира. Идеално място за снимки. Тя лежи вътре гола, завита с халище. Методи забрани всякакви излишни влизания, действаше много интелигентно, внимателно и бавно. Изпипваше всичко както трябва. Но в киното е така - първи дубъл, втори, трети, четвърти... снимахме сцената цели два дни. Ние, насилниците, влизахме един по един. Докато чакахме навън, шегува хме се и се лигавехме (Методи ни предупреди никой да не остане отдолу по бельо), но всеки от нас, като си свършеше епизода, излизаше смутен и потен. На премиерата на филма всички непрекъснато се извинявахме на Катя за ситуацията, която сме снимали, и как тя дълго време е била подложена на неудобство. При срещите с публиката хората непрекъснато разпитваха за тази сцена, показвана за първи път в българското кино. Методи излизаше от въпросите единствено с чувство за хумор.
С мен бяха заснети кадри, които не влязоха във филма. Методи бе развил образа ми в посоката, че той е най-хитрият и умният между турците, затова не го и убиват. Неговата смърт не се показваше. Дори на финала на филма, когато бащата (Антон Горчев) си пали къщата, аз идвам на кон, стоя отстрани и гледам леко усмихнат като Джокондата, както ми говореше Методи. Въобще се получаваше, че аз едва ли не съм победител в цялата история и затова сцената падна."
От филма той си тръгва и с един неприятен спомен - глоба. Понеже другите насилници ги убиват, колегите му си тръгват по-рано, а той остава в Жабокрек да чака за прословутата последна сцена на победителя.
"И както си стоя, се сещам, че нашият хонорар е еднакъв. Решавам да повдигна въпроса. Методи веднага каза, че не се занимава с тази работа, да съм се обърнел към директора на продукцията. Директорът отсече, дума не може да става за повишаване на хонорара. Бях готов да си тръгна, толкова се ядосах.
Един ден трябваше да се ходи на много тежък терен, качвахме се цял час пеша нагоре. А аз имах да снимам нещо съвсем дребно. Отказах и до обед се мотах долу да видя какво ще стане. Но като знаех, че Методи и бате Димо са горе, не издържах и тръгнах. Качих се, заснех кадъра. Вечерта разбирам, че директорът на продукцията пуснал рапорт как аз съм причина да се провалят снимките. След това в София Методи обясни, че няма такова нещо, но независимо от това ме глобиха за неявяване на снимки. Глоби ме Иван Попйорданов, тогава зам.-директор на Киноцентъра. Затова го разказвам, аз не само че не взех повече пари от другите насилници, а взех и по-малко."
Ключово събитие в неговата кариера е срещата му с режисьора Николай Волев за "Двойникът", където има две роли на доцента и неговия братовчед, като партнира сам на себе си.
"Трудно заснех този филм, въобще не се познавах с Волев и нямах впечатление от неговата работа. Току-що бях излязъл от операция на скъсан менискус. Още не ходех добре. (...) Задачата беше сложна, изискваше се внимание и абсолютна съсредоточеност. Успях да удържа фронта, но нямах представа какво ще се получи."
Когато вижда готовия филм, разбира какво високо ниво поддържа режисьорът. Резултатът е отличен и Колев дори получава награда за мъжка роля на Варненския фестивал. С Волев отново работят заедно и заснемат "Господин за един ден", където играе неудачника Пурко. От продукцията му остават само хубави спомени въпреки предизвикателната работа с много животни. Той дори очаква отново да вземе награда за изпълнението си, но Георги Йорданов, тогава министър на културата, му казва директно, че не може всеки път на него да дават.
И така идва "Опасен чар" на Иван Андонов. Героят на Колев има прототип - някакъв пловдивчанин, шашмаджия, когото сценаристката Свобода Бъчварова описва. Интересното е, че този човек след 10 ноември влязъл отново в затвора за фалшификация и заради жена, която станала причина да го заловят. Сваляч, станал жертва на жените.
"Не подходих с големи амбиции към ролята, макар че се снимаше приятно и бързо, не усетих кога го свършихме, а това е филмът, за който получих най-много награди и у нас, и в чужбина, и за който съм чул най-ласкави думи."
Андонов някак успява да уреди Колев да замине заедно с него и екипа в Гренобъл, Франция, на фестивала на комедийните филми, където актьорът чува най-голямата хвалба за себе си.
"Когато от световното кино си отиде Виторио де Сика, помислихме, че с него си е отишла и елегантността от комедията. Но дойде един човек от една далечна източна страна, като че ли да ни покаже, че това все още някъде съществува."
С тези думи една французойка поразява Тодор Колев, който смотолевя някакъв отговор криво-ляво.
"Не очаквах този момент. А моментът беше: "О, миг, поспри, ти тъй си хубав!..."
