На 56 години шампионката ни на гюле от Сидни ще стиска палци на нашите пред телевизора у дома след 28 август
Паралимпийската ни шампионка по тласкане на гюле Иванка Колева имала намерение да спре да се състезава още през 2016 г. веднага след Параолимпийските игри в Рио де Жанейро, които били за нея 7-и поред, но я разубедили. Това каза тя самата тогава в интервю пред “24 часа”. Разубедили я председателят на Паралимпийската асоциация на България Илия Лалов и последният ѝ треньор в леката атлетика проф. Стефан Стойков.
“Те настояха да продължавам напред и ако Господ е рекъл, да отида на още една параолимпиада. Сега смело казвам, че гледам към Токио. Дано това влиза и в сметките на Господ”, заявява тогава Иванка. В онзи момент тя няма как да знае, че нейната 8-а параолимпиада през 2020 г. не влизала в сметките на Господ. Инсулт през 2019 г., от който тя постепенно се възстановила, я откъсва завинаги от сектора за тласкане на гюле и за хвърляне на диск на стадионите. Преди това в спортната ѝ биография е записано, че не е пропускала паралимпиада в продължение на 24 г. - от Барселона през 1992 г. до Рио де Жанейро през 2016 г. Тя е
олимпийски, световен и двукратен европейски шампион в параатлетиката на гюле и диск
Печели златен медал на гюле на игрите в Сидни 2000 с постижение от 7,85 м. Помни, че било жестоко състезание, битка за сантиметри. След нея втора остава германка, трета - кенийка. Резултатите им били на половин метър една от друга.
Преди това Колева има световна титла на диск от първенството в Германия през 1994 г. Първа е в Европа от Гросето, Италия - 2016, и Берлин през 2018 г. Притежава и други отличия, които не влизат в тази сметка. За европейските си титли казва, че ги спечелила много по-трудно от другите, но няма обяснение защо е така. Състезавала се освен това на копие и маратон, играла е баскетбол и тенис на маса. И всичко това - от инвалидната количка.
“Иванка е емблемата на българския параолимпизъм”, казва за нея последният ѝ треньор проф. Стефан Стойков. “Господ взема, Господ дава”, казва за себе си тя. От нея Господ взел краката ѝ. Родила се с деформации, трябвало да
ампутират и двата ѝ крака до колената, когато била на 6 г. Оттогава е на инвалидната количка.
Пробвала да ходи с протези, но те се оказали много тежки за нея. Господ ѝ дал много сила в ръцете. Дори признава, че като атлетка разчитала повече на силата си, отколкото на техниката на хвърлянията. По природа е левичарка и всичко върши с лявата ръка - тласка гюлето, хвърля копието и диска. В продължение на 10 години - докъм 2001 г., когато бяга маратон, върти с двете си ръце колелата на количката. И докато другите, здрави хора, бягали 42 км на маратона нормално, тя ги догонвала с количката.
Упоритост, която после ѝ струвала куп контузии
в лактите, скъсани мускулни влакна и имплант в лявото рамо.
Открила влечението си към спорта на майтап. Всичко започнало с един случайно хвърлен дървен пергел - от големите, с които някога учениците чертаеха по черната дъска. Иванка го разтворила като копие и замерила с него учителка от Пловдив, която ненавиждала, защото ѝ се подигравала, че е без крака. Не улучила, но пергелът се забил в черната дъска и така ѝ подсказал какво може да тренира.
“Израснах в социални домове. При двама живи родители се водех сирак. Майка ми хем ме изоставила на държавните грижи, хем не се съгласила да ме осиновят. Родена съм в Чирпан на деня на света Ана през 1968 г., но ме кръстили Иванка. Допреди години живеех в Дома на инвалида в Стара Загора, където дойдох през 1985 г.” Тук попаднала и на първите си методисти, които я насърчили да спортува - Стефка Николова и Иван Гудев. После тренирала при различни специалисти.
Паралимпийска шампионка става с треньора Георги Сакеларов от Варна, сам трикратен златен медалист при незрящите от Сеул 1988 на гюле и диск и от Барселона 1992 на гюле. Европейска - с проф. Стефан Стойков, който работи с ветерани. През тези години тя получава и друга голяма отговорност - била знаменосец на българския отбор за церемониите при откриване на паралимпиадите на два пъти - през 2004 г. в Атина и 12 г. по-късно в Рио.
Закачили знамето на количката ѝ, когато дефилирали по пистата
“Когато поведеш отбора, се вдига адреналинът и те завладява емоцията. Докато спортувах активно, в коронната ми дисциплина тласкане на гюле настъпи революционна промяна - уредът вече тежи не 4, а 3 кг. В Сидни, когато победих, гюлето все още беше 4 кг, разказва Иванка. По-късно, вече с по-леко гюле, достига резултат от 9,40 м.
При спортистите с увреждания има една особеност - при опитите си те няма как да се засилват, правят всяко движение от място. Тъкмо заради това за тези 4 кг трябват силни ръце като нейните. За да ги тренира, вдигала и тежести - стигнала 120 кг от лежанка. Случвало се да тренира и 3 пъти на ден. С напредването на годините обаче си позволявала по една тренировка дневно. Това, което никога не е правила, е да взема забранени стимулиращи вещества. Но и преди, и сега е страстен пушач, за което я упреква проф. Стефан Стойков.
Не крие, че след всеки успех се разплаквала
Но умее да се радва и за успехите на другите. Например когато през 2016 г. Ружди Ружди печели златен олимпийски медал от паралимпиадата в Рио в нейната дисциплина - тласкане на гюле, била истински щастлива, защото се намерил български спортист, който да поеме щафетата.
Иванка се надява Ружди да бъде в същата форма и на тазгодишната параолимпиада, която започва на 28 август в Париж. Ще стиска палци на него и на другите ни двама параатлети - Стела Енева и Христо Стоянов.
Иванка ще гледа параолимпиадата в дома си в Стара Загора. Преди години общината ѝ предостави малко жилище на партерния етаж в блок в кв. “Казански”, което сега тя изплаща. Направили ѝ рампа с асансьор, за да си влиза у дома с количката от тротоара пред блока.
Живее сама с двете си кучета - Зара и Таня. Спортът я научил на всичко - дори да се грижи за себе си без чужда помощ.
За нищо на света не иска да я съжаляват
Признава, че понякога избухва, и по това се била метнала на майка си. Всяка несправедливост може да я изкара извън нерви, но бързо ѝ минава. Като състезателка треньорите нямали проблеми с нея освен в едно - не спазвала стриктно хранителния режим. Не е вегетарианка, но лятно време почти не яде месо. Треньорът ѝ проф. Стойков разказва, че за параолимпиадата в Рио се принудил да ѝ носи от България свински пастет, за да я захранва за сила. Но тя си държала на нейното и даже преди състезанието отслабнала с 2 кг.
Признава, че тренировките ѝ липсват, но го приема философски. Щастлива е, че може да се движи из града - кога с количката, кога с тойотата, пригодена да се управлява с ръце.
