Цяло чудо е било още в Античността да осветиш пътя на корабите, затова морските фарове остават един от символите на човешката цивилизация и нейно постижение. И неслучайно едно от 7-те древни чудеса на това време е фарът в Александрия, Египет. Излъчвал светлина от голям огън, отразявана чрез огледала, виждана на 50 километра навътре в морето.
Днес морските фарове имат фотосоларни инсталации, командват се дистанционно като за телевизор, но без тях не е възможно движението на плавателни съдове.
Показваме ви по-интересните фарове по българския бряг.
ШАБЛА
Фарът на Шабла е висок 32 метра, той е най-източната точка на България.
Съоръжението е построено през 1768 г. и е най-старият маяк у нас. Стопанисва се от флота и преди две години бе реновиран.
Този фар е емблема на целия регион и една от най-предпочитаните атракции. Идеята е туристите да могат да се изкачват до най-високата му точка, за да видят невероятната морска панорама. През летния сезон на сайта на община Шабла се обявяват дните за свободен достъп.
Фарът е построен по точно копие на прочутия Александрийски фар, но е по-малък от него. Съоръжението е единственото, чиято кула е боядисана в два цвята - бял и червен.
БУРГАС
За първи пристанищен фар в България се смята Бургаският. Намира се на порта в края на източния вълнолом. Запален е през 1899 г., като през годините е минал през различни модификации, но и днес успешно изпълнява функциите си.
През 1903 г. в основата му е монтиран каменен барелеф с лика на цар Фердинанд, който по това време официално открива бургаското пристанище. През 1950 г. е заменен с бюст на Георги Димитров и надпис "Той не умира".
След 10 ноември комунистическият вожд е премахнат, а през 2003 г. по повод 100-годишнината на пристанището е поставен нов бронзов барелеф с надпис Port Of Burgas и цифрите с координатите на фара 42.29.5'N 27.29'E. И този символ не се задържа дълго, тъй като една лятна нощ на 2012-а е разбит от вандали. За 110 г. на пристанището е възстановен.
Той свети през 3 секунди в бяла светлина на височина от 24 метра и се вижда от 25 км, или 14 мили, в морето. Има наутофон, който издава звуков сигнал.
ОСТРОВ СВЕТА АНАСТАСИЯ
Само в един ден на годината фарът на единствения ни обитаем остров - Света Анастасия, може да бъде разгледан. Това е 15 август - Голяма Богородица, празникът на острова. Тогава се осигурява контролиран достъп, тъй като фарът е военен обект и се обслужва от военноморската база Атия.
Посетителите могат да се изкачат по витите стълби на фара и да излязат на тераса, която се извисява на 21 метра надморска височина. Посетителите могат да видят и уникалната лупа на фара, произведена в Париж преди век.
Още през 1863 г. на малкия остров е изградено съоръжение за светлинна сигнализация като един от поредицата фарове на френската компания Collas & Michel. Познатата днес фарова кула е изградена през 1914 г. в непосредствена близост до постройките на стария манастир.
На нея е монтирана оптиката, свалена от фара на остров Св. Иван край Созопол. Кулата е с бяла кръгова бетонна конструкция с височина 12 м. Фарът е пуснат в действие на 13 юни 1914 г. и е бил с двуфитилна петролна лампа, излъчваща постоянна бяла светлина.
През 1932 г. е монтиран нов фаров апарат, при който петролната лампа е заменена с маслен газ с проблясваща бяла и червена светлина. Фарът е електрифициран през 1963 г. Днес островният маяк излъчва групово проблясваща светлина с видимост 20 мили. Последната модернизация на фаровата оптика е направена през 2014 г. Тогава е монтиран фотоволтаичен панел.
ГАЛАТА
Нос Галата е крайната точка на Варненския залив и предлага невероятна панорамна гледка.
В миналото нос Галата се е използвал като морско пристанище. Морският фар тук е изграден през 1863 година, като първоначално е работил на газ. По инициатива на Карел Шкорпил е обновен през 1908 година и поддръжката му от частна става държавна.
Няколко години по-късно се изгражда нов морски фар само на няколко метра от стария, който е изцяло електрифициран, но през 90-те години силни бури и вълни го повличат в морето заедно с изградения в подножието му малък ресторант.
ЦАРЕВО
Един от най-интересните фарове и единствен по рода си в света се намира в Царево. Представлява бронзова скулптура на височина от 5,5 метра, а над морското равнище се извисява на 16 метра.
Внушителната фигура тежи цели 3 тона, изобразява тракийска богиня, адаптация на женска фигура от тракийската гробница при село Свещари. Изваяна е от известния и световнопризнат скулптор Павел Койчев и символизира гостоприемството на местните хора.
От десетилетие вече се е превърнала в местна забележителност, за което допринася и ефектното осветление от всички страни.
ОСТРОВ СВЕТИ ИВАН
Фарово устройство на остров Свети Иван край Созопол е съществувало още от древността. На този остров преди години археолози откриха мощи на свети Йоан Кръстител. Единствената находка по българските земи, изобразяваща фарово устройство, е монета, сечена в древна Аполония.
Тя изобразява съпругата на римския император Марк Аврелий, а на обратната страна е изобразен фар с горящи пламъци.
В днешния си вид фарът е построен през 1911 г. от френска компания. Представлява бяла кръгла кула, висока близо 10 метра, като светлината е видима на разстояние 18 мили.
ВАРНА
Варненският фар е на пристанището. Известен е още като червения фенер, защото свети с постоянна червена светлина на нос Варна. Оптиката му от 7-а степен е поставена върху железен стълб на височина 15 метра над морското равнище и се вижда на 6 мили от хоризонта.
Сега той може да се види в двора на Военноморския музей.
ПОМОРИЕ
Сред особено впечатляващите фарове по Южното Черноморие е малката кула в Поморие. Той свети от 1939 г. и е построен от немската фирма "Юлиус Пинч".
Навигационното съоръжение представлява бяла каменна кула, която е вдигната върху каменна платформа и излъчва светлина от 8 метра височина.
Намира се югоизточно от нос Поморие. Вижда се на 10 мили навътре в морето, а от различни точки на сушата отстои на 1,2 до 3 км в открито море.
Предполага се, че маякът е бил вдигнат на същото място, където е светел древният фар на някогашния Анхиало. Електрифициран е през 1945 г., но преди 20-ина години претърпя авария и угасна.
Възстановен е през 2013 г. от местната власт по молба на рибарите, които го наричат Огъня на Поморие. Свети на интервал от 5 секунди. В най-високата му част е монтиран малък наутофон, който свири, задействан от вятъра, и така предупреждава плаващите рибарски лодки и плавателни съдове, че наближават опасен риф. Може да се настройва с дистанционно от брега.
АХТОПОЛ
Няма по-живописен фар от този в Ахтопол, който се е превърнал във визитка на красивото градче със средиземноморски климат. Построен е върху риф, което го прави особено красив, но и опасен за поддръжка заради трудния достъп до него. Белият ахтополски фар е окъпан в морските вълни и отдавна е любимо място за сърфисти от цяла България.
Светлината му блясва на 25 юли 1932 г., излъчвайки 6 къси и 1 дълъг светлинен импулс през пауза от 4 секунди.
Проектант и строител на ахтополския фар е инж. Тодор Пишманов, който след 1932 г. се установява в Америка. Квадратната му основа е изградена върху скала с височина 3,5 м, а върху нея са издигнати кръгла каменна кула, висока 4,8 метра, и двуметрова железобетонна конструкция, на която е поставена желязна призма с височина 3 м.
Ахтополският фар е ориентиран така, че вълните да го обливат, без да създава сериозно съпротивление.
Строежът му е продължил почти 4 г. За пренасяне на строителния материал е построена дори теснолинейка Ахтопол - Бродилово - Кости, която днес вече не съществува. През 2009 г. фарът е ремонтиран и е монтирано новото осветително тяло, произведено в Италия, снабдено с фотосоларна батерия.
