Бодигардът му гангстер завършва с куршум в главата, защото организирал елитни секспартита и с кадрите изнудвал кинозвездата и дори съпругата на бъдещия държавен глава Жорж Помпиду
Аз съм корсиканец, обичал да казва приживе Ален Делон, и този „вирус", също както при Франк Синатра, го забърква в драматична афера, която едва не съсипва блестящата му кариера.
Изоставен от биологичните си родители, когато е на 4 години, той израства в римо-католическо сиропиталищe. Макар да пеел в хора и e похвален за доброто си изпълнение дори от българския папа Анджело Ронкали, малкият Делон бил палаво дете. Заради тебешир, поставен в мастилница на учител, и други неприемливи лудории се сдобил със славата на „черна овца". Изключен от няколко римо-католически училища, тийнейджърът става месар, но бързо разбира, че това не е за него, и се записва във френската пехота да воюва в Индокитай. Участва в най-ожесточените сблъсъци и оцелява, но тъй като е бунтар и не търпи команди, за една година пет пъти му бръснат главата до нула номер за наказание.
„Черешката на тортата" в провиненията му е, когато взема джип назаем и той се оказва на дъното на река. Благодарение на това към другите провинения на младока се добавя още едно и той се озовава за три месеца в затвора.
Отвратен от ужаса на войната, през 1955 г. се връща в Париж без петак в джоба и някъде в този период се запознава с прочути по онова време френски гангстери с екзотични прякори като Z, Bimbo, Petit René, Tany, Le Boxeur и Le Coréen. Никой от тях не доживява до старини, но Делон обичал да парадира с приятелството си с подобни типове от ъндърграунда. В един момент това се оказало нож с две остриета. От една страна, флиртът на корсиканеца с престъпния свят подсилвал ореола му на силен и загадъчен мъж с тъмно минало, но от друга, го забърква в такава афера, за която той до края на дните си отказва да говори.
През 60-те години на миналия век изгряващата звезда на френското кино снима копродукция в Белград и верен на навиците си, се отбил да погледа боксов мач, където забелязва Стеван Маркович. Сприятеляват се и научава, че в миналото той е участвал в улични боеве и е другарувал с гангстера Никола Миникович, дори на погребението му бил заснет най-отпред.
Точно такива корави мъжаги търсел младият Делон и бързо му направил оферта да поеме охраната на него и съпругата му Натали.
Комбинативният сърбин не чакал да го молят и веднага се възползвал от безпрецедентния подарък, който му поднесла съдбата. Роден бонвиван и комарджия, в Париж той започнал да организира бляскави секспартита и да кани хора от елита, вероятно подмамени, че може би там ще зърнат шефа на Маркович – харизматичния Ален Делон.
Но те бъркали, защото сърбинът си бил наумил бързо да забогатее и затова оборудвал апартамента си с тайни камери. На прочутите му секскупони имало от всичко по много – играело се хазарт, имало проститутки, начинаещи актриси и др. Първоначално „бизнесът" на предприемчивия сърбин процъфтявал и той с лекота изнудвал политици и звезди с компрометиращи снимки. Но в един момент започнал да си вярва, че е голям играч. Френски медии твърдят, че наглостта му стигнала дотам, че започнал да изнудва шефа си Ален Делон, който се радвал на щастлив брак с Натали и невръстния им син. Изнудвал и приятеля му, прочутия корсикански мафиот Франсоа Маркантони. За него Маркович писал на брат си, че е бил наистина зловеща фигура.
Успоредно с тази сюжетна нишка Бика, както наричали сърбина, решил да направи големия си удар и да рекетира кандидата за президент Жорж Помпиду с фотоси на съпругата му, заснета в секссцени с друга дама. Гардът разчита, че ще удари джакпота, защото провежда „операцията" си в разгара на предизборна надпревара. Но нещо в плана не сработва. Пазарлъкът не потръгва и фотосите се оказват в редакциите на няколко медии. По всяка вероятност на някоя от „мишените" на Бика нервите не са издържали и на 1 октомври 1968 г. трупът му е открит увит в чаршаф на парижкото сметище „Еланкур". Следите сочат, че първо е бил смазан от бой, а след това е застрелян в главата.
Сръбският изнудвач обаче се е „застраховал" и седмици преди да бъде убит изпраща писмо до брат си Александър, че ако нещо му се случи, да търсят Делон и Маркантони, който бил наистина зловеща фигура.
Гангстерът от Корсика веднага е арестуван, а полицията започва редовно да привиква кинозвездата за разпити.
По време на разследването в колата на Маркович са открити компрометиращите снимки на Клод Помпиду. Тогавашният шеф на полицията Люсиен Еме-Блан заявява, че те са подхвърлени от привърженици на Шарл дьо Гол, за да осуетят избора на Помпиду за президент.
Самият Помпиду няма друг избор, освен да играе честно. Той публично признава, че със съпругата си са посещавали партита на Маркович и Делон, но заедно с това обвинява и френската шпионска служба SDECE, че е забъркала аферата, за да го спре по пътя му към Елисейския дворец. Според някои медии Помпиду дори се срещнал с тогавашния президент Шарл дьо Гол, за да го моли да се намеси и да спре кошмарния водевил. Нещо повече, Помпиду официално заявява, че на снимките не е жена му, а проститутка, която много прилича на нея.
Впоследствие, когато става държавен глава и реформира шпионската служба, разследването разкрива, че снимките са подхвърлени в колата на Маркович от бившия полицейски шеф Люсиен Еме-Блан и че той е платил на 40-годишната проститутка да направи компрометиращата фотосесия, на която уж е Клод Помпиду. През това време Делон е викан десетки пъти в полицията и година по-късно нервите на звездата не издържат. В знак на остър протест той пише открито писмо до новоизбрания президент Помпиду, оплаквайки се от кошмарния полицейски тормоз, обиди и заплахи. Според кинозвездата те го заплашвали, защото отказал да замеси невинни хора в убийството на бодигарда си. Отбелязва, че един от разпитващите му казал, че рано или късно ще бъде наказан. Негов колега дори го предупредил, че се подготвя акция, в която да поставят наркотици в багажа на актьора, за да го арестуват при предстоящите му пътувания до Италия и Колумбия.
Така аферата приключва, без да е ясно кой е убиецът на Бика, а приятелят на Делон – Маркантони, бил освободен поради липса на доказателства.
Но историята не приключва дотук. През 2000 г. журналистът Бернар Виоле прави разследване и иска да публикува книгата си "Les Mystères Delon". Заради бурната реакция на Ален Делон властите я забраняват и това става първата книга във френската история, спряна още преди да е излязла на пазара. В крайна сметка Делон губи тази битка и книгата стига до читателите, които обаче са разочаровани, че в нея няма нови разкрития.
По-късно журналист от „Ню Йорк Таймс" опитва да провокира легендарния актьор, но той отбива въпроса с думите, че не му се говори на тази тема. Но когато репортерът го пита защо е приятел с толкова много гангстери, Делон усмихнат отговаря, че „това е въпрос на произход".
„Аз самият съм корсиканец и на тези места все още има хора с чувство за чест, които държат на дадената дума – казва той. - Това е нещо, което липсва през 1970 г." След което добавя, че не се тревожи, че другарите му се занимават с наркотици, проституция, хазарт, изнудване и лихварство, тъй като всеки носи отговорност за постъпките си.
„Повечето от гангстерите, които познавам... бяха мои приятели, преди да стана актьор", приключва темата той, добавяйки, че Маркантони ще му е приятел за цял живот.
